Радев по стъпките на Плевнелиев – с два служебни кабинета

Предстои президентът Румен Радев да състави служебно правителство, след като се изчерпи конституционната процедура.

На 5 май БСП ще получи и веднага ще върне проучвателния мандат за съставяне на правителство, обяви лидерът на партията Корнелия Нинова след заседанието на Националния съвет на 1 май.

 

По-рано така постъпиха от „Има такъв народ“. Мандатът бе в ръцете на Антоанета Стефанова, излъчената за премиер от партията на Слави, само няколко минути.

А преди тях първата парламентарна партия ГЕРБ също върна мандата, макар че състави правителство начело с Даниел Митов, но не го внесе в Народното събрание, заради липса на парламентарна подкрепа.

 

Така по Гергьовден България ще осъмне с нов служебен кабинет, който ще поеме властта от екипа на „Борисов“ 3.

 

Това служебно правителство ще бъде второ за Радев, след като през 2017 г. той назначи служебен кабинет, начело с проф. Огнян Герджиков.

 

Румен Радев, както и предшественикът му Росен Плевнелиев, ще се запише в историята на демократична България с два служебни кабинета.

 

За 5-годишния си мандат РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ работи с три парламента и пет правителства, две от които служебни.

 

На 13 май 2013 година той назначи първото си служебно правителство начело с дипломата МАРИН РАЙКОВ. Това е деветдесет и първото правителство на Република България (третото служебно),  което управлява страната до 29 май 2013 г.

Кабинетът идва на власт след подадената на 20 февруари 2013 година оставка на кабинета „Борисов“ в отговор на Антимонополните протести в страната и след провалените 3 опита за съставяне на правителство.

Кабинетът, предложен от Росен Плевнелиев, е формиран от независими експерти -15 са безпартийни, двама са от ГЕРБ.

 

Мандатът на правителството е прекратен на 29 май 2013 г. с избирането на правителството на Пламен Орешарски.

 

Плевнелиев прави второ служебно правителство през август 2014 година, начело с юриста проф. ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ.

Правителството на  Близнашки е деветдесет и третото правителство на Република България (четвъртото службено), назначено с Указ № 200 от 6 август 2014 г. на президента Росен Плевнелиев.
То идва на власт след като на 24 юли 2014 година Пламен Орешарски подава оставка вследствие от общо решение на парламентарно представените партии  и решение за предсрочни избори на 5 октомври същата година.

На 5 август 2014 г. президентът Плевнелиев обявява състава, приоритетите и задачите на служебния кабинет, който е формиран от независими експерти – 12 са безпартийни, трима са от ГЕРБ, един от СДС, и един от ДБГ.

Кабинетът „Близнашки“ управлява страната до 7 ноември 2014 г., след което е наследено от второто правителство на Бойко Борисов.

 

Третата политическа криза, пред която се изправя президентът Плевнелиев, идва с края на втория кабинет Борисов – на 14 ноември 2016 година.

След загуба на президентските избори премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов хвърли оставка и заяви, че ще върне мандата за кабинет, който по конституция трябваше да му връчи Плевнелиев. Отказа се и втората политическа сила – БСП. След като и Реформаторският блок върна мандата, стана ясно, че се върви към предсрочни парламентарни избори.

 

Плавнелиев, който беше в края на мандата си, предложи на своя наследник Румен Радев заедно да съставят кабинет. Радев отказва.
На 21 декември 2016 година Плевнелиев решава да не назначи трите служебен кабинет в мандата си.

„С две служебни правителства за месец ще станем за смях. Светът просто няма да ни разбере. Двама президенти, всеки със своето служебно правителство, за мен е символ на разделение“, каза Плевнелиев, мотивирайки отказа си да състави трето служебно правителство в своя мандат. 

Плевнелиев многократно подчертаваше, че целта му е да не позволи политическата криза да прерасне в парламентарна.

Така вторият кабинет на Бойко Борисов и парламентът получиха още един месец управление.

Плевнелиев предпочете да остави работата по сформиране на кабинет на Радев

 

Така кризисният момент  с това кой да състави служебното правителство бе преодолян и топката спря пред РУМЕН РАДЕВ.

 

И на 27 януари 2017 година новоизбраният президент се зае с първата си задача –  назначи служебно правителство начело с юриста и бивш председател на парламента проф. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ.

 

Правителството на Огнян Герджиков бе деветдесет и петото правителство на Република България (петото служебно). То е назначено на 27 януари 2017 г. от президента Румен Радев и е съставено е от 16 безпаратийни експерти, един от ГЕРБ (Кирил Ананиев), един от СДС (Илко Семерджиев) и един от БСП (Деница Златева).
Вицепремиер и министър на отбраната е Стефан Янев, за когото се говори, че ще бъде премиер в настоящия кабинет на Радев.

Првителството на проф. Герджиков дойде с обещанието да направи ревизия ва второто правителство на Бойко Борисов, на това остана само медиен пушек. Служебният кабинет не откри в наследството си нищо съществено, което накара много анализатори да го определят като „безличен“. Неглижирайки или замитайки под килима съществени (вкл. документирани) недостатъци на предишното управление на практика кабинетът Герджиков „подпря” ГЕРБ и подпомогна успеха му на изборите.

Правителството на Гержиков се запомни с много скандали – „гаф на мандата“ бе бутафорията около отмяната на Постановление № 208 за интеграция на лежанците и натискът да бъде приета офертата на „Грипен“ за българските ВВС.

По-късно от признанията на проф. Герджиков стана ясно, че президентът Радев го е убедил, че е важно именно неговият кабинет да гласува точката, свързана с одобрението на „Грипен“ като най-изгоден за нов тип изтребител за нуждите на армията и то няколко дни преди да изтече мандата му. Герджиков разказа, че когато видял точката в дневния ред на заседанието на правителството седмица преди края на мандата му, той потърсил президента Румен Радев, за да го попита толкова ли е важно тя да се разгледа в този момент.

 

Сегашният кабинет, който Радев ще назначи, ще е третото служебно правителство, което идва след управление на Бойко Борисов.

 

Въпреки че управлява два мандата президентът (2002 – 2012 г.) Георги Първанов не получи такъв шанс от съдбата – да състави свой кабинет. Преди него Петър Стоянов, президент от 1997 г. до 2002 г. назначи един служебен кабинет – на Стефан Софиянски.

С един кабинет се записа и първият демократично избран държавен глава – д-р Желю Желев през 1994 г. Неговият избор за премиер бе Ренета Инджова.

 

 

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар