Франсис Фанън: За САЩ „Турски поток“ през България е инструмент на Русия за изнудване

За Вашингтон „Балкански поток“ няма, има българска част от големия проект „Турски поток“. Тази позиция заяви Франсис Фанън, помощник-държавен секретар по въпросите на енергийните ресурси. Той е на посещение в София.

„За нас името няма значение, то не променя факта, че Русия използва енергетиката като инструмент. Ние не правим разлика. Не знам, може да е проблем в превода, но за нас „Турски поток“ и „Балкански поток“ са едно и също“, коментира Фанън в разговор с български журналисти днес.

САЩ вече обявиха, че ще наложат санкции срещу компаниите, участващи в два големи енергийни проекта с руско участие – „Северен поток 2“ и „Турски поток“. По тази причина властите в София начело с премиера Бойко Борисов непрекъснато говорят, че у нас се изгражда „Балкански поток“, който е част от националната газова инфраструктура и едва ли не няма нищо общо с „Турски поток“.

Фанън потвърди негативното отношение на САЩ към проекта „АЕЦ Белене“, като посочи: „Което си говорихме за природния газ, важи и за ядрената енергетика – създаване на енергийна зависимост. Дали става дума за газопровод или за ядрена централа, говорим за сключване на брак за 50 години напред. Затова имаме геополитически притеснения“, подчера той.

„АЕЦ „Белене“ се основава на остаряла технология, която дори руснаците отказват да използват в собствената си страна. Защо България би искала да изпитателен полигон за остаряла технология? Споделям нашата гледна точка и тя е, че говорим за грешно похарчени пари за неподходяща технология“, обясни енергийният дипломат на САЩ.

 

Петър Карабоев, „Дневник“

Франсис Фанън е ръководител на енергийната дипломация на САЩ. Той оглавява Бюрото за енергийни ресурси в Държавния департамент на САЩ, което се занимава не с техническите аспекти на енергетиката, а как тя засяга външната политика.

Това е първото му посещение в София, което беше планирано да се случи отдавна, и по думите му трябва да задълбочи и разшири сътрудничеството с България след визитата на българска енергийна делегация във Вашингтон през януари. Тази сутрин той разговаря с група български журналисти.

– Идвате от среща в Министерството на енергетиката, какво обсъждате?

– В София разговаряхме по широк кръг въпроси, но конкретно отделихме внимание на междусистемната газова връзка с Гърция, която е важен проект. Правителството ви е направило някои важни стъпки за завършването му въпреки затрудненията от пандемията.
Би трябвало да сме доволни, напредъкът е значим. Доволни сме да видим включването на България в съоръжението за втечнен газ в Александруполис, защото това променя драстично ситуацията и помага България да служи като разпределителен център в района.
Разговаряхме за разнообразяване доставките на ядрено гориво и за нови технологии, в които България би трябвало да може да види нови възможности.

– Каква роля виждате за това за „Балкански поток“?

– Първо трябва да уточня, че за нас името няма значение, то не променя факта, че Русия използва енергетиката като инструмент за изнудване. Ние не правим разлика. Не знам, може да е проблем в превода, но за нас „Турски поток“ и „Балкански поток“ са едно и също.

Законът CAATSA (Countering America’s Adversaries Through Sanctions Act) в САЩ, засягащ този проект, е от преди няколко години. През юли държавният секретар Майк Помпео издаде нови инструкции за прилагането му. Целта му е да контрира зловредното руско влияние през енергетиката и в него изрично са посочени „Северен поток 2“ и „Турски поток“.
През последните 3 години от приемането на CAATSA използваме дипломатически средства Русия да промени това си поведение, но за съжаление Кремъл продължава ескалацията и се наложи държавният секретар да даде нови насоки. Искам да подчертая, че, на първо място, ние не искаме да санкционираме никого. И определено не искаме това да са наши партньори и приятели. Целта ни е да накараме другата страна да промени поведението си.

 

Второ, CAATSA е такъв тип закон, който не задължава администрацията на САЩ да налага санкции, а постановява, че ако се установи проблем, трябва да се използват различни средства за налагането му. Затова се свързваме с различни участници, събираме информация, разговаряме с тях, но за да предизвикаме промяна в действията им, не задължително за да наложим санкции. Идеята е да има пазарна логика и разнообразие в енергетиката, така че да е добре за всички страни в тези разговори, които продължават. Не целим нанасяне на икономически и финансови щети.

– Но Сити банк например бе отпуснала средства за този проект преди санкциите, а калифорнийска компания може да предостави оборудване за компресорна станция, дори имат предварителен договор. Приемливо ли е това за Вашингтон?

– Не знам подробностите по това, за което говорите. Все пак логиката на бизнеса е да печели, тя е различна от тази на администрацията. Но ако се окаже, че действията им противоречат на американската външна политика, те ще трябва да излязат от този проект.

– В „Балкански поток“ има около 20% свободен капацитет за пренос на газ, интересуват ли се САЩ от използването му?

– Не искам да започваме разговор за това как да се намалят щетите и да се избегне налагане на санкции. Това е предмет на дискусиите с участници, преди държавният секретар да вземе решение.

– В CAATSA се говори за „Северен поток 2“ и за „Турски поток“, но това са много различни проекти – единият е от Русия до Германия без възможност за включване на други участници, докато „Балкански поток“ е наземен и вероятно би могъл да се използва от други клиенти, вероятно един ден може да се промени предназначението му. Когато Вашингтон говори за „Северен поток 2“, има ли някаква разлика, някакъв нюанс, отличаващ го от „Турски поток“?

– Да, има някои разлики, но законът е ясен, когато говори и за двата проекта. Описах методите, с които го прилагаме, но законът ще бъде приложен.
В момента САЩ са в предизборна ситуация и политическите страсти са се разгорели, но това – използването от Русия на енергетиката за изнудване – е сфера, в която има внушително единодушие между всички партии.
Освен CAATSA има още PEESA (Protect European Energy Security Act) и PEESCA (Protecting Europe’s Energy Security Clarification Act), които се занимават с тази материя и с двата газопровода. Сигурен съм, убеден съм, че подхождаме добронамерено при изпълнението им в работата с нашите партньори и балансираме с мандата, даден ни от Конгреса.

– Каква е позицията на САЩ – „да“ или „не“ за „Балкански поток“?

– Смятаме, че „Балкански поток“ е друго име на „Турски поток“. Разбирам, че с различното име се прави разлика. За нас тя не съществува.

– Знаем американския интерес за доставяне на ядрено гориво в България, а какво ще кажете за проекта за нова ядрена централа, вероятно построена от руснаци?

– Питате за „Белене“, нали? Същото, което си говорихме за природния газ, важи и за ядрената енергетика. Тя създава енергийна зависимост и дали става дума за газопровод или за ядрена централа, говорим за сключване на брак за 50 години напред. Затова имаме геополитически притеснения и те са валидни и за други страни от района, които съм посещавал.
Позицията ни за „Белене“ е консистентна – търговски и технически (за проекта) – и смятаме, че тя не подобрява енергийната сигурност на България. Тя се основава на остаряла технология, която дори руснаците отказват да използват в собствената си страна. Защо България би искала да изпитателен полигон за остаряла технология?

– Повдигнахте ли този въпрос в разговорите си с властите в София?

– Не искам да навлизам в подробности на всичките си срещи. Споделям нашата гледна точка. И тя е, че говорим за грешно похарчени пари за неподходяща технология.
България би могла да използва ситуацията като повратен момент. Съществуващите обекти могат да използват други типове гориво, което ще е разнообразяване на източниците, и мисля, че правителството ви полага усилия в тази посока. Насърчаваме ги и признаваме тези усилия.
В ядрената сфера може да се използват и нови технологии, които се появяват. Русия иска да обвърже държавите за половин век напред и така да им попречи да въведат такива технологии и да се развиват. Става дума за малки реактори, които вече се продават – ново, финансово достъпно и суперсигурно решение, което може да се надгражда с времето. Това е съвършено различно уравнение от гледна точка на технологии, разходи и безопасност. И ние окуражаваме всички страни да търсят такива решения.

– От „Дженеръл илектрик“ казват, че се интересуват от АЕЦ „Белене“?

– „Дженерал илектрик“ не е част от администрацията на САЩ.

– Идвате от Гърция, където посетихте строителството на газовата връзка с България. Усещате ли някакво разминаване в графиците на двете страни, изостава ли България?

– Не бих искал да говоря за забавяния посред цялата бъркотия с коронавируса, дори самолетът ми за САЩ пак е отложен. Но е факт, че от българска страна виждам ентусиазъм, значително внимание от най-високо ниво към завършването на проекта, той е много важен за България и усилено се работи по него.
В Гърция посетихме строежа със зам.-министър на външните работи и разговаряхме на място за темпото. Те също отложиха с няколко месеца завършването. Но се правят съвместни прегледи на графика, има още неща за довършване… Но това е много голям проект. Много голям.
Важното е, че се развива добре и ангажиментите към него са от най-високо премиерско ниво. Навсякъде на срещите ми в София видях, че хората силно подкрепят проекта.

– Разговорите ви са с правителството, а срещнахте ли се с някого извън българската администрация – неправителствени организации, институти – защото тази власт е непопулярна и почти сигурно ще бъде сменена на парламентарните избори?

– Затова са посланиците, които на място представляват САЩ. Нашият посланик и екипът ѝ се срещат с всички и те изпращат тази информация и помагат за оформянето на нашата политика. Тя е специфична за културата, законовата среда, обичаите и т.н. за всяка държава по света и в този смисъл сме зависими от посланиците си.

– Оптимист ли сте след срещите си в България?

– Окуражен съм. Целите ни в САЩ – независимо от партийната принадлежност – са да се създаде прозрачен и ефективен пазар, да се подобрява околната среда… Смятам, че това са принципи, споделяни от всички свободни общества, и се надявам България да ги следва, независимо от резултата от изборите ви.
Питахте няколко пъти за американски компании и искам да изясня нещо. Правителствата могат да създават среда за бизнес, но бизнесът върши работата. За нас най-добрият сигнал за отвореност е да привлечете американски компании. Ние ги подканяме да инвестират, защото смятаме, че те са един вид продължение на т.нар. мека дипломация на САЩ. Те уважават правата и обичаите в страните, в които работят, следвайки споделен комерсиален интерес.
Те не са продължение на американската администрация – нещо, което не е така в други държави. Искаме да оценим страни, които се отварят и искат да правят прозрачен бизнес. Говорихме и за това в София.

– А обсъдихте ли проблема с договорите на AES?

– Знам за тях, но сега не сме го обсъждали, фокусът ни беше различен.

– Стана ли дума за евентуални доставки на втечнен газ от САЩ?

– Ще повторя, че е голяма крачка включването на България в терминала в Александруполис. Няма значение откъде ще идва газът там – частният сектор ще определи, включително и цената.
Въпросът е, че американският природен газ промени из основи световния пазар. За 3 години САЩ преминаха от 15-о на 3-о място в света по износ – толкова бърз и разстърсващ е този процес.
Всичко това променя поведението, кара доминиращ играч на пазара да се съобразява с новата ситуация. И това не е на теория – Литва изгради терминал за втечнен газ и компанията, която десетилетия наред им беше доставчик, беше много недоволна. С много кураж правителството не отстъпи, направи инвестицията в този проект, наречен „Независимост“, и след 6-8 месеца традиционният доставчик понижи цените с 20-25%.
Непрекъснато разговарям с американски компании за втечнен газ и възнамерявам да насоча вниманието им към България. Но в крайна сметка компаниите взимат решенията си.

– Продължавате към Скопие. За какво ще разговаряте там?

– Ще обсъждаме газовата връзка с Гърция, евентуална връзка с България и за възможностите, които се създават с тази обвързаност. Регионалният подход е много важен, защото на Балканите има малки държави, с малко население и малко търсене. Опитваме се да стимулираме частни инвестиции, но с регионалния подход помагаме самите страни да се развиват и да правят инвестиции. Затова тези връзки на мрежите променят много сериозно политическото мислене, действат като мостове в енергетиката, но и променят пазарите, правят ги прозрачни, създават конкуренция.

Франсис Фанън е част от американската делегация, съпровождаща държавния секретар Майк Помпео при обиколката му в района тази седмица. В Гърция енергетиката бе съществена част от разговорите и от заключителния документ, в който изрично се говори и за трансграничната газова връзка (IGB) с България. След това Фанън продължи със собствена програма с посещения в Александруполис, на строителството в Гърция на IGB, в София и продължава в Скопие. Тя е част от по-широкия подход на Вашингтон към Балканите като цяло.

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар