Die Welt: Европейците не искат да воюват с Русия заради партньорите си от НАТО

Ако Русия нападне някоя от страните от НАТО, то по-малко от половината жители на Европа са съгласни да изпратят армията на своята страна на война с нея. Но стремежът да се самоотстранят и да оставят американците да се оправят с тази неприятна ситуация може да им излезе скъпо, пише немското издание Die Welt в материал, представен от Агенция „Фокус“ без редакторска намеса.

Благодарността е чувство, което рядко трае дълго. Това се отнася и за германците, когато става дума за НАТО. От основаването си в края на 40-те години на миналия век Северноатлантическият алианс успя да осъществи много важни промени. Но във всички времена са съществували такива неща, като стратегическа солидарност между партньорите от Алианса и гаранции за сигурността от страна на САЩ, които са в основата на неговото съществуване.

Основният организационен принцип е така наречената „съветска заплаха“ по време на Студената война, но през 1991 г. СССР престава да съществува и съмнителното „наследство“ на бившата империя отива в Русия. По това време Западът се колебаеше между фантазиите за „края на историята“, „дивидентите от света“ и разширяването на НАТО на изток. Каква беше Русия за него – стар враг или нов приятел? Вашингтон не знаеше отговора на този въпрос и европейците се ограничиха с ролята на зрителя.

Но светът не остана неподвижен. Къде ще се развият нови конфликти – на юг или някъде другаде? Ще се случи ли запалително завръщане на старите религии? Дали новото световно „безредие“ ще се скрие в новите технологии или подобно на Китай ще се заеме с търсенето на нова сила в старите сфери на интерес? След атаките от 11 септември 2001 г., когато кулите на Световния търговски център се срутиха в центъра на Манхатън, САЩ престанаха да бъдат това, което бяха повече от 70 години – Централното светило на трансатлантическия съюз.

Тероризмът, дигитализацията на войната и мира, близкият космос – това са ключовите думи, характеризиращи и до момента стратегическата повратна точка. Това, което наблюдаваме сега, е може би само началото на голямата нестабилност, която е обхванала света. Ако не беше Северноатлантическият договор, тогава щеше да е време да го преоткрият, така че да очертае рамката за сигурност през XXI век.

Така че няма нищо изненадващо във факта, че германците, свикнали с щадяща диета по военнитe въпроси, затварят очи и казват, че нито самите те, нито целият красив ЕС, нито, ако е възможно, НАТО, не носят отговорност. И колкото и да е удобно да се откажете от лидерството и да омаловажавате собствената си важност във вътрешнополитически аспект, е също толкова лошо, когато настъпят трудни времена и се съберат тъмни облаци, както отбеляза канцлерът, да не можеш да разчиташ на старите си приятели, а в същото време да стане ясно, че дори нямаш нови приятели.

Безпомощността е последното нещо, което една държава, разположена в центъра на Европа, може да си позволи. За политическата педагогика и стратегическото „основно училище“ не е достатъчно само веднъж на няколко години да произнасяте, размахвайки ръце, решителни думи на Мюнхенската конференция по сигурността.

Но всичко си има цена. В Германия делът на гражданите, които приветстват дейностите на НАТО, е намалял от 74 на 57% от 2009 г. Тези данни бяха публикувани наскоро от авторитетния Pew Research Center. Въпреки това, в 16 европейски страни – членки на Алианса, повече от половината граждани оценяват положително дейността му. И това вече е добре.

Но ако възникне въпросът да се подкрепи партньор, когото Русия е нападнала, тогава по-малко от половината от анкетираните биха подкрепили тази идея. Между другото е забележително, че във Великобритания, която току-що напусна ЕС, 55% от гражданите се изказаха в подкрепа на активната стратегия на НАТО.

Може би това се дължи на факта, че британците, следвайки своята миротворческа логика, наистина разбират механизма на възпиране по-добре от другите европейци, включително германците. Освен това повечето британци осъзнават, че без член 5 от Северноатлантическия договор НАТО ще се превърне в манекен, а и без това критичната дипломатическа обстановка в света ще стане още по-възмутителна.

Член 5 от Договора за НАТО действа на принципа на реципрочност – или изобщо не се прилага. Той обещава на страните повече, отколкото всяка от тях може да изпълни. Разбира се, американското ръководство е в основата на ангажимента за взаимна подкрепа, този ключов принцип на съюза. Ако по някаква причина САЩ не са в състояние да поемат водеща роля (независимо дали заради слабост, загуба на ориентация или просто „преумора“), балансът ще се наруши.

Пети член остава в сила дотогава, докато американците са готови да го спазват. Но точно в това отношение има въпроси – те сега действат на принципа „Америка на първо място!“ Още по времето на Студената война член 5 крие пет различни въпроса. Ето защо през цялото време необходимото условие беше разполагането на американско и британско ядрено оръжие на потенциалната „фронтова линия“ – така че европейците да се чувстват спокойни. В основата на дългогодишния мир беше ядреното оръжие.

Но 5 член не се задейства автоматично и не дава абсолютни гаранции. В текста действително е написано, че си задължен да отидеш на помощ на попаднал в беда партньор, но в същото време не се уточнява до какви именно средства – военни или граждански – членовете на НАТО трябва да прибегнат в такава ситуация и какво трябва да е нивото на ескалация и, съответно, степента на подкрепа. От първия час на конфликта решението за това трябва да бъде взето от съответния член на Алианса.

Американският сенатор Джон Маккейн, когото мнозина слушаха по тези въпроси и който беше попитан на конференцията в Мюнхен преди 30 години какъв е ангажиментът за взаимна подкрепа на страните от НАТО, когато „съветската заплаха“ вече я няма, даде отговор, който е актуален във всички времена: „Всичко – от ядрен отговор до пощенска картичка, със съжаление“.

Стратегическата многозначителност е начин да се отстраниш от сериозни кризи. Следователно 5-ти член, въпреки неяснотата на неговата формулировка, беше и остава ключов елемент за разрешаване на кризисни ситуации и предотвратяване на война.

Но историята не свършва дотук. Никой не може да спре значителна част от западната публика да разкраси политическата ситуация в света, като нарече член 5 остарял, настоявайки за отмяна на задължението за взаимопомощ и лишаване на дипломацията от нейната морална основа за сдържане. Така смисълът на съществуването на НАТО ще изчезне – но на кого му пука? Да оставите американците лице в лице с неприятна истина и да ги ругаете от височината на своите морални позиции – в дългосрочна перспектива този номер със сигурност няма да мине.

В ерата на изкуствения интелект с неговите наистина неограничени възможности (и невъзможности), по време на цифровизацията на войната и мира, въоръжената колонизация на близкото пространство и (не на последно място) хибридни войни под ядрения праг – в такива моменти най-старото може изведнъж да се превърне в най-новото. Възможно е в близко бъдеще 5 член от Договора за НАТО изведнъж да стане любим и скъп за германците и техните съседи.

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар