Проф. Киров: Решението президента Радев за Гешев е взето под въздействие на определени партии

– Очаквахте ли, проф. Киров, президентът Радев да не подпише указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор?
– Да, очаквах го. За мен това не е изненада.

– Защо?
– Първо, защото президентът беше наясно с цялата процедура и очаквах да си създаде някакво мнение, както по формалните измерения на процедурата, така и по отношение на професионалните качества на кандидата, който беше предложен от ВСС за поста главен прокурор. Нещо повече, самият президент преди да стартира официалната процедура, започна по своя инициатива консултации с професионални среди, с неправителствения сектор, с експерти в сферата на правораздаването. Това практически се развиваше в период от около 4 месеца, което означава, че президентът е наясно с всички процедури. След като беше направено предложението, той изчака близо две седмици да изрази своето мнение и, разбира се, имаше опция да върне предложението на ВСС. Забавянето на решението му ми дадe основания да мисля, че той ще върна избора отново във ВСС.

– Мотивите му достатъчно основателни ли са, че да се върне решението на ВСС?
– Мотивите трябва да бъдат подложени на много старателен анализ. Първо, президентът казва в своето изявление, че не е длъжен да се мотивира, но като акт на добра воля го прави. Всъщност президентът дълбоко не познава същността на президентските правомощия. И аз съм учуден, че за толкова време от началото на неговия мандат неговият юридически екип не е успял да му обясни в какво се състои същността на правомощията на държавния глава в демократичната държава в нейния републикански вариант, при който президентът е избиран пряко от народа, какъвто е нашият конституционен модел. Президентът казва, че не е длъжен да се мотивира. Добре, тогава трябваше направо да върне предложението на ВСС, след като не издаде указ. Конституцията казва, че само указът за налагане на вето на приет от парламента закон, задължително се мотивира.

– От обществена гледна точка обаче е по-добре, че се мотивира, защото сега поне знаем защо той връща избора отново във ВСС.
– Права сте, президентът не е самодържец, не е монарх, за да не обяснява своите актове, тъй като е избран от българските граждани и в пряката си демократична легитимност той е длъжен да обяснява своите действия. В този смисъл президентът трябва да се мотивира и това, което направи като посочи мотиви, е негово задължение, а не акт на добра воля от негова страна.

– Да се спрем на мотивите на държавния глава. Те обосновават ли в пълнота решението му да отхвърли избора на Иван Гешев?
– Мотивите са чисто формални. Нека си спомним какви бяха мотивите, когато президентът върна по подобен начин предложението на ВСС за  Георги Чолаков като председател на ВАС. Първо, той го стори от правителствения ВИП на път за някакво посещение в чужбина. Мотивите му бяха също формални – президентът претендираше за това, че ВСС в края на своя мандат е изпълнил своето конституционно правомощие и затова настоява новият ВСС да потвърди волята на стария, защото смята, че той е предложил конюнктурна фигура. Сами разбирате, че това не са същности мотиви. Затова и новия ВСС препотвърди избора си за председател на ВАС и тогава президентът подписа указа му.

– Допускате, че сега ще стане същото?
– Президентът Радев действа по абсолютно същия начин – упражнява своето конституционно правомощие под въздействие и по препоръка на бившия президент Росен Плевнелиев, защото той първи го призова да върне указа, и под въздействие на мнението на Лозан Панов, председател на ВКС. И забележете, след възванието на Съюза на съдиите, което беше изпратено и широко разпространено в деня на оповестяване на решението на президента.

– Намирате някакъв синхрон в действията на президента и Съюза на съдиите?
– Едва ли не се чакаше Съюзът на съдиите да излезе с предложение до президента да не подписва указа за Гешев, за да може той веднага да му откликне. Това поставя сянка на съмнение върху независимостта в действията на президента и възможността за въздействие върху неговите решения. При това президентът успя да скара двете гилдии в съдебната власт, да противопостави прокурори и следователи от една страна и съдии от друга. Това е ефектът от неговото решение.
Сега, нека да разгледаме конкретно мотивите, които той изтъкна.

– Първият е за липса на алтернативна кандидатура!
– Да, първият мотив е, че за да има легитимност на тази институция, трябва да има състезателност на процедурата. Такова изискване за процедурата няма. Нито Конституцията, нито Законът за съдебната власт изискват да има две или повече кандидатури, за да бъде процедурата легитимна. Самият начин, по който се структурира ВСС в две колегии, предполага, че както съдийската колегия, когато опре до избор на кандидат за председател на ВКС и ВАС, ще се концентрира в една кандидатура, така ще направи и колегията на прокурорите и следователите. Което и стана. Защо? Ами, ако има три кандидатури, чисто математически (а президентът разбира от математика) няма да се стигне до предложение за главен прокурор при разделянето на гласовете и това може да доведе до блокиране на цялата процедура. Ако пък бъдат две кандидатурите, като се разделят гласовете на прокурори и следователи, предложението ще бъде направено или от от съдийската, или от прокурорската колегия. Такова е фактическото положение във ВСС, след като законът бе променен.

На следващо място, ако президентът смята, че непременно в демократичната държава за който и да е държавен пост трябва да има алтернативни кандидатури, което да придава легитимност на съответната държавна институция, то тогава той е в правомощието си да внесе законопроект за изменение в закона и Конституцията и да предложи тримата висши магистрати да се избират с преки избори. По-голяма легитимност от преки избори няма. Нека да го направи! Тогава кандидатите ще отговарят на някакви изисквания за професионален опит, стаж и т.н. Но нека народът да се произнася и тогава ще бъде изпълнено това негово желание за тази легитимност на институцията. Съветвам президента да предложи тримата големи да бъдат избрани с преки избори, както между другото е избран и самият президент.

– Президентът критикува министъра на правосъдието, че не е предложил алтернативна кандидатура. Какви са основанията му ?
– Президентът отправи критики, че министърът на правосъдието не е предложил алтернативна кандидатура. Добре, но защо тогава стоварва своя гняв върху ВСС и в частност върху прокурорската колегия за това, че министърът, който е представител на изпълнителната власт в работата на ВСС, но не е член на съвета, не е издигнал алтернативна кандидатура? Да търси сметка от изпълнителната власт. Представете си обаче, ако министърът на правосъдието беше предложил алтернативна кандидатура на прокурор Гешев и ВСС го беше подкрепил? Тогава президентът с какви основания щеше да подпише указа? Или щеше да го върне на основание, че има намеса на изпълнителната власт в кадровата функция на ВСС и се поставя сянка на съмнение за политическата независимост на съдебната власт и върху фигурата на главния прокурор? Президентът поставя въпрос, който няма верен отговор.

– В какъв смисъл?
– Забележете, че мотивите му са чисто формални с оглед на някаква мечтана алтернативност на кандидатурите, която неизменно гарантирала демократичния избор. Демократичността на всяка институция е заложена в правилата, по които тя се формира – те са заложени както в Конституцията, така и в закона за съдебната власт.

– В случая с избора на Иван Гешев и законът, и процедурата бяха изпълнени.
– Да, те бяха формално изпълнени. Президентът не направи никакви забележки по отношение на професионалните и личностни качества на предложения кандидат. Според мен той дължеше поне да се срещне с него, да разговаря, както се казва, да изпие по едно кафе. Но той не го направи. Както направи и в случая с назначаването на председател на ВАС. Това не може да допуска един президент в демократична държава, защото той е длъжен да уважава институциите, за да може останалите институции да уважават него.

– Това не вещае ли война в държавата, понеже се знае, че ВСС ще предложи отново Гешев и тогава президентът ще трябва да подпише указа?
– Ясна е процедурата. ВСС ще трябва отново да заседава в пленарния състав, да се опита за постигне мнозинство от минимум 17 гласа. Това не е нова процедура, завършва се процедурата, която в момента върви, която не е приключила. Когато ВСС препотвърди своето предложение, президентът е длъжен да подпише указа за Иван Гешев. Но ако ВСС не събере необходимото мнозинство, то очевидно не може да бъде направено ново предложение за кандидатурата на Гешев и тогава трябва да се стартира нова процедура.

 

– В такъв случай има ли основание президентът да сезира Конституционния съд за легитмността на процедурата?

– Чуха се гласове, които много услужливо подсказват на президента, че той, ако отново получи предложение за Гешев, може да не издаде указ, а да сезира Конституционния съд с искане за тълкуване на процедурата, предложена от ВСС и така да го докараме до февруари, март, април. Ако президентът иска да създаде конституционни кризи, нека да постъпи по този начин, както услужливо го съветват среди от определени политически партии.

 

– Допускате политическо влиявие върху решението на президента?

– Допускам такова влияние. То личи от формулировката на мотивите му. В тях буквално има изрази на политически противници на избора на Гешев.

– Президентът критикува и факта, че Гешев е получил подкрепа от професионалните гилдии, това той нарича професианален натиск. Прав ли е?
– Недоумявам как е възможно президентът да отхвърля мнението на професионалните гилдии, а да взима под внимание това на БХК или други НПО-та, зад които в повечето случаи стоят чужди интереси. Никъде не е забранено институциите, които официално подкрепиха кондидата за главен прокурор, да изразят мнението си за работата с него.


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар