Приказката на крал Абдула и кралица Рания започва от пръв поглед

Само няколко месеца след първата им среща Абдула направил Рания йорданска принцеса, а след шест години и кралица. В тази статия ще ви разкажем любовната история на Абдула II и неговата любима Рания – две кралски особи, които разрушават всички стереотипи за Изтока.

 

Резиденцията на йорданското кралско семейство е разположена не в един-единствен дворец, а на територията на целия комплекс Ал Макар. Това име от арабски се превежда не твърде романтично – „щаба“. То ни напомня за събитията от периода на Арабското въстание. Точно на тези земи се базирали арабските войски, освободили от турците Аман, столицата на съвременна Йордания, през 1918 г.

 

Впрочем имената на самите дворци, разположени на територията на „Щаба“, ни връщат към източния разкош. Например Рагадан – основната резиденция на Нейно Величество. Името му произлиза от арабския глагол „живея комфортно“. А името на двореца Басман се превежда като „радост“.

 

Уютните имена на дворците описват отлично семейния живот на краля и кралицата на Йордания – Негово Величество Абдула II и любимата му (и единствена!) съпруга Рания. Семейната идилия е една от основните им ценности. В огромния дворцов комплекс, заемащ 40 хектара, те са се преместили през 1999 г., след коронацията. Преди това двамата живеели в апартамент в друга част на града, подарен им за сватбата от крал Хусейн.

 

Впрочем въпреки нарасналата жилищна площ Абдула и Рания продължават да се радват и на най-простите неща – Нейно Величество често готви сама в кухнята си, а кралят обожава да пече скара в градината на вътрешния двор.

 

„Той много се гордее с умението си да прави най-хубавите пържоли и бургери“, смее се Рания в интервю за Опра Уинфри. „Това определено си е мъжка работа. Макар че и аз обичам да готвя. Така си почиваме през уикендите“.

 

Кралят и кралицата се опитват да водят „истински живот“. Като всички хора. Никое от четирите им деца по думите на Рания никога няма да получи съвременно устройство като подарък, ако не учи прилежно и не се държи добре.

 

Първородният син на двойката, кронпринцът Хусейн бил обявен официално за наследник, чак когато станал на 15 години. Допреди това младежът бил възпитаван далеч от стриктния дворцов протокол.

 

„Според мен да кажеш на момче на възрастта на Хусейн, че един ден ще стане крал, е своеобразна форма на насилие над детето“, заявила кралицата в интервю за британското издание Hello през 2005 г., когато синът ѝ бил само на 11. „Това е свързано с огромна отговорност, а той е още толкова млад и трябва да бъде възпитан като обикновено дете. За мен е важно той да води максимално нормален живот и да изгражда естествени отношения с всички, които го харесват такъв, какъвто е, а не заради потенциалната му бъдеща титла“.

 

Рания смятала, че не е нужно да се избързва с това. В крайна сметка имала пред очите си жив пример в лицето на съпруга си. 

 

Отличничка, феминистка и истинска красавица

Родена в семейство на палестински бежанци в Кувейт, младата Рания ал Ясин, разбира се, не си и помисляла, че ще стане кралица, пък камо ли на Йордания. Родителите ѝ били типични представители на местната буржоазия. Баща ѝ бил педиатър, а майка ѝ домакиня.

 

„Имах най-обикновен живот… ходене на кино, на фитнес, ресторанти, приятели. Родителите ми учеха мен, брат ми и сестра ми да се трудим упорито, за да постигнем успех“, споделила Нейно Величество в интервю за френското списание Elle през 2006 г.

 

Най-вероятно, ако съдбата не беше срещнала Рания с краля, хубавицата в крайна сметка щеше да стане бизнес-дама. Именно по този път била тръгнала тя на младини. Тя започнала следване в престижния Американски университет в Кайро, където навремето са учили изтъкнати дами като първата жена-губернатор на Токио Юрико Коике или първата жена-режисьор от Саудитска Арабия Хаифа ал Мансур. Пред абсолвентите на университета можели да се отворят всякакви врати, но и тогава, в началото на 90-те, никой не си представял красивата отличничка Рания като бъдеща кралица на Йордания. Самата абсолвентка по онова време имала други планове (макар че според слуховете на младини ѝ предложили да работи като модел, но тя отказала). Тя не се озовала в родината на бъдещия си съпруг по своя воля.

 

През 1990 г., когато в Кувейт бушувала Войната в Персийския залив, цялото семейство ал Ясин избягало в Йордания (палестинците по онова време автоматично се смятали за поддръжници на Садам Хюсейн). Рания започнала да гради кариерата си в новата страна. Поработила в йорданския Citibank, после и в Apple. Впрочем по някои данни тя нямала твърде голям успех в професионалното си развитие заради културните и социални особености на региона. Според други източници младата ал Ясин напротив, напредвала уверено към ръководните позиции.

 

Междувременно личният ѝ живот бил в застой и тя можела да посвети цялото си време на работата – повечето арабски мъже я отбягвали, недоумявайки как така тя смее да не носи хиджаб. Въпреки това тя продължавала да не си покрива главата. Това бил личният ѝ избор, който тя направила още като ученичка. Впоследствие, вече като кралица, Рания споделя: „За жалост хората на Запад смятат, че хиджабът е символ на потиснатостта и слабостта. Не е така. Жената си покрива главата, ръководейки се от собствените си убеждения. Аз винаги съм твърдяла, че човек може да съди за една жена само по това, което тя има в главата си, а не върху нея“.

 

Либералните възгледи, които Рания развила още като дете (може би под влияние на баща си), често противоречали на нормите на заобикалящото я общество. Времето обаче показало, че именно от това имала нужда цялата страна.

 

Принцът без трон

Колкото е логично да предположим, че Рания тогава не се е надявала на кралска титла, толкова е и трудно да повярваме, че по същото време на такава не разчитал и бъдещият ѝ мъж, принц Абдула. Работата е там, че в Йордания за престолонаследник автоматично не се смята най-големият син на монарха, а за разлика от европейските монархии кралят може сам да избере своя приемник. Крал Хусейн лишил първородния си син от правото да наследи престола, когато момчето било едва на три годинки, и назначил като кронпринц своя по-малък брат, принц Хасан. Именно той бил обременен със задълженията на престолонаследник, докато племенникът му Абдула можел да си позволи да води непринуден живот на богат аристократ.

 

Майката на Абдула била британка, принцеса Муна, по рождение Тони Гардинър, втората жена на Хусейн (кралят се развел с нея през 1972 г.). Именно тя осигурила на момчето прекрасно, чисто английско възпитание. Впоследствие Абдула и учил във Великобритания, в Кралската военна академия в Сандхърст (там са учили и принцовете Уилям и Хари, както и половината млади британски аристокрти).

 

Военното дело било (и си остава) голямата страст на Абдула, кралят може да се похвали с подготовка, достойна за агент на специалните части. Негово Величество и до ден днешен не си представя живота си без екстремни преживявания – а на младини адреналинът го привличал още повече.

 

Нищо чудно, че в определен момент Абдула, като хубавец-войник и първороден кралски син, станал най-желания ерген в страната. Самият принц обаче не бързал да се жени, което много огорчавало Негово Величество баща му. Но всичко се променило, когато той срещнал нея. И до ден днешен не е потвърдено къде е станала съдбоносната среща. Някои казват, че двамата се запознали в офиса на банката, в която работила Рания. Според други те се срещнали на частно парти, където тя била поканена от сестрата на принца. Във всички случаи в определен момент палестинската бежанка и йорданският принц се запознали.

 

Отличничката и „лошото момче“.

„Беше любов от пръв поглед, колкото и банално да звучи това“, признал Абдула години по-късно.

 

„Поначало за мен беше малко странно да излизам с принц и да се влюбя в него“, споделила Рания в интервю за Elle. „И все пак аз си мисля, че всичко беше като най-обикновена връзка между двама млади хора“.

 

И тя донякъде е права – двамата често били виждани да се возят на мотор или да си почиват край морето. В известен смисъл Абдула изкарал Рания от обичайната ѝ комфортна зона и ѝ показал как трябва да живее. И двамата били замаяни от тази неочаквана любов – и само два месеца по-късно принцът предложил на палестинката брак.

 

Годеници

Вопиющото неравенство в положението на Абдула и на Рания обаче няма нищо общо с аналогични любовни истории, случили се в европейски монархии. В Йордания на браковете в кралското семейство се гледа спокойно – само крал Хусейн имал общо четири жени, сред които и арабска аристократка, и обикновена британка (майката на Абдула), и палестинка, и дори американка. Нямало нито драми, нито борба за любовта, нито сълзи.

 

Крал Хусейн лично посетил дома на семейство ал Ясин, за да обсъди с бащата на Рания възможния брак – и получил съгласието му. Започнала подготовка за местната „сватба на века“ – особено важна поради факта, че за разлика от баща си Абдула се женил само веднъж.

 

„Да, всичко стана бързо“, спомняла си по-късно Рания в едно интервю. Сватбата се състояла на 10 юни 1993 г. в двореца Захран (в превод от арабски „цъфнало цвете“). Младоженецът разбира се не бил престолонаследник. Въпреки това обаче си оставал най-големия син на краля и затова трябвало да има кралска сватба, а денят 10 юни бил обявен за национален празник. На венчавката присъствали стотици знатни гости, сватбата включвала тържествено шествие, великолепни декорации, торта на няколко етажа и дори малки момиченца-цветарки и момченца-пажове.

 

Церемонията не отстъпвала по мащаб на западните кралски сватби. Самата булка също изглеждала доста „западняшки“. Била облечена с великолепна рокля от британския дизайнер Брус Олдфийлд, благодарение на което името ѝ завинаги останало записано в историята на сватбената мода. Пищният бял тоалет бил украсен със златна бродерия, работейки над която моделиерът специално посещавал музеи, за да изучи традиционните източни костюми. Булката отказала да носи тиара, вместо това втъкнала в косата си необичайна шнола, на която се държало и булото ѝ. Прическата ѝ също била оригинална и доста висока.

 

Това бил истински празник – след традиционната церемония последвало весело тържество, за което булката избрала по-малко консервативна рокля с открити ръце и деколте, пак създадена от Брус Олдфийлд.

 

Сватбата била наистина радостно и непринудено събитие и никой все още не подозирал, че това е бракосъчетанието на бъдещите крал и кралица на Йордания.

 

Пътят към властта

Твърди се, че през 1993 г. Рания се съгласила да се омъжи за Абдула, само защото вярвала, че той никога няма да стане крал. Тя разчитала на спокоен живот, който протоколът да помрачава крайно рядко. Двамата с Абдула се нанесли в прекрасен апартамент далеч от „Щаба“ и живеели охолно, посвещавайки цялото си време на семейството.

 

Впрочем има и друга версия. Според някои Рания в определен момент започнала да работи над имиджа на съпруга си с цел да убеди краля да назначи именно него за свой наследник. Новоизпечената принцеса била в чудесни отношения със свекъра си, базирани на взаимно уважение и честност. Когато Рания и Абдула се сдобили с първия си син, те го нарекли Хусейн в чест на дядо му – и кралят естествено се трогнал. Негово Величество прекарвал все повече време в компанията на сина и снаха си и всеки път се уверявал, че такова прогресивно и образовано момиче като Рания би било великолепна кралица.

 

През 1999 г. здравето на Хусейн започнало да се влошава драстично. Всички предчувствали скорошната промяна. Братът на краля постепенно се готвил за коронацията си, а жена му дори започнала да дава нареждания за преустройство на двореца… когато станало нещо неочаквано. Негово Величество лишил брат си от титлата кронпринц и обявил за престолонаследник най-големия си син. Това станало едва две седмици преди смъртта му. Някои твърдят, че това решение не било чак толкова неочаквано. Напоследък Хусейн бил в обтегнати отношения с брат си, докато Абдула бил много популярен във военните кръгове, а жена му в социалните (и международните). В крайна сметка дори самата Рания признала в интервю за Опра Уинфри, че мъжът ѝ подозирал подобно развитие на нещата. „Той влезе в стаята и ми каза „Рания, мисля, че скоро ще стана кронпринц“. Това беше невероятно“.

 

Кралят е мъртъв, да живее кралят!

Абдула бил провъзгласен за държавен глава веднага след смъртта на баща си, а през юни същата година бил коронован. Още преди това той провъзгласил своята красива жена за кралица. Рания била едва на 28 години. Възкачването им на престола потресло целия свят, който бил очарован от новата кралица на Йордания. Световните медии не спирали да сравняват Рания ту с Джаклин Кенеди, ту с Грейс Кели и дори с принцесата на Уелс.

 

В самата Йордания обаче не всички се радвали да имат кралица-палестинка. Мнозина йорданци все още помнят как на един футболен мач консервативни запалянковци скандирали пред краля „Разведи се! Разведи се!“. Самата Рания приема това философски. „Винаги ще има хора, които смятат, че няма достатъчно йорданско в мен. Както впрочем и други, които смятат, че съм непълноценна палестинка“.

 

Съюз, способен да промени света

Казват, че любовта между двама души достига разцвета си, когато силата ѝ е достатъчна, за да промени света към по-добро. Рания и Абдула управляват Йордания рамо до рамо вече от близо 20 години.

 

През това време медиите често ги „развеждаха“ (тези слухове обаче така и не се потвърдиха), но нищо не успя да разруши брака им. Важно е да имаме предвид, че в Йордания кралят представлява изпълнителната власт и може да влияе на политиката и икономиката на страната.

 

Кралицата няма подобни правомощия, но въпреки това Рания може да се смята за пълноценна Първа дама. „Знаете ли, във всяка една партньорска връзка, във всеки брак става така. Вие вечеряте, говорите си. Той ми разказва как е минал денят му, аз му разказвам какво ново има при мен. Може да му покажа речта си, която ми предстои да държа, а той да ми каже „Чудесна е“ или „Не става“. Винаги си казваме, че сме си и най-големите фенове един на друг, и най-големите критици. В това е крие тайната на нашето партньорство“, признала Рания пред Elle.

 

Рания наистина няма политическа власт, но има нещо друго – властта на инициативите и безпрецедентното си влияние върху съпруга си. Освен това за разлика от европейските си колежки тя съобщава свободно и безнаказано какви са политическите ѝ възгледи. В това отношение тя наистина се държи по-скоро като съпруга на президент, отколкото като жена на монарх. Тя дава интервюта, активна е в социалните мрежи, представя обществени програми.

 

Основни нейни приоритети са правата на децата, правата на жените и половото равноправие, благотворителността, както и развенчаването на митовете и стереотипите, свързани с живота в Близкия Изток. Мъжът ѝ още от първите си месеци като крал се представил по-скоро като светски лидер, понякога дори про-западен. Твърди се, че именно благодарение на това Йордания била по-слабо засегната от конфликтите в Близкия Изток от началото на 2010-те години.

 

Рания разбира се поддържа активно имиджа на мъжа си и на кронпринца – пътува много, посещава светски мероприятия и различни конференции в Европа и САЩ. Когато през 2005 г. стана известно, че принцът на Уелс Чарлз ще се ожени за Камила Паркър Боулз, кралица Рания била една от малкото, които одобрили този брак. За жалост тя не могла да присъства на сватбата, защото още кърмела малкия принц Хашем. При това обаче тя казала следното за Hello: „Много се радвам за тях. Вашите медии са много жестоки към нея, но двамата заедно ще бъдат страхотен екип“. И това не са просто празни приказки. Работата в екип е това, което Рания и Абдула ценят особено много в брака си. Сферите им на дейност почти не се пресичат, но в същото време се допълват идеално. Може би именно това ги прави наистина достойни да се нарекат Крал и Кралица.

Източник: woman.bg


Източник: epicenter.bg

Добави коментар какво мислиш по темата!