Le Figaro: САЩ и расизмът в класическата музика

Има редица явления, които не привличат вниманието на медиите и не са особено зрелищни, но казват много за основните трансформации в нашето общество. По-специално това се отнася до упадъка на класическата музика в Съединените щати. Нейната публика се свива от няколко години и е критикувана за неспособността си да се адаптира към нарастващото етническо разнообразие на страната. Стигна се дотам, че дългосрочното й оцеляване е под въпрос. Истински символ в социологическо отношение: една от основните културни практики на елита на страната от момента на нейното основаване трябва, както се казва, да се промени или да изчезне, пише френският вестник Le Figaro, цитиран от Агенция „Фокус“.

Числата са наистина тревожни: според скорошно проучване броят на хората, които поне веднъж годишно са били на концерт на класическа музика, е спаднал от 13% през 1982 г. на 8,6% през 2017 г. Освен това от 1982 до 2002 г. броят на зрителите под 30 години намалява от 27% на 9%. Успоредно с това се наблюдава намаляване на общия брой любители сред населението: през 1992 г. 4,2% от възрастните американци казват, че знаят как да свирят на музикален инструмент, а през 2008 г. са били само 2%. Що се отнася до продажбите на албуми, въпреки че ситуацията леко се подобри през последните две години, общият спад в дългосрочен план е несъмнен. Страната все още се гордее с едни от най-известните оркестри в света (Чикагския симфоничен оркестър и Лос Анджелиската филхармония), въпросът за общия упадък вече не може да бъде подминаван.

Специализираната преса обяснява всичко по различни причини: икономически модел, основан главно на частни средства, намаляване на учебните програми в училище и конкуренция от по-популярни жанрове сред младите хора.

В такава ситуация класическата музика е призвана да преосмисли себе си. Според експерти, един от основните проблеми е промяната на сегашния й образ: той се смята за „твърде бял“. Според данни от 2016 г. в оркестрите е имало само 1,8% афроамериканци и 2,5% латиноамериканци. Освен това композициите, изпълнявани на концерти, са в по-голямата част от случаите произведения на композитори от европейски произход, които в Съединените щати се считат за недостатъчно „приобщаващи“. Така наскоро вестник „San Francisco Chronicle“ изрази съжаление, че градският симфоничен оркестър представя изключително произведения на бели мъже през сезон 2017-2018.

Твърде бялa и старa – твърди се, че класическата музика не съответства на демографските промени в страната. Така според прогнозата малцинствата ще растат и ще станат по-голямата част от населението до средата на века, докато те вече представляват 45% във възрастовата група 18-23 години. Затова редица американски публикации осъдиха прекалено етнически еднородния характер на американската класическа музика. The New York Times я нарича най-малко разнообразната институция в страната и я обвинява, че прикрива проблемите на расизма, докато Seattle Magazine призовава за борба срещу нейната белота. Специализираната преса не изостава: уебсайтът на Националното обществено радио (NPR) нарича тaзи среда „изключително бяла и все по-маргинализирана“, а New Music USA твърди, че класическата музика е расистка по своя характер.

Обвиненията се основават на следната логика: ако в някаква структура има твърде малко хора от неевропейски произход, има подозрения, че набира персонал по дискриминационен начин или дори носи отпечатъка на „структурен расизъм“. В последно време подобни критики попаднаха в различни индустрии, като например киното (#OscarsSoWhite), хокея (#HockeySoWhite) и предприятия от Силиконовата долина (#SiliconValleySoWhite). Всички структури са тествани и изследвани от гледна точка на отвореност към „разнообразие“.

В класическата музика това трябва да доведе до приоритетен набор от музиканти с различни етически корени, промяна в списъка на привидно задължителни композитори и нови концертни формати в сътрудничество с популярни певци сред младата публика, както е предложено в лекцията „Как разнообразието може да спаси класическата музика“ от Лигата на американските оркестри.

Надяваме се, че този проект за етническа преориентация ще даде нова сила на класическата музика в Америка. Скептиците предпочитат да залагат на невероятна любов към това изкуство сред младите поколения азиатски американци. Те представляват все повече любители и професионалисти, което противоречи на общоприетата мъдрост, че класическата музика е трудно достъпна за малцинствата. Децата на имигранти от Китай, Корея, Сингапур и Тайван са непропорционално много в консерваториите, а родителите им ги тласкат към подобни училища, защото виждат това като гаранция за дисциплина и саморазвитие. Въпреки това, все още не е ясно дали тяхната демографска тежест сред населението ще преодолее настоящата тенденция към спад.

В тази връзка ситуацията в САЩ контрастира на ситуацията в няколко азиатски страни, например в Китай. Въпреки че класическата музика беше забранена в страната по време на Културната революция, днес около 50 милиона млади китайци се учат да свирят на пиано, вдъхновени от световноизвестни звезди като Ли Юнди, Ван Юйцяй и Лан Лан. Китай стана и първият потребител и производител на пиано в света: 80% от глобалното предлагане. Средната възраст на публиката на концертите там е много по-ниска, отколкото в Северна Америка, което обещава голяма публика в дългосрочен план, както в концертните зали, така и в интернет. Всичко това обяснява думите на бившия музикален директор на Нюйоркската филхармония Лорин Маазел: „Нуждаем се от защитници на нашата традиция в класическата музика и ако класическата музика оцелее (…), тя може да намери основните защитници в Китай.“

Оптимистите ще се радват, че азиатската публика с радост приема щафетата на изоставено културно наследство. Песимистите ще видят това като още един симптом, че Западът забравя за корените си и с безразличие гледа към отклонението на собственото си културно богатство. Незабележимо и рядко попадащо на първа страница явление, което е от голямо значение за развитието на нашата цивилизация.

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар