ЛИЧНА ДРАМА: Самата мисъл, че го е направила заради парите му, ме отврати

Чета вестника от година, препоръча ми го колежка от отдела, която, виждайки ме да влизам в стаята, попита защо са ми потънали гемиите. Отвърнах й троснато, че преживявам раздялата с Мариета, а тя извади изпод бюрото си „Лична драма“ и ми го връчи за вечерно четиво. Откровените истории на хората ме увлякоха и оттогава си го купувам. Прави ми впечатление обаче, че много често споделят проблемите си разведени жени. Изкушавам се да попитам тези авторки: като се женихте, къде гледахте, и най-важното – кого слушахте? Аз например не можех да повярвам, че жена на 27 ще послуша майка си за най-важния избор в живота, а именно с кого да бъде заедно в следващите 40 или 50 години. Защото Мариета, с която имахме връзка 4 г., постъпи точно така. Подло се поблазни от парите на човек, когото не обича, за да живеят с майка й в охолство. Сега плаща цената на грешката, но вече е късно.

Тя от самото начало знаеше, че родителите ми са обикновени хора от дълбоката провинция, както и че не ме впечатлява фактът, че покойният й баща е бил архитект, а майка й се изживява като дама от хайлайфа. Никога не е работила, грижела се е за външния си вид и социалните контакти на семейството – само в отбрани светски среди. През всичките години с госпожата се засякохме два или три пъти. Личеше ни, че взаимно не се харесваме, но не се задълбочавах. Не очаквах да получа нищо, не бих и приел, пък и нямаше да се женя за нея, за да ми пука. Бях сигурен, че Мариета ме обича, все пак живяхме 4 години като мъж и жена, в последната се бе пренесла в моето жилище. Бяхме неразделни, ходехме по заведения, на кино, виждахме се с приятели, направо като семейни бяхме.

Вече правех планове да й предложа годежен пръстен, когато една вечер не се прибра. В очакване да чуя всеки миг, че отключва вратата, не забелязах, че дрехите и личните й вещи липсват. Притеснен, към 8 ч я набрах по телефона. Изчаках дълго, накрая вдигна. Думите трудно излизаха от устата й, говореше с паузи, имах чувството, че някой й диктува. Хън-мън – и изплю камъчето: били сме неподходящи за семейна двойка, убедила се, има непреодолими различия в характерите ни (спести произхода ми!). Прибрала си багажа, за да избегнем мъчителния разговор очи в очи. Пожела ми всичко хубаво и затвори. Последното бе върхът на нахалството, но ми трябваше време да го осъзная. В онзи момент вцепенен усещах как щастието и мечтите ми изтичат като пясък между пръстите. Чувствах се обиден и унизен, след което в мен се надигна неописуема омраза към майка й, защото интуицията ми подсказа, че в основата на всичко стои тя. Знаех, че потеклото ми е трън в очите на госпожата, но не предполагах, че има такова влияние върху дъщеря си. Оказа се, че съм я подценил.

Само месец след раздялата ни Мариета се омъжи за богат мъж – от „златния“ кръг на родителите й. Самата мисъл, че го е направила заради парите му, ме отврати, а гневът ми помогна постепенно да преодолея болката, макар раната все още да не бе напълно зараснала.

Една сутрин колежката, която ми препоръча вестника, ме посрещна с новината, че Мариета била нещастна в брака и се пропила. Гледах я недоверчиво, а тя ми разказа, че с мъжа си били в някакво кафене, където я видели да стои права на бара, с чаша в едната ръка и цигара в другата (докато бяхме заедно, не пушеше). Изпила си питието набързо и си тръгнала. След щедрия бакшиш колежката разпитала сервитьорката, а онази я погледнала тъжно и казала: „Горката жена, сигурно нещо много я мъчи. Всеки ден след работа се отбива, обръща едно след друго две големи уискита и си тръгва. Таи болка в душата си, но не контактува с никого. Жалко, на път е да стане алкохоличка…“

Цяла нощ не спах, въртях се в леглото и недоумявах: възможно ли е една майка да е такава егоистка, че заради собственото си благополучие да провали щастието на дъщеря си. Само като си представих, че това чудо можеше да ми е тъща, настръхнах от ужас. Но пък, ако Мариета ме е обичала истински, е щяла да й се противопостави?!

До сутринта въпросите ме измъчваха и любопитството надделя… На другия ден излязох малко по-рано от работа и се закотвих в заведението в ъгъла зад една колона, но с възможност да наблюдавам бара.

Истина беше. Всичко се разви по сценария, разказан от колежката. Мариета влезе и без да поглежда встрани, се запъти към бара, подпря се на плота, а барманът веднага й наля уиски, без да чака поръчката. За около 15 минути изпи две, изпуши три цигари и си тръгна. Беше отслабнала, движеше се бавно, леко прегърбена, сякаш носеше товар на гърба си. Или семейният живот с човек, когото не обича, я бе смазал, или аз съм я гледал четири години с очите на влюбен.

Не станах и не я последвах. Мислено се сбогувах с Мариета и миналото, допивайки си водката със злорадо удовлетворение. Не се срамувам да го призная. А дали някой ден ще се разведе и ще бъде свободна, изобщо не ме интересува. За мен тя вече е бита карта.

Янаки

„Лична драма“

Твоят коментар