US дипломат: Макроновото предателство на Балканите

Решението на френския президент Еманюел Макрон да блокира кандидатурите на Албания и Северна Македония за членство в Европейския съюз сложи символичен край на ерата, започнала след 1989 г. След падането на Берлинската стена, както европейските, така и американските лидери признаха, че организираното разширяване на европейския проект е от ключово значение за мира и просперитета на Стария континент. Това пише американският дипломат и университетски преподавател Кристофър Хил в статия за американската асоциация Project Syndicate, цитирана от Агенция „Фокус“.

След падането на Берлинската стена преди 30 години, западните лидери постоянно уверяваха, че на европейския континент няма проблеми, които да не могат да бъдат разрешени чрез ангажиране с Общността или разширяване на европейския проект. Но тази дългогодишна перспектива изглежда се променя под комбинация от вътрешни проблеми в ЕС и безразличие от страна на САЩ.

Може да изглежда неудобно, че САЩ насърчат членството в нечий друг клуб на първо място. Но от лидерската си позиция в НАТО – водещата европейска организация за сигурност – САЩ добиха навик винаги да подкрепят европейските усилия за консолидиране на политическо и икономическо ниво на континента. И ЕС от своя страна призна, че членството в Блока е логичен стремеж за постсъветските държави от периферията. Въпреки че задълбочаването и разширяването на структурите на ЕС се оказа по-трудно, отколкото осъзнават мнозина американски наблюдатели, европейските лидери се захванаха с процеса, не на последно място, защото точно това се очакваше от тях в контекста на историята след Студената война.

Но заседанието на Европейския съвет на 17-18 октомври даде потвърждение, че нещо се е променило: френският президент Еманюел Макрон взе съдбоносното решение да блокира преговорите за присъединяване към ЕС на Албания и Република Северна Македония. В момент, в който Великобритания напуска ЕС, а германският канцлер Ангела Меркел се оттегля от политиката, Макрон е очевидният наследник на лидерския пост в Общността. Но неговата позиция по въпроса за разширяването на ЕС е неразбираема. Мнозина, дори на Балканите, приемат, че Макрон просто няма желание да изтърпи трудния процес за приемане на още две държави-членки от все още проблемния регион, предвид вътрешните предизвикателства, пред които вече се изправя ЕС.

И все пак разочарованието – дори и гневът – от решението на Макрон е осезаемо както в Тирана, така и в Скопие. В края на краищата Северна Македония току-що финализира промяната на официалното си име, за да угоди на Атина, която наложи вето на членството ѝ в НАТО и ЕС с мотива, че името ѝ съвпада с това на едноименния гръцки регион в северната част на страната. Междувременно България, друга държава-членка на ЕС, също подкопа усилията на Северна Македония, обвинявайки македонците, че присвояват националните ѝ герои и изисквайки промени в македонските учебници по история.

Изправен пред тези искания и борещ се с наследството на корупцията, оставено от неговия предшественик (който, странно, намери „убежище“ в Унгария), сравнително новият неопитен премиер на Северна Македония Зоран Заев стигна до заключението, че страната му трябва спешно да стане част от НАТО и ЕС. Той сключи договор за промяна на името, нормализира отношенията с Гърция, изглади отношенията с българите и внесе кандидатурата на страната за членство в двете организации. Той бе наясно, че за мнозина македонци промяната на името е унижение, което може да бъде оправдано само с присъединяването на страната към ЕС. Но тъй като и НАТО и ЕС определиха спора за името като основно препятствие за членството, той и македонската общественост имаха големи надежди за приемане на двете организации.

Въпреки че някои членове все още предстои да одобрят Протокола за присъединяване на Северна Македония към НАТО, очакванията са процесът да бъде завършен без препятствия до срещата на върха на Алианса през декември.

Но процесът на присъединяване към ЕС е много по-бавен. Макрон, който говори твърде малко малко по темата, изглежда се притеснява, че продължаващото разширяване на Блока ще затрудни реформирането на неговите управленски структури. Задействайки спирачките обаче, той постави Заев в несигурно положение. Гласоподавателите в Северна Македония, чиито надежди са разбити, ще излязат до урните за общи избори през април догодина.

В миналото можеше да се очаква, че САЩ ще се намесят. Но в контекста на до голяма степен неформираната външна политика на президента на САЩ Доналд Тръмп, тежкото положение на малки, далечни страни като Северна Македония и Албания почти не се регистрира. Разбира се, възможно е Тръмп да се е уморил от звездната власт на френския президент. Възможно е също така американският президент да не иска Албания и Северна Македония да се присъединят към ЕС. Но най-вероятно той просто няма представа какво се случва в региона Западните Балкани.

Само преди няколко години несъмнено САЩ биха работили с ЕС, за да улеснят процеса на присъединяване и на двете страни. Членството в ЕС не би решило проблемите им, но би помогнало да се преодолеят институционалните слабости. То също така ще отправи сигнал към все по-реваншистки настроената Русия, че геополитическата игра на Балканите е към своя край. Предвид травмата, която регионът претърпя през последните 25 години, Америка и Европа имат задължение да изпълнят обещанието, дадено в ерата след Студената война.

*Кристофър Р. Хил e бивш помощник на държавния секретар на САЩ за Източна Азия, посланик на страната в Ирак, Южна Корея, Македония и Полша, специален пратеник на Вашингтон за Косово, преговарящ на Дейтънското мирно споразумение и главен преговарящ на САЩ със Северна Корея в периода 2005-2009 г. Той е и професор по практиката в дипломацията в университета в Денвър.

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар