Юрий Асланов: Борисов участва само в мачове, уговорени в негова полза

Никой не поставя под съмнение, че редовните избори ще се състоят в установения конституционен срок. А не е така. Народното събрание даде мандат на правителството да удължава по своя преценка извънредното положение.
Така че следващите избори ще се проведат, когато Борисов реши, че това му изнася, а не в предвидения конституционен срок, заяви в интервю за Епицентър.бг Юрий Асланов, собственик и управител на социологическа агенция АФИС.

Разговаряме със социолога по всички въпроси, които отключи политическата криза. Според него фрагментация на бъдещия парламент, която се очаква, може да ни отърве от безвремието и да ни тласне напред.

– Г-н Асланов, ГЕРБ успяха да съберат необходимите подписи за да стартира разглеждането на проекта за нова Конституция. Очаквахте ли 127 депутати да подкрепят силно критикувания проект?

– Беше логично да се очаква. Борисов се държеше със същата увереност, с която излиза на футболния терен. Той участва само в мачове, чийто резултат предварително е уговорен в негова полза.

– Едно неизвестно по-малко или нова завръзка на политическата ситуация е стартирането на конституционния дебат?

– Мисля, че ВНС и Конституцията не са крайна цел на упражнението. Идеята е да се печели време, без да се минава през служебен кабинет до редовните избори. Самият Борисов преди няколко дни направи изявление в смисъл – „Да, проектът е глупост, но исках да видите как ще паднат маските на всички онези, които говорят за смяна на системата и нова Конституция“. Дори си мисля, че проектът нарочно е написан по този нелеп начин, за да дразни, да предизвиква негативни реакции.

Прочие, когато говорим за редовни избори, никой не поставя под съмнение, че те ще се състоят в установения конституционен срок. А не е така. Народното събрание даде мандат на правителството да удължава по своя преценка извънредното положение. Конституцията го допуска. В случай на такова положение правителството, а не парламентът насрочва изборите.
Така че следващите избори, тъй или иначе, ще се проведат, когато Борисов реши, че това му изнася, а не в предвидения конституционен срок.

– Проектът бе подложен на унищожителна критика от различни посоки – политически сили, юристи, медии. И въпреки това наблюдаваме решимостта на управляващите да наложат „рестарт на държавата“ по техен модел. Защо е този, направо казано, инат?

– Повтарям, идеята е да се печели време, без да се стига до служебен кабинет, назначен от Радев. Нищо друго не влиза в този план. Не очаквам никакъв конституционен дебат.
Проблемът на Конституцията не е в нейното несъвършенство и потребността от промяна, а в спазването ѝ. Тя се нарушава систематично, особено през последното десетилетие. Не се нуждаем от нова Конституция, а от реабилитацията на конституционния ред.

– Как очаквате да се развие протестната вълна? Ще ескалира ли уличното недоволство или ще намери нови форми на изява? На 2 септември вече станахме свидетели на сериозни сблъсъци.

– Предполагам, че ще има нови форми на протест, но дори да няма, това не е проблемът. Проблемът е в съдържанието на протеста. Протестиращите имат ясни политически искания, но предпочитат да пазят дистанция от всякакви форми на политическа организация. Улицата е лесна плячка за силите, които действат зад кулисите за охрана на статуквото в собствен интерес, а и вчерашната демонстрация на сила при среднощното смазване на протеста го доказва. Когато улицата не притежава политическа организация, сиреч гаранция за продължение на действията с политически средства, не можем да очакваме, че тя поддържа инициативата.

Нека за момент да допуснем, че исканията на протестиращите се приемат – правителството и  главният прокурор подават оставка. Какво следва? Насрочват се избори и се формира парламент. Какво ще се прави в новия парламент и по-важното – кой ще го прави? Улицата няма как да даде отговор на този въпрос.

Улицата може да свали от власт едно правителство, но не може да въздаде власт, не може да присъди властта на друго правителство. Това могат да сторят само организирани политически групи с ясна идеология и някакъв опит – партии.

И тъкмо тук е проблемът – партийната система, както и цялата политическа система, е болен човек, който отдавна има нужда от сериозно лечение. Вместо това партиите, без нито едно изключение, изградиха в погледа на гражданите един отвратителен, отблъскващ образ, с който хората не желаят да се срещат. Днес мишена на омразата е ГЕРБ, но не трябва да си мислим, че това автоматично прелива в любов към останалите.
Това е омагьосан кръг: жадуваме за политическа промяна, чието осъществяване е по силите на организации, на които не желаем да поверим работата. Ето това отличава съществено българската демокрация от страните в Европа. Там, когато някой загуби обществено доверие, друг автоматично го печели и властта получава нова легитимация.

– Недоверието към правителството е огромно – над 60 на сто от българите не го одобряват. Защо при толкова високи проценти протестите затихваха преди 2 септември?

– Не смятам, че неодобрението към правителството и масовостта на протестите са реципрочни понятия. Имали сме много по-слаби протести, които са се увенчавали с успех, и много по-силни, които са приключвали без резултат. Едното няма връзка с другото. Въпросът е в това, за което говорих преди малко – съдържанието на политическите цели на протеста и характера на неговата организация.

– Каква е Вашата прогноза за следващата стъпка от плана на ГЕРБ – събирането на 160 подписи за свикване на Велико народно събрание? Това на този етап изглежда невъзможно, но и амбициите на управляващите изглеждат много големи.

– Вече казах, че не вярвам, че това е целта на управляващите. Но, ако искат да направят това, не ми е лесно да го призная, могат да го сторят. Вчера, ако внимателно сте проследили посланието на ДПС от парламентарната трибуна, те подсказаха условията за евентуалния пазарлък по темата.

Не изключвам вариант, при който се събират 160 подписа и се взема решение за свикване на ВНС, но все пак не вярвам, че ще се стигне до там. Няма причина да си усложняваш живота с писане на нова Конституция, след като са ти позволили да не спазваш настоящата.

– Конституцията е фундаментът на едно общество, договорът между гражданите и държавата. Трябва ли изобщо да бъде променяна?

– Не.

– Докъде ще стигне развитието на политическата криза? ГЕРБ отдавна говорят и за импийчмънт на президента. Как, впрочем, оценявате напускането на пленарна зала на депутатите от управляващото мнозинство преди речта на Радев?

– Няма никаква изненада в поведението на воюващите страни. До импийчмънт обаче няма да се стигне. Само ще се говори за това.

– Как кризата и протестите намират отражение върху електоралните нагласи?

– Две са посоките: от една страна парламентарно представените партии губят доверие, а от друга, наблюдаваме ръст на подкрепата в полза на извънпарламентарни партии. Така е за момента, но няма гаранции, че така ще продължи. Динамиката на политическите нагласи и ориентации е силна и още не знаем до какво може да доведе в крайна сметка. Много зависи в кой момент ще се състоят все пак следващите избори.

– Очаква се фрагментиран парламент, ако изборите са по сегашната система. Виждате ли и Вие такава опасност?

– Да, но в сегашната ситуация не го наричам опасност. Напротив – при състоянието, в което се намират политическите партии, при кризата на доверие в политическата система като цяло, фрагментацията, както се изразихте, е гаранция, че нито една партия няма да получи възможност за злоупотреба с властта и, че нуждата от постигането на политически компромиси и съгласие ще гарантира провеждането на реформи, които да ни отърват от безвремието и да ни тласнат напред.

– Могат ли лявото и дясното да се обединят, за да постигнат целта оставка на Борисов и честни избори?

– По този въпрос битуват два възгледа.
Единият е на правителствената пропаганда – това е нов Отечествен фронт, като авторите се надяват, че по този начин обиждат някого и по-важното, че левицата и десницата ще останат в собствените си коридори и няма да се съприкосновяват.
Вторият възглед е на участниците в протестите – няма ляво и дясно, не искаме на улицата да се веят разни знамена, освен националният флаг. И от ляво, и от дясно има екземпляри, които пригласят на тази версия.

От ляво – няма да се събираме с психо-десни, които протестираха срещу Орешарски и искат да демонтират паметника на Съветската армия. От дясно – ние не дружим с бивши комунисти, които затваряха хората в лагери.

Прочие, онези, които си служат с клишето „Няма ляво, няма дясно“, включително и президентът Радев, трябва да са наясно, че не блестят с оригиналност. Това са думи, произнесени от Трайчо Костов през 1941 г. тъкмо по повод на Отечествения фронт, когато тогавашната комунистическа партия БРП(к) влиза в коалиция с десни партии, включително и с такива, които преди това са се борили за нейната забрана.

Разбира се, че има и ляво, и дясно и е изключително важно да ги има, защото в противен случай трябва да се разделим с идеята за демокрацията изобщо. Само че има моменти, в които и за лявото, и за дясното може да се появи проблем, който те не могат да решат самостоятелно. Виждали сме го много пъти по телевизията в други страни, когато лидерите на левицата и на десницата манифестират един до друг по улиците на европейските градове.

Днес темата е за свободата и демокрацията – тема, която няма нито идеологическа окраска, нито идеологически измерения. У нас има някакъв страх да развееш, редом с националния някакъв партиен флаг. Много се извинявам, но знамето е едно парче плат и една дървена пръчка. Нищо повече. То обаче символизира нещо много по-важно – че водиш битка за някаква висша национална цел от позицията на своята идейна ориентация, признавайки правото на различния да стои до теб и да се бори за същото под неговото знаме.

Вие ме попитахте дали протестите не трябва да потърсят нови форми. Ето това, за което говорим, би им придало не само нова форма, но и ново съдържание, както и невиждана досега сила. Протестът ще се промени съществено, ако лидерите на Демократична България признаят правото на БСП да манифестира редом с тях. Но и БСП трябва да осъзнае, че няма нито място, нито работа в този парламент и трябва да развее знамето си на улицата.

Може и да греша, но вярвам, че никой никого няма да изгони от протестите, след като е ясно, че по начина, по който досега се развива протестната вълна, тя не може да постегне целите си. Протестът се нуждае от цялостна политическа програма и от политически план за действия по реализацията на тази програма.
С други думи идеята е точно обратната на това, което се опитва да внушава правителствената пропаганда – първо да се обединим, а след това всеки по пътя си.


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар