Светлана Шаренкова: За смисъла на политиката и на един конгрес

Светлана Шаренкова

За другарството и за горчивите плодове от липсата му в най-старата българска партия е писал още създателят й Димитър Благоев. Темата стана отново актуална, когато т.нар. опозиция в БСП, начело със Сергей Станишев, предприе невиждана атака срещу легитимния лидер Корнелия Нинова.

Нападат я по всички линии – апаратни, идеологически, компроматни. Няма търпимост, уважение, скрупули (кавалерство дори!).

 

Няма разбиране, че можеш да бъдеш полезен на своята партия и като редови член, а не само като евродепутат с 10-15 хил. евро заплата.
Няма морал в тази надпревара! Защото изгубилият десет последователни избора Станишев обвинява Нинова … че покачването на изборните резултати не било достатъчно, а пък апаратчиците се оплакват от…апаратни ходове.

 

Вечните кандидати за високи постове се самообявяват за нови лица, едри капиталисти учат на идейна чистота, доскорошни идеолози сочат с пръст врагове с партиен билет и твърдят, че прекият избор е… антидемократичен, а кулоарните конгресни договорки са връх на прозрачността.

Един абониран за привилегии елит се изправи срещу лидер, който прие за кауза да промени партията, като я върне към корените, под чието ръководство БСП се съживи, заяви ярка опозиционност, постигна електорален ръст, увеличи депутатския си корпус в националния и европейския парламенти.

И въпреки очевидното, част от партийния елит днес е гневен!?
От създадената бъркотия в БСП печели само ГЕРБ и губят членовете и симпатизантите на социалистическата партия, които искат единство, морал и идеи.

Обвиняват председателя на БСП, че изневерява на партийните ценности, че се опитва да подмени програмата на партията.

 

Днес, казва Станишев, БСП е „тласкана” към ляв консерватизъм, който бил дървено желязо, нямало го никъде в Европа и по света. Дали това е така!? Нека се замислим не върху термина, който със сигурност се нуждае от прецизиране, а върху съдържанието.

БСП е партия на 128 години, винаги е била партия на трудовите хора – преминала е през битките срещу фашизма, за отстояване на социална справедливост, на индустриализация и модернизация на страната, за духовност и силна държавност.

 

В тези битки партията е била винаги прогресивна. Но наред с това БСП и нейните членове са поддържали консервативни схващания в сферата на обществения морал – за семейството, традициите и националния характер. Съжителството между социалистическия идеал и традиционния мироглед е исторически заложено в БСП.

Дали пък дървеното желязо не е именно проваленият неолиберализъм, защото европейските народи масово го отхвърлят?

Онези, които наложиха на БСП клишетата на брюкселската олигархия, които я притискаха за джендър – идеологията, които я подлъгаха за плоския данък, които колаборират с дясното, които станаха роби на русофобията и реториката на новата Студена война – те подменят идейно БСП и търсят реванш.

В БСП през последните три години имаме не просто нов лидер, а нов тип лидерство – с доктрина за връщане на партията към традициите й, но и за подмладяване! С ясна Визия за нов модел на обществото – за преодоляване на фрапиращите неравенства и изграждане на социална държава. Това е политика на пряка демокрация и съобразяване с обществените настроения.

Тя вбесява социаллибералите и евробюрократите в БСП. Предстои важно заседание на конгреса не само за „кожата” или „поста” на лидера, а за посоката: адекватна на новите реалности социалистическа партия, която има мисия в развитието на България, Европа и света.


Източник: epicenter.bg

Добави коментар какво мислиш по темата!