„Фигаро“: За Ердоган Нагорни Карабах е продължение на акцията със „Света София“

В речта си по време на откриването на свръхмодерната болница в град Коня Реджеп Тайип Ердоган не се лиши от удоволствието да засегне геополитиката. Преди всичко всесилният президент отново потвърди подкрепата си за Азербайджан – тюркоезична кавказка държава, която е разделена от Турция от територията на Армения, пише Рено Жирар във вестник „Фигаро”, цитиран от БГНЕС.

Сутринта на 27 септември армията на Баку започна настъпление срещу арменците в Нагорни Карабах. Този планински арменски анклав на азербайджанска територия се обяви против асимилирането си от Азербайджан в периода на разпад на СССР през 1991 г. През януари 1990 г. арменското население на Баку стана жертва на погроми. Нагорни Карабах поиска да се присъедини към Армения. Това фактически вече се случи, въпреки че нито една държава в света не го признава.

Няма нищо изненадващо в това, че азербайджанците искат да си върнат територията, която беше изгубена след поражението във войната с Армения през 1992 – 1993 г.

Губещият популярност авторитарен президент Илхам Алиев се опитва да сплоти нацията. Сега сме свидетели на първия случай на толкова активна намеса от страна на Турция в кавказкия конфликт, който не я засяга пряко. Освен военни инструктори тя изпраща в Азербайджан съвременно оръжие (например, представилия се прекрасно в Либия дрон „Байрактар ТВ2”) и хиляди арабски джихадисти, които вече използва на сирийския фронт срещу прогресивните сили на кюрдите и армията на Башар Асад.

100 години след геноцида срещу арменците турският лидер отново застрашава живота на арменците. Ердоган не само отказва да признае геноцида от 1915 година, но и си позволява да участва в обстрелването на арменски градове.

Към какво всъщност се стреми президентът на Турция в Кавказ?

Самият той обясни това в Коня: „Ако прокарате линия между кризисните зони в Сирия, Средиземноморието и Кавказ, ще видите стремеж Турция да бъде обсадена. Ние защитаваме единството на нашия народ и нация, както и силата на нашата държава. Затова се стремим да пробием тази блокада!”.

Обсадената Турция

Досега на никого не можеше да му дойде наум, че Турция е под обсада! Даже напротив – вече повече от година тя развива пред очите на всички бурна дейност далече от собствените си граници. Тя превозваше в автобуси мюсюлмански мигранти и ги подстрекаваше да пресекат незаконно границата на Гърция. Тя наруши ембаргото на ООН за доставка на оръжие в Либия. Тя заплаши (за съжаление, успешно) френската фрегата в морето в близост до Мисрата.

По военен път успя да вземе част от нефта в Триполитания. Тя организира проучване на морските недра в изключителната икономическа зона на Гърция и Кипър. Иначе казано, политиката на Турция никога досега не е била толкова експанзионистична. Ердоган като добър манипулатор успява да използва психологическия инструмент на обратното обвинение: вината за това, което вършиш, трябва да бъде прехвърлена на друг.

През 2009 г. Ахмет Давутоглу представи курса на турската дипломация на „липсата на проблеми със съседите”. Днес външната политика на Ердоган може да се опише като „липса на съседи без проблеми”. Трябва да се отбележи, че оттогава президентът на Турция подписа споразумение с ултрадесните, които изпитват носталгия по времената на османското величие. За да се разбере стратегията на Ердоган, трябва да си даваме сметка, че той едновременно е „мюсюлмански брат” и неоосмански националист.

Този неоосмански национализъм го подтикна да се опита да разшири турското влияние в Северна Африка след Арабската пролет през 2011 г. Той се сблъска с неуспех в Египет и Тунис, но успя в Триполитания, където, впрочем, някой си Мустафа Кемал отблъсва италианците в Тобрук през 1912 г…

В Източното Средиземноморие Ердоган беше принуден да намали темпото, когато му го каза държавният секретар на САЩ след посещението в Кипър на 13 септември.

След това тактическо отстъпление той мобилизира привържениците си с нова инициатива в Кавказ. Обстрелът на християнските селища в Нагорни Карабах стана за „мюсюлманския брат” чудесно продължение на превърнатата наскоро в джамия катедрала „Света София”.

Дали Ердоган ще се притече на помощ на тюркоезичните си братя уйгури в Китай? Не, защото той няма да посмее да засегне тези, които са по-силни от него, било то Тръмп или Си Дзинпин.

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар