Синята корупция: Кои министри на Костов са визирани в секретния доклад на НСС от 1999 година

ПРЕХОДЪТ – 30 години от Промяната

 

Ако г-н Ханке се осмели да твърди, че аз съм корумпиран, ще го съдя, но в САЩ, че тук съдилищата кого ще осъдят…„.
Това каза на 26 февруари 2020 г в студиото на „Плюс-минус“ бившият премиер Иван Костов.
Повод за коментара му са изнесените на 16 февруари 2020 г. твърдения от проф. Стив Ханке за корупция „по високите етажи на властта“ по времето на СДС, заради които прокуратурата на Република България се самосезира. Според държавното обвинение интервюто на икономиста пред бТВ съдържа данни за наличие на документи, сочещи за евентуално корупционно престъпление.

Същият ден, но в БТВ, бившият държавен глава Петър Стоянов заяви, че в изнесените от проф. Ханке документи не е имало нищо значително и че известният икономист не му е споменавал, че някой е искал рушвет.

С днешна дата и двамата бивши вече сини лидери се опитват да убедят обществото, че по тяхно време не е имало корупция и че всички сигнали са давани, където трябва.

Така с 20-годишна давност Иван Костов и Петър Стоянов се опитват да преперат имиджа на синьото управление като отхвърлят от него съмненията за каквото и да е корупция.
Странно защо паметта се оказва толкова къса.
Затова ще им помогнем.
И за това са архивите.

 

На 15.10. 2006 Богомил Бонев прави удивително сравнение пред Нова телевизия: Костов е човек, който олицетворява корупцията, а Петър Стоянов – човек, който успява по някакъв начин да заблуди обществото, че е с морална ценност.“

 

Две години преди това, на 20 април 2004 година бившият син депутат Едвин Сугарев изпраща открито писмо до Иван Костов, в което окачествява като “срамни приватизационните сделки по време на правителството на Иван Костов”. На цели 43 страници Сугарев разказва подробно за корупцията при Костов, за „подмяна на ценности, продажба на съвести, търговия с доверието на хората.Хората не знаят степента и мащаба на отговорността на Костов относно срамните сделки за БГА, Плама, Кремиковци. Не знаят причината за „чудодейния просперитет на Славчо Христов и братя Джанкови“, пише Сугарев.

 

Днес Костов не говори за това. И никой не го пита.

Питаха го обаче за секретния доклад на НСС, изготвен през 1999 година, в който се визират корупционните практики по време на неговото управление и се посочват конкретни имена. Костов отказва да изнесе днес подробности за този доклад с мотива, че не иска да лепи етикети на никого. Петър Стоянов, който извади доклада по времето на предизборния си диспут с Богомил Бонев през 2001, и днес спомена само неговото име. 

 

Историята обаче помни всичко. Трябва само да го прочетем.

 

На 22 октомври 1999 г. Би Би Си излъчва специално интервю с министър-председателя на България Иван Костов, в което той сензационно заявява: „Трябва да има промени в кабинета“.

 

Това става в деня за размисъл преди втория тур на местните избори, които се провеждат тогава. Премиерът обяснява пред британската радиостанция, че ремонтът на правителството му следва да се извърши, след като Европейският съюз покани България на преговори за пълноправно членство в Съюза, което се очаква да се случи през декември 1999 г. 

 

Открехването на темата за правителствени промени става на фона на срива на обществено доверие в управляващите, проличало още по време на първия тур на местните избори. 

 

Намерението за ремонт на кабинета е посрещнато с пълно мълчание в редиците на СДС и усещане за несигурност. В политическите среди се говори, че неочакваната позиция на премиера Костов не е свързана с евроинтеграцията, а с неуспеха на водената от правителството политика и със спада на общественото доверие, ясно проличало на местните избори.

 

Костов избягва въпроса за корупцията, когато говори за правителствените промени.

Темата обаче е повдигната от президента Петър Стоянов, който в публично обръщение на 24 октомври 1999 г. заявява, че министър-председателят трябва да се освободи от корумпираните по високите етажи на властта: „Аз ще застана категорично и без всякакви уговорки зад премиера и по отношение на незабавните и енергични действия, които той трябва да започне срещу корумпираните, некомпетентните и самодоволните управници, независимо от това колко висок пост заемат те, дали са членове на правителството и колко големи са заслугите им към СДС.“

 

Костов не отговаря.  

Веднага след местните избори обаче, когато става ясно, че СДС е загубил около 1 милион избиратели, премиерът нарежда на специалните служби да му докладват до 10 декември същата година за всички случаи на корупция.

 

А медиите вече са посочили конкретни примери за охолството, с което определени лидери от СДС започват да се ограждат. Пресата гърми за къщата на Христо Бисеров в центъра на София, журналистите питат откъде са средствата, с които синът му учи в Англия. Във вестниците се задават въпроси и за имотното състояние на зам.-председателя на СДС, лидер на Софийската организация и вицепремиер Евгений Бакърджиев, а също така и за вицепремиера Александър Божков, който по това време вече се е сдобил с прякора „Мистър 10 процента“.

 

Мълчанието на Костов дава поле за нова изява на Стоянов.

С ново публично изявление по Дарик Радио на 27 ноември 1999 г президенът буквално нарежда на премиера:  „Хората, заради които политиката на СДС през последните години започна да се дискредитира, трябва да си отидат, без значение какъв пост заемат!“ 

 

Така в края на 1999 г. за първи път през годините на преход от тоталитарната комунистическа система към демокрация темата за КОРУПЦИЯТА придобива ОГРОМНО обществено значение. 

 

Малко преди 10 декември 1999 г. става ясно, че Националната служба „Сигурност” (НСС) в МВР и Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) са предали на министър-председателя поръчаните им от него доклади.

 „В докладите на спецслужбите, получени от министър-председателя Иван Костов, са разгледани 152 случая на корупция в държавната и местната власт, засягащи 226 лица”, съобщава Дирекция „Информация и връзки с обществеността“ на Министерския съвет.

 

В съобщението е посочено, че „докладите съдържат анализ на условията, средата и проявите на корупция във всички форми на властта.  Анализирани са всички подадени сигнали, включително и разглежданите в медиите“.

 

Началниците на НСС и НСБОП – ген. Атанас Атанасов и ген. Кирил Радев, дават специална конференция, на която представят съвсем обща информация, отказвайки подробности.

 

Ген. Атанасов заявява, че докладът на НСС е аналитичен и не съдържа списък. По думите му, документът ще подпомогне премиера да вземе „определени управленски решения“.

 

„Корупцията не е сензация, ако очаквате бомбастични разкрития, ще ви разочаровам“, посочва от своя страна ген. Кирил Радев. По думите му неговият доклад включва обективни обстоятелства и факти, които могат да бъдат доказани пред следствието, прокуратурата и съда; 80 на сто от тях вече са били предадени на прокуратурата, а останалите са от оперативен характер.

 

Става ясно, че от 1997 до края на 1999 г. НСБОП и регионалните ѝ структури са работили по 273 случаи на корупция, като броят на замесените в тях е 377 души.

В МВР са регистрирани 41 случая, в съдебната власт – 14, в системата на финансите – 31, в държавните предприятия, подлежащи на приватизация – 26, в държавната администрация – 19, и в други сфери – 21 случая.

 

Двамата генерали декларират, че са предали два различни доклади и никой не знае съдържанието на другия. Категорични са, че няма проблем да си подадат оставките, ако им ги поискат заради докладите.

 

Костов продължава да не свързва предстоящите кадрови промени в кабинета с корупционните практики в управлението. Упорито твърди, че  в докладите „няма аргументи, които да уличават в корупция министри от кабинета.“

 

Броени дни преди ремонта на кабинета, Костов прибавя към първоначалния си мотив за рокадите – предстоящата евроинтеграция – и още други два: „Ще си отидат министри заради несвършена работа… Ще си отидат министри и поради това, че няма да има повече съвместяване на висш партиен пост с висш пост в правителството, т.е.  няма да има това срастване между партия и държава.” 

Корупцията отново отсъства от неговото публично говорене.

 

На 21 декември 1999 г. премиерът сменя тримата свои вицепремиери и още 7 министри, а именно:

Александър Божков – вицепремиер и министър на икономиката (заменен от Петър Жотев, който е и вицепремиер);

Евгений Бакърджиев – вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството (заменен от Евгений Цачев);

Веселин Методиев – вицепремиер и министър на образованието (заменен от Димитър Димитров);

Богомил Бонев – министър на вътрешните работи (заменен от Емануил Йорданов);

Валентин Василев – министър на търговията и туризма (министерството е слято с Министерството на икономиката);

Вилхем Краус – министър на транспорта и съобщенията (заменен от Антони Славински);

Георги Ананиев – министър на отбраната (заменен от Бойко Ноев);

Васил Гоцев – министър на правосъдието и правната евроинтеграция (заменен от Теодосий Симеонов);

Петър Бояджиев – министър на здравеопазването (заменен от Илко Семерджиев);

Марио Тагарински – министър на държавната администрация (министерството е поето от премиера Иван Костов).

 

Онова, което обаче министър-председателят и лидер на СДС не прави, е да даде смислено обяснение за причините, поради които прави тази тотална чистка в кабинета си, която стига дори до вицепремиерите.

 

В пресата политическите опоненти на Костов твърдят, че той разчиства сметки в СДС, че си е избрал ролята на добрия министър-председател срещу „лошите” министри, подозират го, че някои от смените са свързани с приватизацията.

 

Премиерът обаче категорично отказва да обясни кой за какво и защо сменя. Това му изиграва лоша шега.

Именно върху приватизацията нанася своя ответен удар Богомил Бонев, министърът на вътрешните работи в първия кабинет на Костов, фигурата с най-голям рейтинг и един от тримата министри, който не присъстват при гласуването на освобождаването им в Народното събрание на 21 декември 1999 г.

 

Четири месеца по-късно, през април 2000 г., Бонев обвинява публично Костов, че през 1998 и 1999 г. премиерът е забранил на службите да наблюдават процесите на приватизация в страната. Той обвинява министър-председателя, че е скрил информации срещу двама бивши заместник-министри на промишлеността, които тогава вече са разследвани.

 

Стига се и до прословутата реплика на президента Петър Стоянов: „Иване, кажи им, те ще те разберат!” Той я изрича след атаката на Бонев срещу Костов. „Министър-председателят не назова нещата с истинските им имена и сгреши. Затова това, което констатира Бонев, се приема от болшинството българи. Бонев каза това, което трябваше да стори Костов преди шест месеца“, заявява президентът Стоянов.

 

Същевременно президентът допълва, че Бонев не може да има моралната отговорност да застане начело на атаката срещу правителството, като уточнява: „Няма да крия, че той беше сред първите министри, които демонстрираха смущаващо близко приятелство с представители на частния бизнес и така позволиха политици и частни бизнесмени да заиграят на едни и същи терен”.

 

Скандалът за корупцията във властта отново придобива актуалност след привидното затишие. Той се разгаря на фона на два случая, изплували в медийното пространство:

 

♦ Първият е с директора на Главно управление на пътищата Костадин Таушанов, за когото е разкрито, че е получил по офшорна сметка на британския остров Ман превод от 21 000 британски лири (35 235 евро). Първоначално Таушанов излиза в отпуск, а по-късно, под натиска на обстоятелствата е освободен, а прокуратурата повдига обвинение срещу него за неясния произход на средствата.

 

♦ Вторият случай се отнася до Директора на връзките с обществеността на правителството – медийния експерт Михаил Михайлов. Той е отстранен от длъжност, след като е обвинен, че през 1996 г. е получил подкуп от 10 000 долара за уреждането на медиен лиценз.

 

Едва след атаката на Бонев премиерът Иван Костов признава пред журналистите, че е трябвало да се раздели с няколко министри през декември 1999 г., защото те „не можаха да отговорят по убедителен начин на обвиненията за (корупция)“ .

 

Американският съветник на президента Петър Стоянов, Стив Ханке, заявява тогава, както и сега: „У вас има корупция, защото има политици и представители на правителството, които се намесват в частния сектор“.

 

Вицепремиерът и министър на икономиката Петър Жотев признава, че приватизацията чрез РМД-та е опорочена от нарушения.

 

В медиите е припомнен доклад на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която през декември 1999 г. констатира „продължаването на широко разпространена корупция“, улеснено от „прекалената“ практиката на издаване на лицензи от държавните органи.

 

Конкретният и всеобхватен отговор за цялата скривана картина на корупцията от управлението на СДС и премиера Костов до голяма степен дава документът, който директорът на Националната служба „Сигурност“ ген. Атанас Атанасов връчва на министър-председателя малко преди 10 декември 1999 г., но става публичен факт едва в края на 2000 година.

 

Самото му заглавие пределно ясно показва, че той е посветен на „условията, средствата и проявите на корупция в някои висши ешалони на държавната власт“.

 

„В настоящото изложение явлението корупция се разглежда в контекста на неговото проявление като политическо или обществено поведение. Това най-често се обвързва с лобиране за частно-корпоративен интерес, обвързване с групи и механизми, водещи до придобиване на облаги (може и в бъдеще време, и не непременно материални), прикриване на незаконни действия и дейности, злоупотреба с власт (в смисъл с нормите на морала и етиката в управлението).

 Корупционните прояви на това ниво обикновено не са съпроводени с конкретни нарушения на законовите норми, но оказват силно влияние върху обществената среда“, е посочено в документа.

 

Подчертано е, че в юридически аспект – доказването и осъждането на корупционно действие по смисъла на НК – във висшите властови ешалони е „свързано с практически трудно преодолими и трудно предсказуеми периоди от време, независимо от положителната политическа воля за това“.

 

Анализирайки мафиотския тип престъпност в България, в доклада на НСС са посочени определени форми (признаци), по които се съди за наличие на корупция:

● участие в „приятелски кръгове“ с достатъчна степен на афиширане;

● дискретно, но силно влияние върху медиите;

● създаване на комфортни ситуации, механизми и среда в сфери на интереси (включително законови, административни, властови);

● обезсилване на „лостове“ за противодействие или намаляване на тяхната ефективност;

● двойственост в поведението – показна активност и „необяснима“ ефективност;

● пренебрежителен (към общественото мнение) стил на живот. 

 

В доклада е застъпен и проблемът с приватизацията, създаваща благоприятни среда за корупция поради неизбежността на приватизационните процеси, възможностите за силно субективно влияние, стремеж на „престъпния“ бизнес за участие с цел пълно заличаване на произхода на капитала и възможности за навлизане в нормалната икономика.  Нещо, което Костов днес умишлено премълчава.

 

Признаците на корупция при приватизацията, според доклада на НСС, са: неотговарящ на стандартните приходи начин на живот;

директна или индиректна намеса, лобиране, противодействие и прочее в приватизационни и следприватизационни процеси извън служебните и властовите правомощия;

лобиране, подпомагане, противодействие и пр. на тръжни процедури и преговори за изпълнение на отделни проекти в пред- или следприватизационни периоди;

подпомагане в изпълнение на условия от приватизационните сделки извън властовите и служебните компетенции.

 

Докладът обстойно разглежда групировката, в дъното на която стои руският олигарх Майкъл Чорни. Подчертано е, че тази групировка „се ползва с протекции на високопоставени политици и висши служители от държавната администрация и чрез Богомил Бонев успява да овладее ключов пост в управлението на страната“.

 

В документа е посочено, че „министърът на вътрешните работи налага контрол и упражнява влияние в няколко основни области в икономиката, свързани с големи печалби и бързо обращение на вложените средства:

♦ телекомуникации и мултимедии;

♦ производство и търговия на акцизни и лицензни стоки (цигари, алкохол, кафе;

♦ търговия с оръжие и специална продукция;

♦ хазарт и развлекателен бизнес (тъй като съществува пряка зависимост, към тази област трябва да се причислят и интересите в туризма).

Контраразузнаването отбелязва, че „поради спецификата и естеството на всяка отделна дейност, както и поради контрола, който се налага от страна на държавата върху нея (посредством оторизирани държавни структури), Богомил Бонев и свързаните с него лица и фирми не могат да осъществят влияние върху тези дейности само със силите на МВР. Поради тази причина в някои области се наблюдава симбиоза между него и други високопоставени държавни служители:

 

● С вицепремиера Евгений Бакърджиев в областта на телекомуникациите. По доказани оперативни данни и двамата лобират за интересите на „Мобилтел“ и за фирмата на бизнесмена Николай Гигов – „Делта Г“, която е с насоченост в оръжейния бизнес;

 

● С министъра на търговията и туризма Валентин Василев в областта на производството и търговията с акцизни и лицензионни стоки, както и при приватизацията на обекти от туристическия или развлекателния бизнес.

НСС описва множество схеми за придобиване на незаконни печалби от повишаването на цените на тютюневите изделия. В една от тях, свързана с „Благоевград –БТ“, е споменат натиск от страна на министъра на вътрешните работи върху изпълнителния ѝ директор, за да може сред дистрибуторите да бъдат включени фирми, свързани с „Росексимбанк“ чрез министъра на търговията и туризма Валентин Василев и началника на РЗС-Благоевград Евтим Янков, описан като близък на министър Бонев.

 

При посочените по-горе схеми министрите Бонев и Василев имат общи интереси, като Василев осигурява договорите на подставените фирми с тютюневите комбинати, а Бонев чрез МВР осигурява закрила на фиктивния износ на продукцията и протекцията на посочени в доклада фирми.“ 

 

НСС описва и схема, по която се осъществяват успешни приватизационни сделки в туризма. Според контраразузнаването това става чрез близките отношение на министър Богомил Бонев и банкера Емил Кюлев.

 

В доклада е посочено: Кандидатите за приватизация (най-често неизвестни фирми) се финансират чрез кредит от „Росексимбанк“ или друга институция срещу залог на всички поети права и задължения по приватизационния договор. С парите от кредита те закупуват съответния обект след протекция в Агенцията по приватизацията. Тя обикновено е следствие на добрите отношения между министрите Бонев и Василев. Заемът не се обслужва, в резултат на което банката придобива собствеността върху обекта.

По този начин свързаните с Кюлев структури са придобили следните обекти:

♦ Ваканционно селище „Ривиера“ – чрез финансиране на РМД.

♦ „Интерхотел Сандански“ – чрез фирмата „Контракт“ ЕООД (собственост на Емил Кюлев).

♦ Бивша почивна станция на ЦК на БКП в град Хисаря – чрез финансиране на РМД.

♦ Хотелски комплекс „Санкт Петербург“ – град Пловдив – чрез финансиране на РМД.

♦ Комплекс „Старият Пловдив“ ЕАД – чрез фирма „Марсо“ ООД. 

 

НСС подчертава, че последните три сделки в Хисаря и Пловдив са осъществени с участието на пловдивския бизнесмен Георги Гергов. Контраразузнаването отделя внимание на начина, по който с помощта на депутати от БСП се слага ръка върху птицеферма в град Първомай и кланица в село Маноле, Пловдивско, отбелязвайки, че това става при „значително по-ниска от пазарната цена“. Посочено е, че Гергов е съветник в кабинета на министъра на земеделието в правителството на Любен Беров – Георги Танев. Тогава синът на министър Танев участва пряко в изградената от Гергов икономическа структура. НСС отбелязва, че след оставката на правителството на БСП начело с лидера на партията Жан Виденов, групировката на Гергов продължава да развива своята дейност с покровителството на Богомил Бонев, който е назначен за министър на вътрешните работи в служебното правителство на Стефан Софиянски.

 

Клиентелизмът и корупцията по време на управлението на СДС са основната причина за загубата на доверието към дясната партия, която никога повече не печели избори, а разцепването в нея продължава до превръщането ѝ в един от фрагментите в дясното политическото пространство в България.

 

Докладът на НСС за корупцията има своя съдба.

През декември 2000 г. той става публичен след публикуването му в органа на БСП в-к „Дума“.

На президентските избори през 2001 г. тогавашният държавен глава и кандидат за втори мандат Петър Стоянов използва доклада срещу Богомил Бонев, който тогава също се кандидатира за президент. Това става по време на предизборен дебат с участието на двамата. Мнозина  смятат, че избраният от Стоянов подход му изиграва лоша шега и допринася за загубата на изборите, които на втория тур са спечелени от кандидата на БСП Георги Първанов.

 

Интересното е, че едва през 2004 г. по сигнал на Богомил Бонев по повод доклада на контраразузнавателната служба от 1999 г., прокуратурата завежда дело срещу бившия директор на НСС ген. Атанас Атанасов, което е засекретено. От изтеклата в медиите информации става ясно, че той е обвинен за злоупотреба с власт и служебно положение. Атанасов отказва да плати неоправдано завишената от държавното обвинение парична гаранция (9500 лв.), която му е наложена като мярка за неотклонение, и е арестуван за 72 часа.

 

През 2007 г. съдът оправдава окончателно Атанасов.

 

По данните в самия доклад прокуратурата не предприема адекватни действия.

Въпреки че премиерът Костов твърди, че в доклада няма достатъчно данни за уличаване на лица в престъпления и по тази причина не го е предал в прокуратурата, документът стига до главния прокурор Никола Филчев. Това става през есента на 2001 г., когато говорителят на прокуратурата Николай Марков потвърждава пред журналисти, че президентът Петър Стоянов е предал лично на главния прокурор доклада на НСС за корупция сред висшите държавни служители. Според прокуратурата, въз основа на данните от доклада вече са наредени предварителни проверки, дознания и следствия.

 

Три години по-късно обаче прокуратурата образува дело само срещу ген. Атанасов с презумпцията, че докладът съдържа не оперативни данни, а лъжи и клеветнически твърдения. В последващи свои изявления Никола Филчев отрича да е получил доклада, твърдейки, че Иван Костов, Йордан Соколов и Петър Стоянов са го криели от него.

 

Един от малкото случаи, по които прокуратурата образува дело и то отново след лятото на 2001 г., когато СДС губи парламентарните избори, а държавното обвинение начело с Никола Филчев се активизира по няколко дела, е срещу бившия вицепремиер и министър на икономиката Александър Божков и заместничката му Едит Гетова. В следващите години и двамата са оправдани от съда по повдигнатите от прокуратурата обвинения. За този случай обаче прокуратурата е сезирана с отделен доклад от НСС. 

 

Така и до днес синята корупция е обвита в мъгла. Омертата на мълчанието е завладяла всички участници в управлението на държавата по онова време.

Корупцията обаче бе една от основните причини СДС да загуби властта, да се срине в общественото доверие и практически да изчезне от политическата карта на България.

Факт е обаче, че досега нито има осъден министър за корупция, нито има отговорен за бандитската приватизация. 

Костов живее със самочувствието, че е дал всичко от себе си за развитието на държавата, но не е бил разбран от народа и дори поиска днес да му се извиним, заради съмненията, които питаем към него.

Петър Стоянов пък настоява да се отнасяме към тях като към държавници, които са изпълнили мисията си да изведат държавата от блатото на тоталитаризма.

Всички са със заслуги.

Никой не носи отговорности.

 

Корупцията е явление, което никога няма да изчезне. То ще се трансформира, ще придобива нови форми, ще научава нови практики. Единственото, на което можем да се надяваме, е обществената нетърпимост към корупцията да се повиши и да се появят държавници с по-ясно съзнание за това колко скъпо струва на България определението, че тя е най-корумпираната страна в ЕС.

 

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар