Проф. Искра Баева: Накъде вървят САЩ и светът?

Световната новина, че симпатизанти на президента Доналд Тръмп са атакували Капитолия, сградата на американския конгрес, предизвика голяма изненада. Кой би могъл да очаква подобно нещо – страната, изнасяща от десетилетия своя демократичен модел по света, сама да демонстрира колко е лесно да се атакува най-демократичната ѝ институция?

 

От друга страна, снимките на хора, размахващи националния флаг и нападащи парламента, съвсем не са нещо ново за световните новини. Списъкът на подобни събития е дълъг, затова ще спомена само няколко – от София през януари 1997 г. и юли 2013 г., от Белград през октомври 2000 г., от Киев през ноември-декември 2013 г., от Тбилиси през юни 2019 г.

 

Дали не е дошло времето и Съединените щати да опитат от лекарството, което използваха за лекуване на демокрацията в другите държави? За това намекнаха в коментарите си някои световни лидери. На мен обаче ми се струва, че трудно можем да говорим за „цветна революция“ в САЩ. Не само защото на никого и през ум не му е минавало да се намесва във вътрешните работи на САЩ (не видях дори и готовите обвинения срещу руските хакери), а и защото поведението на американците, нахлули в сградата на Капитолия, беше различно – те по-скоро разглеждаха и се снимаха, отколкото рушаха и унищожаваха, както сме свикнали у нас и по света.

 

Така че няма да правя сравнение с „цветните революции“ в нашия край на света.

 

За какво обаче трябва да се замислим? На първо място, защо нормалните за САЩ масови протести срещу какво ли не се превърнаха в атака срещу конгреса? На второ място, защо сега се стигна до такава реакция срещу една изборна победа, а не я видяхме нито през 2016 г. въпреки предимството на демократите в народния вот, нито през 2000 г., когато пак имаха повече гласове, но и доста по-основателни съмнения в правилното преброяване на бюлетините във Флорида (с губернатор брата на кандидата на републиканците), но в края на краищата Ал Гор призна победата на Джордж Буш младши?

 

Отговори има много, но както винаги, хората предпочитат да мислят с примери от миналото, като избягват критичните мисли за бъдещето. Ето някои от тях.

 

През последните години малко неочаквано изскочиха дълго прикриваните с всякакви средства социални проблеми на САЩ. И те си казаха думата днес. Защото те бяха цената, платена от американците за стимулираната от правителствата им глобализация. Точно тя позволи на капиталистите да изнасят капиталите и предприятията си навсякъде по света, стига това да им осигурява по-високи печалби. Това беше цената и на ентусиазирано възприетата от американците преди 40 години рейгъномика, сиреч изтегляне на държавата от икономиката, която днес наричаме неолиберализъм.

Днешните гневни хора бяха събудени за действие от президента Тръмп и за отминалите четири години те добиха самочувствие. Затова вчерашните протестиращи бяха съвсем различни от протестите за екология и за хуманни каузи. Колкото и да е странно, именно безпардонният милионер и женкар Тръмп стана говорител на отхвърлените и забравените хора от миналото на Америка. И те не бяха готови да се откажат от него и от обещанията му да ги върне обратно в историята, колкото и фалшиви и нереалистични да бяха те.

 

По-сложно е да се отговори на въпроса защо нито президентът, нито неговите привърженици бяха готови да приемат поражението. Тук роля несъмнено изигра е арогантният стил на Тръмп, който прибързано дори се обяви за победител и настояваше на това въпреки всички доказателства за противното.

 

По-важно ми се вижда обаче това, че нахлуването в Капитолия показа нарастващата криза на американската демокрация. За мен сред причините ѝ е и циничната американска политика по света, която демонстративно не се съобразява нито с интересите на другите народи, нито с принципите на демокрацията. Е няма как, когато не спазваш правилата навън, да очакваш, че гражданите ти ще ги спазват вътре в страната.

 

Всъщност бунтът във Вашингтон е част от световния бунт на несъгласните със своите и чуждите елити. Картини на яростна съпротива срещу тях наблюдавахме изобилно през последните години къде ли не по света, че дори и през пандемичната 2020 г. Очевидно потисканото с години недоволство се опитва да излезе на повърхността и често успява.

 

И ми се струва, че бунтът на недоволните няма да угасне, а ще се разраства, подклаждан не само от увеличаващите се социални неравенства, а и от тези между държавите, от възраждането на идеята за националния интерес. А когато към него се добави и променящото се съотношение на силите по света, става ясно, че ни чакат още много сътресения и нещастия за хората преди да се оформи новият световен ред.

 

Източник „24 май“

 

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар