National Interest: Пандемиите могат да издигнат и да сринат великите сили

Докато коронавирусът се разпространява в САЩ, анализаторите с право са фокусирани върху възможните медицински и икономически последици, но тази пандемия вече се оформя като най-важното геополитическо развитие на ХХI век – съперничеството между Вашингтон и Пекин, коментира американското издание National Interest, цитирано от Агенция „Фокус“.

От това колко добре се справят САЩ и Китай с коронавируса в близките седмици може да зависи кой ще бъде световен лидер в идните десетилетия.

В крайна сметка глобалните пандемии са допринесли за издигането и сриването на много велики сили в миналото.

През V век преди новата ера Атина е водещата сила в антична Гърция. Полисът е богат център на търговията, както и на гръцките изкуства и култура, а флотът му, заедно с Делианската лига, участва в разгрома на Персийската империя малко по-рано.

В Пелопонеската война с вечния си враг Спарта обаче, Атина страда от епидемията от 430 г. пр. Хр. Днешните историци смятат, че епидемия от коремен тиф от Северна Африка убива голяма част от населението на града, включително и част от армията му и дори е отговорна за смъртта на един от най-ефективните атински лидери – Перикъл. Преди епидемията Атина изглежда сякаш е на ръба на победата, но отслабеният от болестта полис иска мир през 421 г. пр. Хр. Когато войната продължава, Атина в крайна сметка е победена и демокрацията й е свалена от победните спартанци.

Подобна съдба сполетява и Венецианската република. В момента смятаме Венеция за популярна туристическа дестинация, но в късното средновековие тя е търговска и военноморска суперсила. Венеция вероятно е най-богатият град на земята по това време, разполага е с един от най-мощните флотове в света и контролира множество търговски пристанища и колонии в Италия, средиземноморието и на Балканите.

Но точно като Атина, Венеция е пометена от смъртоносна епидемия. Италианската чума от 1629 до 1631 г. за която се смята, че е пристигнала от Китай и се е разпространила по Пътя на коприната, първа застига града. Като основен европейски център на търговията по това време, Венеция е сред най-засегнатите от нея. Макар властите да правят всичко по силите си да се справят със заразата (думата карантина всъщност идва от венецианската диалектна дума quarantena, която значи 40 дни), това се оказва недостатъчно.

Италианската чума допринася за същественото изместване на баланса на силите в Европа по това време. С упадъка на Венеция, северните европейски страни, като Англия и Нидерландската република заемат нейното място и се превръщат във важни геополитически сили.

Тези исторически уроци са много важни на фона на разпространението на COVID-19, което вече засяга и съперничеството между САЩ и Китай.

Както казва Цицерон, парите са мускулите на всяка голяма сила. Китай регистрира най-лошите си икономически показатели от десетилетия, а стоковите пазари на САЩ се сриват и анализаторите предвиждат рецесия. И двете световни сили ще бъдат значително отслабени икономически, но не поравно. Техните способности да се справят с кризата ще определят кога, а може би дали изобщо, Китай ще се превърне в най-голямата икономическа сила в света.

Но има и идеологически елемент в съперничеството между САЩ и Китай. Много хора виждат авторитарния капиталистически модел на Пекин като добра алтернатива на демократическата система с отворени пазари на Вашингтон. За да се справят с COVID-19, властите в Китай първоначално се опитаха да прикрият проблема, което само го влоши. Но след бавния си старт, Пекин наложи драконовски мерки и изглежда вече е овладял болестта.

Страничните наблюдатели сега са любопитни да разберат дали демократичните САЩ ще успеят по-добре да се справят с тази криза. Както често се случва в свободните общества, местните правителства и частните играчи, като университетите и професионалните спортни лиги, взеха по-решителни мерки от правителството.

Но експертите предупреждават, че по-сериозни действия от страна на федералната власт ще са необходими за овладяването на болестта. Успехът на мерките на САЩ ще оформи глобалните виждания за ефективността на демокрацията и авторитаризма. Това от своя страна ще подобри или влоши международния статут на САЩ, тяхната „мека сила“ и възможността им да привличат съюзници в своята орбита и извън сферата на влияние на Китай.

И накрая Националната комисия за отбранителни стратегии през 2018 г. предупреди, че Трета световна война с Китай е възможна, а САЩ могат и да я загубят. COVID-19 ще окаже влияние и на военнослужещите и бойната готовност на двете страни. Освен това стратегическото внимание ще е насочено към епидемията. Експертите по международни отношения смятат, че несигурността на военния баланс на силите е сериозна причина за конфликт.

Ако правителството на САЩ е фокусирано върху справянето с местна криза и има епидемия сред военнослужещите например, дали това няма да накара Пекин да смята, че най-сетне е дошъл момента да действа и да нападне Тайван? Със сигурност рискът от война изглежда нисък, но е по-висок отколкото преди седмици и последиците могат да бъдат катастрофални.

За радост на САЩ, изследванията показват, че демокрациите като цяло превъзхождат своите авторитарни конкуренти при подобни съперничества. Все пак няма време за губене.

Докато американските лидери формулират своя отговор на коронавируса, те трябва да мислят не само за непосредствената криза за общественото здраве, но и за самото бъдеще на американското глобално лидерство.

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар