Проф. Драги Георгиев: Срещи на македонско-българската комисия имаше и ще има

Македонското външно министерство твърди, че страната е изцяло ангажирана с прилагането на Споразумението за добросъседство с България, ден след като българският министър на отбраната Красимир Каракачев заплаши, че София може да блокира пътя на Македония към ЕС. Комисията за исторически въпроси обяви, че предстои заседание този месец, информира македонската редакция на радио “Свободна Европа“, цитирана от Агенция „Фокус“.

„Северна Македония ще продължи с подобрена комуникация и консултации на политическо ниво с Република България и всички съответни заинтересовани страни в контекста на ЕС, а ключовото послание ще бъде, че е започнал изключително важен и сложен процес на диалог, който предполага сближаване и изграждане на приятелство чрез взаимно уважение, като две съседни европейски държави.“ Това заяви македонското министерство на външните работи, ден след изявлението на българския министър на отбраната Красимир Каракачев, който заплаши, че София ще блокира пътя на Македония към Европейския съюз, ако съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси не започне да работи.

„В този смисъл зачитането на идентичността и достойнството, европейската интеграция и добросъседските отношения са напълно взаимно допълващи се и от общ интерес“, заяви външното министерство.

Оттам добавиха, че при всички възможни различия по определени въпроси Споразумението за приятелство, добросъседство и сътрудничество е рамката за разрешаване на дългогодишни двустранни различия в тълкуването на исторически въпроси, които от десетилетия натоварват отношенията между Северна Македония и България.

„Оставаме изцяло ангажирани с прилагането му, което е двустранно задължение и за двете страни“, заяви външното министерство.

В интервю за „ТВ 24 вести“ Каракачанов заяви, че или преговорите на съвместната мултидисциплинарна експертна комисия ще продължат, или ще последва блокада от България на първата междуправителствена конференция с Брюксел, когато се очаква да започнат преговорите за присъединяване на Македония към Европейския съюз.

„Миналия ноември, преди десет месеца, спряхте работата на Комисията за преглед на историческите проблеми. През последните десет месеца казахме това сто пъти, че ако не бъде постигнато споразумение по тези въпроси, България ще реагира на първата междуправителствена конференция, докато проблемите не бъдат изяснени. Това е позицията на България. „И това е много ясно в Скопие.“ – каза Каракачанов.

Това, че България няма да остави пътя на Македония към ЕС гладък, бе намекнато на последната среща тази седмица, на която дипломати от държави-членки на ЕС обсъдиха проекта за рамка за преговори за Северна Македония и Албания. Според МВнР България е имала забележки по въпроси като езика, например, който в проекта за рамка на преговорите е посочен като македонски.

Заседание на Комисията този месец

Докато Каракачанов твърди, че комисията не се е събирала от ноември, историкът Драги Георгиев, председател на македонския екип от експерти в съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между Македония и България, заяви пред Радио Свободна Европа, че последното заседание е проведено онлайн през юни и че те и българските им колеги са се договорили да се срещнат през септември.

„Тази среща ще се състои, абсолютно, ние ще продължим да работим, нито ние, нито българската страна, вярвам, имаме намерение да спрем работата на комисията. „Когато срещата ще се състои, вече е въпрос на финес и ние трябва да хармонизираме тези условия, с тях, с нас, но работата на комисията непременно ще продължи“, каза Георгиев.

Последната среща с физическо присъствие беше проведена от комисията в края на ноември миналата година в София. Тогава, по искане на македонската част на комисията, поради обявените избори в страната и за да не се използва нейната рабита в предизборната кампания, както обясниха историците, комисията спря да работи.

И преди е имало съобщения от България, че тя трябва да работи и дори да даде конкретни резултати, свързани с революционера Гоце Делчев, въпрос, който е най-противоречивия сред историците досега. Официална София многократно намеква, че работата на комисията и конкретните резултати ще бъдат пряко свързани с напредъка на страната в Европейския съюз.

София имаше и свое отделно изявление, приложено към протокола от сесията на Съвета по общи въпроси на Европейския съюз, проведена на 25 март тази година, на която лидерите на страните членки се съгласиха да дадат зелена светлина на Северна Македония и Албания да започнат преговори за членство. В изявлението България поиска от съседната страна си да спре всякаква подкрепа за организации, които се декларират като македонско малцинство в България, да декларира в международни организации, че няма основание да се търси статут на малцинство за която и да е група, поиска конкретни неща и политическо участие в работата на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси , както и формулировката за езика в преговорната рамка, който трябва да бъде посочен и като официален език на Република Северна Македония.

Проф. Георгиев: Натискът е контрапродуктивен

Иначе до момента комисията е провела девет заседания. Най-големи разногласия има около революционера Делчев. Членовете на македонския екип твърдят, че резултатите са постигнати през първите няколко срещи, но след това политиката се е намесила в работата им и е възникнало обществено напрежение, вместо да се подобрят отношенията.

Георгиев дори сега, във връзка с изявлението на Каракачанов, казва, че обикновено не иска да коментира изявления на политици, че коментарите трябва да идват от подходяща институция и ниво, но добавя, че „всеки натиск върху работата на комисията при намирането на решение и поставянето на срокове за намиране на решения е контрапродуктивно и не може да се разбира по друг начин освен като вид създаване на напрежение в работата на комисията”.

Нейното създаване и работа, от друга страна, произтича от Споразумението за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни, което беше подписано на 1 август 2017 г. от министър-председателите на Македония и България Зоран Заев и Бойко Борисов. Член 8 от това споразумение гласи, че Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси ще бъде създадена не по-късно от три месеца след влизането в сила на споразумението на паритетна основа и ще допринесе за обективно и основани на факти исторически източници, научна интерпретация на исторически събития.

„Двете договарящи страни ще организират по взаимно съгласие съвместни чествания на съвместни исторически събития и личности, целящи укрепване на добросъседските отношения в духа на европейските ценности“, се казва в Споразумението между Македония и България.

Миналият октомври българското правителство, а след това и парламентът приеха декларация, подкрепяща началото на преговорите за присъединяване на страната към Европейския съюз, но също така поставиха редица условия, включително промяна на учебниците по история и география в краткосрочен план, премахване на паметни плочи, на които се говори за български фашистки окупатор и други. Два месеца по-късно Българската академия на науките възприе позицията, че македонският език не съществува и че той е „писмена-регионална норма“ на българския език.

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар