Проф. Александър Маринов: ДПС показа червен картон на управляващите

ДПС показа червен картон на управляващите, заяви за „Фокус“ политологът проф. Александър Маринов. Той анализира позицията на Движението от вчера – че няма да осигурява подписи нито за нова конституция, нито за свикване на ВНС. 

Това управление и неговите лидери са приключили, анализира политологът. Предстои ни продължителен период на сътресение, смята председателят на Стратегическия съвет при президента.

 

Ето и цялото интервю на Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при президента Румен Радев, за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ .

Водещ: В 54-ия ден от протестите сякаш се появи механизъм за оставка на правителството. ДПС няма да подпише предложението на ГЕРБ за нова Конституция и свикване на Велико Народно събрание (ВНС). С този отказ все още е възможно в парламента да се съберат първоначално необходимите 120 гласа, за да се внесе предложението, но не може да се съберат в зала необходимите 160 гласа за промяна на основния закон на Републиката. Така започнатото на 15-и август от премиера начинание за рестарт в последния ден на месеца е на път да приключи. След СДС, БСП, НДСВ сега и ГЕРБ се оказват поредният политически наивник, комуто се полага да изпие фатална чаша в битието на собственото си оцеляване.

Въпросът е, как ще се реши ребусът оттук нататък?

Защото само с еднократното си появяване от ДПС днес предлагат ключ, какъвто не успя да намери разпиляната целокупна опозиция за 54 дни.

И следва въпросът на въпросите – каква е очакваната от господин Доган отплата за предлагането на този ключ? А вариантите-отговори на този въпрос не обезсмислят ли напъните на протестите за бъдеще без задкулисие?

За анализ поканих проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при държавния глава.

Какво предложи на управляващите Движението – червен картон или вдигане на мизата?
Александър Маринов: Според мен по-скоро първото. Няма вече толкова атрактивна миза, която да оправдае продължаването на играта с такъв партньор. Просто това управление и неговите лидери, основната партия в него, пък и другите, са практически приключили. Така че Движението намери удобния момент и добрия повод да каже „до тук“. Както го е правило неведнъж за други спорадични кризи.

Водещ: На практика с всички останали основни политически играчи през годините.
Александър Маринов: Да, разбира се. Така е винаги, когато за решаването на големи политически въпроси се разчита просто на някаква договорка между политическите елити. Разбира се, има случаи, в които тази уговорка или договорка е достатъчна, но в случая тази политическа обстановка, при общото развитие на протестите в България и при изключително безхаберните решения и инициативи на ГЕРБ, това според мен беше съвършено логично.

Водещ: Проф. Маринов, какво ни предстои да видим оттук нататък – мащабна стратегия или олигархично танго?
Александър Маринов: Предстои ни, както е ставало дума и друг път, един продължителен период на сътресение. Аз лично смятам, че този път няма как да се мине с козметика. Ще се случат сериозни промени, за съжаление няма достатъчна степен на готовност нито в политическите партии, лидери, нито дори в една голяма част от обществото. Ще се движим по метода на пробите и грешките, което въпреки всичко е много по-добро, отколкото да продължаваме да затъваме в едно блато. На този етап е ясно едно – че въпросите са повече от отговорите. Но все пак трябва да се започне, тъй като това, което живеем, начинът, по който се управлява държавата, не бива да продължава повече. То не дава никакви шансове за напредък. Естествено, ще има опити, предполагам, че ще има опити за някакво олигархично вид танго, ще има опити за така да се каже преразпределение на позиции, на всичко вероятно ще бъдем свидетели. Но ми се струва, че в обществото узря съзнанието, че трябва да се извършат сериозни промени. Пак казвам, има много големи различия. Ако оставим настрана въпроса за незабавните оставки и провеждането на наистина честни и свободни, т.е. демократични избори, оттам нататък ще чуете най-различни виждания с най-различни аргументи, повечето от тези виждания имат някакво основание. Това, което засега не достига и което непременно трябва да се случи през следващите месеци, а може би години, е много търпеливо, добросъвестно да се обсъдят различните възможности, тъй като няма лесни решения, убеден съм, за съжаление. И в къде, къде по-нормална обстановка решенията са трудни, а пък камо ли в нашата обстановка. Но няма как, трябва да се върви напред, да се дискутира, да се борави със силата на аргументите, да се обозначават навреме злонамерените или користни опити да се експлоатира тази воля, тази енергия за промяна. Всичко това е нормално. Аз смятам, че един здравомислещ човек би трябвало да си дава сметка, че ще минем през такъв труден и противоречив период. Но отново повтарям, няма друг път, това е пътят.

Водещ: А бихте ли ни превели, какво означава методът на пробите и грешките, как в нашата действителност той ще бъде онагледен с политически ходове?
Александър Маринов: Това важи за всички основни страни в политическия процес. Преди всичко важи за избирателите. Ние много дълго време бяхме лишени от възможността да избираме наистина свободно, което означава и да носим отговорност за своите решения. Сега се чуват най-различни варианти за промени в избирателната система и т.н. Всеки един от тези варианти има плюсове и минуси. Но знаете ли, когато наистина имаш възможност да взимаш решения самостоятелно, без някой да ти налага и без някой да те поставя в условия, които ти дават оправдания, защо не искаш да вземеш отношение, не искаш да вземеш решение, мисля, че е доста трудно. Пробите и грешките ще бъдат, най-вече говоря, за избирателите, от гледна точка на това, че сега имаме някакво поле от възможни кандидати и партии, които ще се явяват предполагам на следващите избори. И една част от тях вероятно ще бъдат не толкова добър избор, други ще бъдат по-добър избор. Едва ли изведнъж ще можем да преминем към такъв режим на публична дискусия, който да позволи да направим най-добрия, най-обмисления избор. Това ще стане с течение на времето, включително когато започнем да отсяваме типичните манипулативни пропагандни инструменти, с които ни обработват. Методът на пробите и грешките ще важи и за партиите. Аз имам усещането, че поне една част от партиите, които са с единия крак в статуквото, а с другия крак се опитват да направят крачка напред, имам чувството, че те имат илюзията, че могат да минат с козметика. Аз лично смятам, че това не е така или пази Боже да е така, защото просто между партиите и гражданите, и партиите и избирателите трябва да се установят нови отношения. Много добре знаете, че досега партиите обещаваха каквото им скимне, а след това правят каквото си искат, след като попаднат във властта. Контролът от страна на избирателите, а съответно той трябва да бъде обезпечен със съответни законови, а може би конституционни промени, е много важен. Той трябва да се установи, да се носи отговорност от гледна точка на тези инструменти, на тези механизми, които гарантират политическото представителство в една демокрация. И накрая, мисля че методът на пробите и грешките ще се настройва и държавата, държавните институции, които прекалено дълго време бяха завладени, бяха подчинени на егоистични групови интереси и престанаха да се съобразяват с гражданите, с данъкоплатците, забравиха, ако въобще са ги знаели, но имаше един период, в който беше по-добре, забравиха правилата на отчетността, на необходимостта да се обосновават решенията, аргументите. Казвам проби и грешки, защото в момента тези иначе възприети като аксиоматични правила на добрата политика и доброто управление, за нас ни изглеждат като някаква екзотика. Позабравени са, някои въобще не са развити. Това ще бъде малко по-трудно, докато се наместят, докато се напипат тези верни стъпки, но се надявам, че ще можем да го направим.

Водещ: А кои са тези партии, които са с единия крак в статуквото, а с другия искат да минат напред, да излязат от сянката му? Бихте ли ги изброили?
Александър Маринов: Аз мога да кажа кои не са, кои са обречени да останат в статуквото. Не искам да прозвучи силно, но аз не виждам голяма перспектива за ГЕРБ.

Водещ: Само за ГЕРБ?
Александър Маринов: Започвам от това – започвам от ясното и после към по-неясното. Значи, първо е ясно, че най-здраво са приковани към статуквото и много трудно ще се откъснат от всички пасиви, свързани със статуквото, тези които са управлявали открито. Оттам нататък започват вече едни такива полутонове, ако мога да се изразя.

Водещ: Нюансировките?
Александър Маринов: Да. Например ДПС не е официално във властта. Но със сигурност има да отговаря за много неща и на своите избиратели, и на българското общество. Много голям въпрос, големият въпрос стои пред БСП, която в момента е най-голямата опозиционна сила, но въобще не се държи като такава. Обсъждали сме много пъти тази тема и сега пред БСП се задава ново огромно изпитание и то е парадоксално в известен смисъл, защото досега едно универсално обяснение на няколко последователни ръководители и ръководства на БСП беше, че не могат повече, защото ГЕРБ е много силен, много ги мачка с всякакви недемократични, незаконни средства, което не е лъжа. Обаче в момента, в който ГЕРБ престане да бъде това чудовище, тогава ще отпадне и оправданието, тогава ще видим, какво всъщност може БСП без да се оправдава с нещо друго. Това е голямо изпитание за БСП. Ще видим, дали тази партия ще може да го издържи, въпреки бодрите анонси, така да се каже. Оттам нататък традиционната десница, която се възражда в последните месеци, без съмнение. Но също и там има големи предизвикателства да намери едни по-сериозни основания за дясна политика в България.

Същото важи за новите партии, които вече достатъчно ясно са се обозначили, които вече изглеждат дори първостепенни играчи, вземете партията на Слави Трифонов, в някаква степен тази формация около Мая Манолова. Всичко това, казвам неслучайно, че е с единия крак в статуквото, защото и хората, и идеите, които предлагат, не са от днес. Те са от известно време. Някои от тях са добри идеи, има и интересни хора. Някак си няма как да кажат – ние нямаме нищо общо с всичко, което се е случвало досега. Т.е. трябва претенцията, че олицетворяваш, че работиш за промяната, трябва да се подплати с конкретно законодателство. Трябва да се подплати от стъпки, които ще убедят хората, че е така. Естествено, тепърва има да видим, предполагам, че ще се появят и нови лица, нови формации. Това е съвършено нормално, аз бих казал, че е съвършено необходимо да има една нормална конкуренция, да няма запазени територии както беше досега, да има едно по-голямо здравословно текучество. Защото е най-нормално, ако един политик или една партия не се справят, те да бъдат отстранени, да бъдат елиминирани от конкуренцията. Всичко това е съвършено нормално, но това не означава, че ще е лесно и безпроблемно.

Водещ: Да очакваме ли партия на президента Румен Радев?
Александър Маринов: Аз поне не знам до момента за такава идея, за такава подготовка. Освен, ако нещо не се случва без аз да знам. Мисля, че в момента президентът е на съвършено друга вълна, тъй като най-вероятното развитие на събитията ще издигне пред него и пред неговия екип много голямо изпитание.

Водещ: Ще си отиде ли статуквото, проф. Маринов? И в крайна сметка няма ли да бъде заменено от власт на лобисти с поръчки от олигарси в изгнание?
Александър Маринов: Първо, нека бъдем реалисти. Лобизмът, влиянието на парите върху политиката не е български феномен, той е световен феномен и една от причините за кризата, за болестта на съвременната демокрация. Ние просто трябва да вместим нещата в някакви приемливи рамки, трябва да прекратим това, което се случва в момента. Как ще си отиде статуквото – няма да си отиде без бой. Няма да си отиде без различни превъплъщения, защото ние сега в момента наблюдаваме най-грозните, най-озъбените муцуни на това статукво, а предполагам, че има и по-миловидни, по-недразнещи. Статуквото, ако това наричаме задкулисието или тази порочна симбиоза между властта и парите, може да бъде много изобретателно. И това знаем от опита на много други страни, къде по-напреднали. Във всеки случай няма да си отиде смеейки се, да перифразирам една известна мисъл, както хората се разделят с историята си. Труден период предстои, ще има опити за овладяване или поне за отстояване на позиции. Ще има опити за проникване в новата конфигурация на властта, защото аз лично смятам, че тази конфигурация ще бъде доста различна от досегашната, което не означава, че тя е имунизирана от подобни опити. Но отново се връщам на това, с което започнах – ако не беше новата роля, новото съзнание, новата активност на една голяма част от българите, нито щяха да се случат днешните събития, нито щяхме да гледаме оптимистично на възможността за промяна. Т.е. именно обществото, гражданите са основният фактор, с който трябва да се съобразяват и според мен ще бъдат принудени да се съобразяват по-нататък и политиците, и представителите на големите корпоративни интереси.

Водещ: Т.е. августовските протести не са били напразно?
Александър Маринов: Не, разбира се, че не са били напразно. Независимо от това впечатление за известно затихване, съчетано с намаляващ брой на протестиращите.

Водещ: То е по-скоро, че не постигнаха нещо конкретно, което се очакваше сякаш от хората в кратък период от време.
Александър Маринов: Аз не съм напълно съгласен с това. Нямаше видим краен резултат, но това беше един упорството, устойчивостта, последователността в случая свършиха работата на известната китайска капка. Макар че не бяха многолюдни тези протести през август, те продължаваха да усещат зад гърба си широка обществена подкрепа, ерозираха, постепенно ерозираха съпротивителните сили на статуквото, на властта. Да не говорим, че тази упоритост донесе много важен резултат – вече никой в Европа и на други места по света не може да се прави, че не забелязва, какво се случва. Не са много категорични, много ясни посланията, но вече нещата се преобръщат и това е много важно не само за края на това управление. То е много важно оттук нататък, как ще си изграждаме ние отношенията с нашите партньори. Първо, какво ние ще правим и ще носим като отговорност пред тях и второ, как те ще носят отговорност към случващото се в България, защото това е взаимно отношение. Ако те смятат, че могат да се правят „ни лук яли, ни лук мирисали“, да се прегръщат с някой пореден автократ, то тогава цената би била много тежка. Аз смятам, че в основните европейски столици ще разберат грешката си от последните най-малко няколко години, защото не може да се призовава за някакви европейски ценности и спазване на принципи и т.н., а в същото време да се толерира по някакви партийни егоистични причини олицетворение на отрицанието на тези цености. Така че, аз смятам че августовските протести съвсем не бяха безплодни, напротив. Ще видим това още в следващите дни, защото според мен ще има нова силна вълна. Може би последна, надявам се.

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар