The Jerusalem Post: Целта на Турция в Карабах беше да засили ролята на Русия в Кавказ

Турция накара своите лобисти в САЩ да твърдят, че Анкара води такава „геополитика“, че да се превърне в „бастион“ срещу Русия – използвайки терминологията от студената война, за да убеди западните лидери, че Анкара е на страната на Вашингтон в противопоставянето му срещу Москва. В действителност обаче целта на Турция е да работи с Русия и Иран за намаляване на влиянието на САЩ, пише израелското англоезично издание The Jerusalem Post, цитирано от Агенция „Фокус“.

Такъв става резултатът всеки път, когато Анкара се намеси или въведе своите войски някъде. Турция е работила с Русия за поделяне на райони в Северна Сирия, прогонване на Съединените щати и подпомагане на разпространението на екстремизма. В Либия конфликтът, в който преди това бяха активни САЩ, сега се превърна в бащиния на подкрепяните от Турция бунтовнически групи.

Наскоро приключилата война между Азербайджан и Армения също беше планирана по такъв начин, че Турция и Русия да влязат в пряк контакт в южната част на Кавказ, да намалят американското влияние там и да разделят този регион помежду си.

Доказателства за това могат да бъдат намерени в текста на споразумението, с което е прекратена тази война. В съответствие с това споразумение руските миротворци и войници влязоха в Нагорни Карабах – автономен арменски регион на територията на Азербайджан. Именно Турция тласна Баку към война срещу Армения в Нагорни Карабах, в резултат на която бяха нанесени огромни щети и около 50 хиляди души бяха принудени да избягат.

За Турция нападенията срещу арменски цивилни се превърнаха в поредната успешна операция, в много отношения повторение на етническото прочистване в Африн – с помощта на турските сили – когато кюрдите бяха принудени да избягат през януари 2018 г. В Нагорни Карабах ситуацията се разви по същия сценарий. Турция изпрати там екстремисти, обвинени в жестоки убийства на хора, да ограбят църкви и да принудят арменците да избягат.

100 години след като османският режим извърши арменския геноцид през 1915 г., Турция искаше да продължи този процес. Както през 1915 г., крайната цел беше да се засили ролята на Русия в Кавказ.

Както съобщава руската агенция ТАСС, към днешна дата руските спасители са построили над 250 сгради в Нагорни Карабах. „Към днешна дата са възстановени 251 обекта: 1 голяма жилищна сграда, 245 частни жилищни сгради, 2 административни сгради, 1 инфраструктурно съоръжение и 2 социално значими обекта“, се казва в съобщението.

Общо над 2,6 хиляди обекта имат различни по степен щети и Русия помага за възстановяването им. Русия гледа на това като на вид „въвеждане на ред“ – тя се намеси, за да сложи край на кавгата между двете бивши съветски републики. Анкара разглежда ситуацията в този регион по същия начин – само че от позицията на Османската империя.

Ето защо Турция продължава да говори за необходимостта от пренаписване на Лозанския мирен договор и други споразумения, сключени след Първата световна война. Нахлуването на Анкара в Сирия и създаването на дузина бази в Северен Ирак, както и участието ѝ в делата на Либия и Източното Средиземноморие са част от стратегията ѝ.

Турция представя своето участие и намеси по различен начин в различните страни. Във Вашингтон тя ги нарича „геополитика“, представяйки се за съюзник на САЩ. Всъщност Турция купува руски оръжия с бързи темпове.

Представители от Турция и Русия се срещнаха в руския курортен град Сочи миналата седмица, за да обсъдят стратегията. Турските държавни медии съобщават следното: „Водещи турски и руски дипломати се срещнаха във вторник, за да обсъдят международни въпроси и да помогнат за подготовката за срещата на президентите на тези две страни. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу се срещна със своя колега Сергей Лавров в Сочи преди планираното заседание на Съвета за сътрудничество на високо равнище между Русия и Турция, председателствано от президентите на тези страни.

Турция често разпространява дезинформация чрез своите държавни медии, затваря журналисти и дисиденти и критикува САЩ и все повече се сближава с Русия. Изминаха четири години от убийството на руския посланик в Турция. И страните се опитаха бързо да забравят за този инцидент, за да укрепят новия съюз.

Турция, Русия и Иран разглеждат този съюз като прагматични работни отношения, възникнали от процеса в Астана през 2016 г. (сирийски мирен процес), чиято цел е да раздели Сирия на зони на влияние и да измести САЩ от Източна Сирия. Крайната цел е все същата: да се ограничатСАЩ и да се даде на всеки член на новия алианс подходяща зона за контрол.

Турция се опита да намекне на Израел и САЩ, че иска „помирение“. Когато обаче турският президент Реджеп Тайип Ердоган започва да говори, той не крие милитаристката си нагласа. Неговите слуги презират САЩ и Европа. Те използват термина „помирение“ само защото вярват, че лековерната западна преса ще им помогне да спечелят време и да спечелят благоразположението на новата американска администрация, за да могат да продължат да работят с Русия и Иран.

В миналото Съединените щати са играли по-важна роля в Кавказ. Грузия очакваше САЩ да ѝ помогнат през 2008 г., когато влезе във война с Русия за спорни територии. Когато Грузия беше победена, ролята на САЩ и Европа в Кавказ намаля. По-късно, през 2014 г., Украйна също очакваше помощ от Америка, но в резултат Русия анексира Крим.

Войната, в която Турция тласна Азербайджан през септември 2020 г., бележи края на ролята на САЩ в Кавказ. Въпреки че Турция убеждаваше всички, че тази война е необходима за конфронтация с Иран и Русия, всъщност Анкара си сътрудничи с Техеран и Москва.

Целта беше да се привлече Русия в Южен Кавказ като мироопазваща сила и да се премахне всякакво западно влияние. Причината беше, че Армения се опитваше да напусне орбитата на Русия. Никол Пашинян искаше да създаде по-тесни връзки със Запада. За да предотврати това, Москва позволи на Азербайджан да започне война с подкрепата на Турция, за да отслаби позициите на Пашинян през лятото и есента. Отслабен и победен, Пашинян започва да иска мир, а Русия и Турция изпращат своите сили в спорните райони със съгласието на Баку.

Сега Армения се превърна в заложник на Москва и Анкара. Турция го иска. Азербайджан, който в продължение на десетилетия търси по-тесни връзки както със САЩ, така и с Израел, сега също е в ъгъла на Анкара. В резултат получихме засилване на контрола от страна на Иран, Русия и Турция и отслабване на независимите държави от Южен Кавказ.

Западните медии се хранят с приказки, че триъгълникът Турция-Иран-Русия е обречен да рухне, защото Османската, Персийската и Руската империя имат исторически разминаващи се цели – или защото са сунитски, шиитски и християнски страни … Това обаче е погрешно четене на историята. Всъщност те са готови да работят заедно, за да се борят срещу общите врагове на Запад или да прокарват своите авторитарни и военни програми.

Те имат много общо помежду си, защото всички те са нововъзникващи сили, които се стремят да сложат край на еднополярния свят след Студената война, воден от САЩ. Представителите на Вашингтон, които гледат на Турция през призмата на Студената война, грешат относно крайните цели на тази страна. Целта на Анкара винаги е била да отслаби и намали ролята на САЩ в Близкия изток, като същевременно увеличи ролята на Русия и Иран.

С всяка своя военна намеса Анкара се стреми да увеличи влиянието на Русия и Иран, да отслаби не само Америка, но и всякакви групи, които се стремят към демокрация и свобода на печата, а също така да привлече екстремисти и авторитарни лидери.

През 1960 г. Джон Кенеди каза, че светът не е разделен на съветски и американски лагери, а по-скоро на „свободни“ държави и страни, в които няма свобода. Той разбра, че авторитарните лидери предпочитат да работят заедно, точно това се случва в Кавказ.

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар