Le Monde: Само френско-германска федерация може да спаси ЕС

Бившият евродепутат от Зелените Даниел Кон-Бендит и професорът по политология Клаус Легви в най-авторитетното френско издание Le Monde се застъпват за френско-германска федерация, която ще позволи на задушаващия се ЕС да се възстанови.

Според авторите на статията сега Европа е изложена на риск да се раздели на много части: ловци на печеливши сделки от „пестеливата петорка“ (северните страни, водени от Нидерландия), националисти от Вишеградската група (Полша, Унгария и други страни от бившия Изток), средиземноморски държави с огромни дългове (Южна Европа). Предполагаемото превъзходство на Германия и Франция е общата движеща сила зад тези центробежни сили.

Междувременно Европа едва успява да защити своите принципи по отношение на съперничещи си държави – САЩ, Русия и Китай, така че подчертаването на различните интереси на Германия и Франция би било фатална грешка и ще навреди на тези страни. Вместо да изостря депресията, Европейският съюз трябва да се осмели да направи голям скок напред в разработването на установените планове и продължаване на реалния напредък, постигнат по силата на Договора от Аахен от 2019 г. и в рамките на плана на Меркел и Макрон за излизане на ЕС от кризата, каза бившият депутат и политолог. Целта на тези действия е да се създаде прогресивна френско-германска федерация.

Както припомнят авторите, идеята за такъв съюз често се споменава и в миналото, започвайки с Конрад Аденауер и Шарл де Гол и завършвайки с Герхард Шрьодер и Жак Ширак. Тогава обаче тя остава само на нивото на добри намерения без сериозни действия и теоретиците на националния суверенитет го определят като „невъзможно“: според тях никой никога не се е отказвал от автономията си заради друг. Следователно Кон-Бендит и Легви предлагат нов тип конфедерация – не израз на благородни идеи, а логична последица от сливането на държавни структури, гражданско общество и култура, които двете страни са прехвърлили за взаимна изгода от 1945 г. насам.

Въпреки че Франция и Германия бяха два различни свята през 1955 или 1970 г., те вече са много близки, въпреки че не са идентични. Те вече имат много елементи, необходими за федерация: в допълнение към образователния и културен обмен за млади хора, страните от дълго време разработват подобни програми за сигурност и икономическа политика, а един от основните фактори е голям брой контакти и транзакции между французи и германци за работа, в свободно време и като културен обмен.

Разбира се, признават експертите, предстои дълъг път за създаване на истинска федерация, по време на който е необходимо да се намалят структурните различия между двете страни, както и да се решат проблеми, специфични за всяка страна: в Германия – въпросът за гражданското и военното използване на ядрената енергия, а във Франция – постколониални отношения с Африка. В ранните етапи са необходими съвместни инициативи за сътрудничество в областта на устойчивото развитие, за прекратяване на използването на въглища и за създаване на обща френско-германска централа в Съвета за сигурност на ООН като рупор за Европа.

Според Кон-Бенедит и Легве по въпросите на сигурността, данъчната политика, цифровата автономия и най-важното, екологичната политика могат да бъдат взети за основа на предложението на Еманюел Макрон. Тези инициативи обаче не трябва да бъдат само устни: общо парламентарно събрание, както и граждански съвети от двете страни на Рейн могат да разработят по-подробни проекти.

„В Европа никой не трябва да се страхува от 150 милиона френско-германци с двойно гражданство“, смятат авторите на статията за „Монд“. Според тях не БВП или броят на военнослужещите е по-важен, а способността да се гарантира цялостна политика за устойчиво развитие. Даниел Кон-Бендит и Клаус Легве виждат френско-германската федерация като крайъгълен камък на приятелството след 1945 г., а също и като лекарство за ЕС, който спешно се нуждае от глътка въздух.

Източник: Агенция „Фокус“

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар