Хората го наричат бащата на нацията, защото превръща Турция в модерна държава. Малко хора обаче знаят, че Мустафа Кемал Ататюрк е изпратен като дипломат в България през 1913 година.

По неговите думи той „няма да забрави приятните моменти в България“, няма да забрави и невъзможната си любов с генералската дъщеря Димитрина Ковачева.

Годината е 1913-а. В София е назначен нов турски военен аташе. Казва се Мустафа Кемал Ататюрк – същият, които по-късно ще се превърне в „бащата“ на светска Турция.

 

 

Само месец, след като идва в столицата, Кемал Ататюрк се влюбва в 21-годишната Димитрина Ковачева. Тя е дъщеря на генерал Стилиян Ковачев – участник в Априлското въстание и герой от Балканските войни.

Години след любовта на Димитрина и Ататюрк помощница в дома на генерала е баба Мария. Днес живее в севлиевското село Сенник в очакване на своя 101-ви рожден ден.

Годината е 1914-а. Вече цяла София се вълнува от любовта между бъдещия президент и генералската дъщеря. Двамата са постоянно заедно – на балове и на излети в Бояна. Кемал гостува често в дома на Стилиян Ковачев. Един ден той иска ръката на дъщеря му.

„Били големи приятели – генералът и той. Ама после като разбрал и отказал, че не може да стане това нещо и до края не са си скъсали окончателно връзките, но генералът не го е разрешил това нещо“, разказва баба Мария.

 

Тя никога не чува Стилиян Ковачев да споменава за невъзможната любов на най-малката си дъщеря.

В някогашната сладкарница на хотел „България“ е последната среща между двамата влюбени, на която Кемал ѝ казва: „Довиждане, Мити! Вярвам, че отново ще се срещнем.

Но двамата никога повече не се виждат.

Години по-късно български писатели са на посещение в Турция. Елисавета Багряна е поканена на среща от президента Кемал Ататюрк. След това поетесата ще запише в спомените си следното:

„Той ме покани на танц. Погледна ме в очите толкова мило, топло и каза: „Оставих сърцето си в България. Кажете ми, как сега живее Мити?“

„Добре е, споделя самотата си със съпруг“, отвърнах и разбрах, че не аз съм в неговите прегръдки – той прегръщаше Мити.“

Бащата на светска Турция умира през 1938 г. Казват, че единствената снимка, запазена в личните му вещи, е тази на Димитрина. Семейството на Мити дарява на музея на Ататюрк в Анкара блуза, която тя носи на една от срещите си с Кемал.

Оля – дъщерята на Димитрина Ковачева, днес е на 92 години и вече отклонява публични разговори. Казва, че само веднъж чува от майка си да споменава името на Ататюрк.

„Това стана в последния ѝ земен ден на 9 август 1966 г. Сутринта тя се събуди и каза: „Тази нощ сънувах Кемал“, нищо повече.