Снежана Тодорова, председател на СБЖ: В Ялта няма нито една счупена плочка

Какъв е смисълът да купуваш кола, с която да пътуваш по асфалта. Там, където е асфалтът, няма нищо интересно, а там където е интересно, няма асфалт. Покана за пътуване започва с тази мисъл на писателите-фантасти Аркадий и Борис Стругацки, за да стане ясно от самото начало къде ще ни отведе пътят.

 

Повечето от нас свързват Сочи със зимната олимпиада през 2014 години. Преди да започнете да зъзнете мислено, ще ви кажа, че със своите плажове и почти тропически климат Сочи е и най-големият руски курортен град. Моята първа гостенка, обаче, ме изненада, че там отглеждат портокали, киви и дори банани.

 

Разговарях с председателя на Съюза на българските журналисти СнежанаТодорова за пътуването й до Русия в нейния кабинет, за да мога да разгледам книжните съкровища, които едва е пренесла в куфара си.

 

Тя споделя с нас впечатленията си от приключението руски круиз. Не можех да не я разпитам по-подробно за Ялта. Та нали Ялтенската конференция през февруари 1945 година, на която се решава разделянето на следвоенна Европа,  е съдбоносна за България. Затова ме гложди любопитството как изглежда този руски град днес.

 

Оказва се, че е чист, цветущ, с много паметници на руски писатели, отлично реставрирани дворци и нито една счупена плочка по тротоарите.

 

Когато човек е посетил място с толкова пъстроцветно население,  въпросът за особеностите на местния кулинарен колорит е неизбежен.  Снежана Тодорова, председател на СБЖ,  разкри, че и там наблягат на ориенталските сладости. Само дето деликатесът „пахлава“ се сервира без сироп.

 

За какво може да се използва един кактус, освен да ви убоде? За салата, ракия и пончо! Но в Мексико.

 

В интерес на истината, салатата от кактус на вкус не е нищо особено – малко като накълцано авокадо. Мексиканците са превърнали в атракция за туристите дори отглеждането на кактуси. Особено агаве, от който се прави алкохолната напитка „пулка”. Технологията е безотпадна. По древен ритуал потомците на ацтеките отсичат сърцето на приличния на гигантско алое кактус.

 

Чрез дълга кратунка с пробити дупчици в двата края, в продължение на 6 месеца изсмукват сока от вдлъбнатинката на отрязаното сърце (което вече са направили на салата). След това растението умира. Сокът се оставя да ферментира и възсладката, подобна на сироп за кашлица напитка, е готова за употреба. Заведенията, където я сервират се наричат „пулкерии”. Внимание! Питието е доста коварно. Лесно „влиза” и бързо омагьосва. Напълно отговаря на българската поговорка „Първата глътка е като кол, втората – като сокол”.

 

Дългите шипове на агавето пък се превръщат в своеобразна игла, чието естествено продължение е ликото от листата на кактуса. Чрез обработка с минерална кал то придобива жълт, зелен или виолетов цвят и с него се тъче и везе. Характерните покривки за маса и покривалата пончо се оцветяват с ликото на агавето.

 

В Мексико истинският куринарен авантюрист се оглежда за местен ресторант. Щом е пълен с потомци на маите, значи готвят вкусно. И люто.

 

Е, блюдата не са за звезди Мишлен – ориз с месо, ориз с боб, салати, бистри супи, нещо като качамак, тортили или както е по-правилно да се казва тортийи – твърди палачинки от царевично брашно… Всички гозби на полуостров Юкатан се поливат обилно със свирепо лютия сос “Адобо”. Добре че го дават отделно. Мразите ли лук, трябва да си кажете,защото в мексиканската кухня  сигурно и сладоледът съдържа разплакващия зеленчук. Така че „Но себоя, порфавор” ще ви отърве от него.

 

Всяка сутрин в Плая дел Кармен наблюдавах странно животинче, което идваше да хапва плодовете на едно дърво, подобно на глог. Плашливото същество трепваше от всеки шум и затова използвах зума на камерата, за да го разгледам. Колкото да възкликна като шопа, видял жираф „Е, такова животно нема!”.

 

„Сътрапезникът” ми е нещо като огромна видра без опашка, тъмнокафяв, лъскав, ушите му са като на боксьор – леко смачкани, прозрачни и без косми. Лапите му също са като човешки ръчички – с тях деликатно държи плодовете и отхапва като префинена госпожица.

 

Познайте какво направих? Да, може би съм куку, но отидох да опитам плодовете, които ядеше странното същество. Щом на него са му любимото блюдо, значи не са отровни. Не бяха. Щом сега ви разказвам приключенията си на „хранителен сапьор”. Имаха вкус на глог – леко сладки и с голяма костилка.

 

А животинката се оказа капибара – най-големият гризач в света, достига до 130 см височина  и 65 килограма. Навремето бил почти на изчезване, заради вкусното си месо, а в наши дни го отглеждат като домашен любимец, понеже се опитомява лесно и обича да се гушка.

 

Преди месец Мирослав Иванов от Травел нюз отведе слушателите на Покана за пътуване до Ориндж каунти, естественият декор на сериала „Кварталът на богатите“.

 

И понеже му е тръгнало на телевизионни поредици в Америка, днес е ред на „Санта Моника“ и „Адвокатите от Бостън“. Или по-точно на местата, където се развива действието им плюс Мартас Винярд, където американските президенти ходят на почивка, а семейство Кенеди има имение.

 

Още пътеписи на www.dromomania.bg


Източник: epicenter.bg

Добави коментар какво мислиш по темата!