Проф. Трендафил Митев: Натискът върху България за Р Северна Македония е неприемлив за здравия разум

Проф. Трендафил Митев

 

През последния месец изявени лидери, евродепутати и дори професори от Брюксел се опитват да оказват натиск върху България във връзка със споровете между София и Скопие за бъдещото приемане на Република Северна Македония в ЕС. В позицията на тези фактори се съдържат фундаментални политически грешки. Крайно време е те да се коментират публично, за да не доведат накрая до лоши резултати.

1. Най-напред, трезво мислещият член на ЕС има всички основания да запита: какви причини налагат на Брюксел да подкрепя единственото все още трайно оцеляло творение на сталинизма в началото на ХХI век? Защото доктрината за създаването на нова „македонска нация“ е разработена за пръв в резолюция на Балканския секретариат на Изпълнителния комитет на Комунистическия Интернационал в Москва на 11 януари 1934 година.

На 25 февруари 1934 г. документът е заведен под № 815 в деловодството на Балканския лендерсекретариат на Коминтерна. Практическото изграждане на новата „македонска нация“ е възложено на Югославската комунистическа партия. А тя създава АСНОМ, който претворява замисъла в реалност след 1944 година с цената на 30 000 избити българи и прекарани над 130 000 други техни сънародници през концлагерите в Идризово и Голи оток! Само защото тези хора защитават своята българска национална принадлежност и не приемат, че са някаква „македонска нация“!? Така е създаден македонизираният елит в РСМакедония. Неговият сегашен лидер – премиерът Зоран Заев признава това. В реч на 9 декември 2020 г. в Скопие той обявява категорично: “Основите на нашата държавност са в АСНОМ“!? Какво ще спечели ЕС, ако даде пълна легитимност на този анахронизъм на сталинизма, като принуди България да пусне македонизма и в ЕС в неговия непроменен агресивен вид? Каква е връзката на подобен резултат, с ценностите на ЕС?

2. Защо в ЕС се прилагат коренно различни подходи, когато трябва да се уважи правото на неговите членове да защитават своите национални интереси? Защо една Англия беше принудена да чака 10 години – от 1963 до 1973 г., за да бъде приета в ЕС, а РСМакедония трябва да влезе веднага в съюза? Защо Гърция не признаваше РСМакедония близо 30 години, но от Брюксел нямаше голям натиск срещу политиката на Атина? Защо Лондон има право да води 5 години борба за сключването на изгоден „Брекзит“ с ЕС? Защо Унгария и Полша могат да защитават националните си интереси дори със заплахи за блокиране на съюзните бюджети!? А България трябва да бъде принудена незабавно да пусне агресивния комунистически македонизъм в ЕС? На какво се дължат тези два подхода в тактиката?

3. В Европейския съюз науката и нейните постижения ценност ли са? Защото историческата наука е сред най-старите и авторитетни клонове на научното познание, което обобщава и подпомага човешкия напредък. Без нейната възпитателна роля не биха съществували  днешните нации и техния авторитет! Защо тогава в ЕС трябва да се допусне държава, чиито историци вземат в ръцете си българските исторически документи, задраскват в текста, там където пише „българин“, „българско“ и пр., и на тяхно място изписват на ръка „македонец“ и „македонско“!? В коя друга държава, член на ЕС така се прави „наука“? А в Скопие историко-политическата представа за “македонеца“ е сътворена от „историци“ по посочения начин. Там историческата наука не е предназначена да доказва истини, с които да се коригират грешките в политиката, релизирана от управляващите. Нейната цел е диаметрално противоположна – тя осигурява фалшифициран информационен ресурс за реализацията на една агресивна политическа практика, целяща изкореняване на българската следа в Македония. С такъв нов член ЕС ще стане ли по-авторитетна и цивилизована духовна общност, в която научното знание и истината са върховни ценности? С тези „историци“ ЕС няма ли да си навлече срам, защото това, което те творят, не се нарича „наука“!

4. Какво печели ЕС, когато негови представители игнорират напълно толерантните и разбираеми условия, които българският Парламент е формулирал като условие за членството на РСМакедония в ЕС? За висшите представители на съюзната власт в Брюксел, нищо ли не означава волята на една суверенна, върховна законодателна институция на държава член на ЕС? В случая Народното събрание на Република България! Как да се разбират тогава ежедневните призиви за спазване на законността и постановленията, гласувани от парламентите – включително и на Европарламента? Или някой иска да ни каже, че националните законодателни институции нямат значение!

5. Дават ли си сметка нашите партньори в ЕС какво бъдеще подготвят за онези граждани на РСМакедония, които въпреки драмата, разиграла се на тяхна земя след 1944 г., все пак успяха да запазят своето българско национално самосъзнание? А те не са малко. Над 100 000 от тях получиха български паспорти на базата на неопровержими документи за български им национален произход! Да, но около всеки един от тези хора има поне още 4-5 души- съпруга, деца, родители, братя и сестри. На практика това е близо половината от населението на РСМакедония. Как ще живеят в бъдеще тези хора, ако агресивният македонизъм влезе в ЕС със сегашната си безпардонност към всичко българско? Тези хора ще бъдат духовно унищожени! Те не заслужават ли да получат по-спокойно бъдеще? Или това не интересува онези, които натискат България да пусне македонизма в сегашния му вид в ЕС.

6. Дават ли си сметка критиците на българската позиция какъв „троянски кон“ ще вкарат в ЕС, ако допуснат агресивният македонизъм, в неговата вече зряла възраст, да влезе в ЕС? Ако това политическо чудовище, сгазило хиляди българи, влезе в ЕС, то ще служи като пример и за други политически движения, подкопаващи целостта на нации, членки на ЕС. Защото ще стане ясно, че в тази международна организация могат да членуват и крайно националистически – безпардонни идеологии и практики. А стремежи за придържане към агресивна стилистика, за политическа себереализация в бъдеще съществуват между сепаратистките движения и в Испания, и в Северна Италия, и в Южна Франция, и в Средна Европа, и на Балканите. Трябва ли подобна тенденция да се стимулира изкуствено?

7. За разлика от основните държави на ЕС, които са на 3-4 хиляди километра навътре в европейската суша, България е на граничната бразда, срещу агресивния ислямизъм. Европейците почувстваха бегло неговия полъх през 2014-2015 г. Около България, обаче, духът му витае постоянно. Поради това тя полага огромни усилия, за да изпълни достойно ролята си на защитен вал за европейската цивилизация по външната граница на ЕС. Ще може ли тази държава да изпълнява важната си за Съюза роля в бъдеще, ако тя бъде пренебрегната или унижена? Ако й се отнеме правото да защити онази духовно-цивилизационна сплав, която е изградила съзидателния характер на българина. С какво друго да защитят българите своята духовна същност, мястото си в Европа, а и достойнството си на цивилизовани хора, освен със своите постижения в историята? С имената и делата на онези, които са я сътворявали! И какво ни помагат тези, които искат да ни се отнеме тази сплав?

8. Защо с натиска върху България по македонския въпрос ЕС иска да създаде прецедент: в съюза да се допусне нов член, който не си е положил труда, за да изчисти своите отношения със съседите? Това ще гарантира ли в бъдеще повече спокойствие и стабилност вътре в ЕС? Ще даде ли добър пример на други – бъдещи кандидат членове? Защо за пръв път към нов член на съюза не се предявяват практически никакви условия от страна на ЕС? РСМакедония да не би да е някакъв незаобиколим военен, икономически и културен фактор в Югоизточна Европа с геополитически измерения, та се прави по неин адрес подобен компромис?

9. С какво официален Брюксел ще обогати авторитета на ЕС, ако допусне един негов член да бъде унизен и пренебрегнат от кандидат член, който не смята да изпълни нищо, от това, което съседите преценяват, че може да заплашва в бъдеще мира и спокойствието и в региона, и на самия ЕС? Какви мисли, чувства и емоции ще се породят сред българската нация, ако подобна перспектива се превърне в реалност? Какви възможности за критики по адрес на самия ЕС се създават за страничните наблюдатели – и на Изток, и на Запад от Европа, които наблюдават всяка грешка на Брюксел, за да го критикуват.

10. Кой и как от днешните критици на България може да гарантира на нейния народ, че утре – вече като член на ЕС, македонизмът няма да поиска, чрез решение на някаква комисия в Брюксел или Страсбург, на българите да се наложат санкции? Само защото примерно, не признават наличието на „македонско малцинство“ в собствените си граници!? Или че „злоупотребяват с информацията“ за Св.св. Кирил и Методий, Св. Климент Охридски, Св. Наум Преславски, цар Самуил, Гоце Делчев. Откъде да вземат българите друго градиво, с което да възпитават поколенията, да формират гражданско самосъзнание и цивилизационни ценности?

11. С какви аргументи може да се обясни на българския народ, че неговите предци са дали най-безкористно, но напразно, над 200 000 човешки жертви по време на Балканската война срещу Османската империя през 1912-1913 година. За да се ликвидира феодализмът на Балканите и се извоюва освобождението на македонските българи от властта на султана? Паметта на тези хора не заслужава ли уважение? Поне от гледна точка ценностите на християнството?

 

12. Какъв информационен ресурс може да убеди над 2 милиона българи от Македония, преселили се доброволно в границите на България, че са извършили голяма грешка, когато са търсели там спасение за себе си и своите деца, поради гоненията на властта в Скопие? Може ли някой да убеди тези хора, че съвременна България трябва да приеме без каквито и да било уговорки партньорството с наследниците и продължителите на агресивния македонизъм? Без неговите съвременни представители да са направили поне една формална критика срещу комунистическите диктатори в Скопие от 40-те години на ХХ век?

13. Какво може да се каже на онези българи от Пиринския край на България, които все още са живи, но през периода 1944-1948 г. са били насилствено изселвани от родните си места, защото са се противопоставили срещу политиката налагана от ЮКП за създаването на македонска нация? Тези хора са изпращани на заточение по други градове и села на България, само защото не са поискали да сменят своята българска национална принадлежност. Някои от тях загубиха и здравето си в борбата срещу налаганата по административен път нова „македонска националност“?

14. Защо само към РСМакедония Брюксел не поиска пълна декомунизация като предварително условие за членство в ЕС? Защото този процес там не само че не е започнал, той се смята за излишен от елита в Скопие. Нещо повече – дори и вреден, защото трябва да доведе до отричането на онази политическа практика, която е създала агресивния македонизъм!?

15. Защо в Брюксел се пренебрегва пълният консенсус сред българското общество за необходимостта РСМакедония да изпълни условията, поставени й от българския парламент. Близо 80% от българите са на това мнение. А този народ е член на ЕС и би трябвало да се ползва с цялото уважение и толерантността на останалите членове, тъй както българите се отнасят към тях!

Изводите се налагат от само себе си: уважаеми партньори и съюзници, оставете България на мира! Нека тя, в духа на добросъседството и толерантността си изясни спорните въпроси с РСМакедония. А след това като неин непосредствен съсед тя ще гласува първа за приемането й като поредния нов член на ЕС. Не създавайте нежелателни прецеденти! Когато България трябваше да бъде приета в ЕС, тя нямаше никакви проблеми със своите съседи.

 

Нещо повече – от страна на ЕС й бяха поставени прекомерни условия. България е единствената държава, която за да стане член на ЕС, беше принудена да затвори цели 4 блока на ядрената си централа в Козлодуй, с което загуби над 11 милиарда долара!? Никой не е платил по-голяма „входна такса“ за членство в ЕС от България! Затова днес тя има всички права, като равноправен член на ЕС, и сега, и в перспектива да поставя условия, да води преговори и да очаква изпълнение на онова, което смята, че е еднакво изгодно и за нея самата, и за ЕС, и за бъдещия нов член на ЕС!

Европейските лидери в Брюксел ще направят отлично впечатление на световната демократична общественост, ако поискат режима в Скопие незабавно да осъди официално, престъпленията на комунистическата власт там, след 1944 година, като условие РСМакедония да бъде приета за член на ЕС. Защото такова условие беше поставено навремето от ЕС пред всички източноевропейски държави! Нито е европейско, нито е демократично, нито е цивилизовано да се фаворизира една идеология и власт, които стоят върху грамада от български кости. Най-напред проучете истината за тази драма и тогава искайте от България да прави безпрецедентни компромиси с достойнството и самоуважението на всеки цивилизован народ.


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар