Почина генералът от КГБ, свалил Живков от власт

Почина бившият съветски посланик у нас и генерал-майор от КГБ Виктор Шарапов, за когото се смята, че е един от основните двигатели за смяната на Тодор Живков, научи Lupa.bg. Дипломатът, който бе и президент на Обществената организация „Съюз на приятелите на България в Русия“, си е отишъл на 5 ноември на 88 години.

Новината за кончината му идва дни преди у нас да бъде отбелязана 30-годишнината от падането на Живков на 10 ноември 1989 г. Като съветски и руски посланик в България от 1988 до 1992 г. името на Виктор Шарапов се свързва с различни ключови събития в най-новата история на страната ни. Участници в събитията от времето на перестройката и на падането на комунизма свидетелстват, че Шарапов специално е бил изпратен в София от генералния секретар на КПСС Михаил Горбачов, за да извърши смяната на Живков съвместно с т.нар. реформатори в БКП и съветски възпитаници – Петър Младенов и Андрей Луканов.

Виктор Шарапов и Тодор Живков изглеждат усмихнати, но отношенията между съветския посланик и Първия не бяха толкова сърдечни

Виктор Шарапов е роден на 17 март 1931 г. в Москва. Завършва китаистика в Московския институт по изтокознание, а след това започва работа като журналист в международния отдел на вестник „Червена звезда“. Работи в съветското списание „Дружба“, което се издава в Пекин, а след това в продължение на 10 години – от 1961 до 1971 г. е кореспондент на в. „Правда“ в Китай. В същото време в ЦК на КПСС отговаря за китайското направление.

През май 1971 г. става помощник на председателя на КГБ Юрий Андропов, който след смъртта на Леонид Брежнев е избран за генерален секретар на КПСС. Шарапов е помощник и на следващите генерални секретари Константин Черненко и Михаил Горбачов.

Младият съветски лидер, който е амбициран да махне всички стари комунистически ръководители в Източна Европа, изпраща в началото на февруари 1988 г. Шарапов като посланик в София. Китаистът е и първи посланик на нова Русия след разпадането на СССР. В последствие се оказва, че дипломатът е и висш генерал от КГБ.

Доскоро  основната версия бе, че на 10 ноември 1989 година на заседание на Политбюро Тодор Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено и от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро и външен министър Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.

Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са информирани. Новината се разпростира и извън заседанието. На пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов за негов наследник като генерален секретар на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.

Шарапов на коктейл заедно с Димитър Иванов – последния шеф на Шести отдел на Шесто управление

На 18 октомври 1989 г. в Берлин, на пленум на ЦК на Германската единна социалистическа партия, генералният секретар на Ерих Хонекер подава оставка. На негово място е избран Егон Кренц. На 1 ноември той е приет от генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов в Москва, където Горбачов в разговор с него заявява, че Ерих Хонекер е трябвало да се оттегли по-рано, тъй като перестройката изисква нови ръководители.

Веднага след срещата Горбачов вика съветския посланик в България Виктор Шарапов на разговор в Москва и му предава копие от стенограмата с разговора си с Егон Кренц. Възлага му да запознае с текста и Тодор Живков в България.

На следващия ден, 2 ноември, посланик Виктор Шарапов пристига в България и на 3 ноември 1989 г. иска среща с Тодор Живков. Срещата между двамата е проведена същия ден. Живков е смутен и объркан и в разговора споделя, че отдавна мисли за оттегляне.

На 5 ноември Виктор Шарапов иска нова среща, поканен е на обяд в Банкя, по време на който казва на Тодор Живков: „Съветското ръководство с голямо разбиране се отнася към вашето решение да подадете оставка и ми поръча да ви предам, че вие постъпвате много мъдро. Оторизиран съм също да ви изкажа голяма благодарност за дългогодишното ползотворно сътрудничество, за вашите чувства на любов и дружба към СССР и КПСС.“

Тодор Живков е изненадан. Вече има не негово, а на СССР решение да си подаде оставката. В разговора Тодор Живков благодари на ръководството на КПСС за доброто разбиране и за изказаната към него благодарност, но изразява опасения, че партията няма готовност за такава промяна, защото липсва подходящ другар, който да притежава многостранните качества да поеме и води съдбините на партията и народа, на държавата.

Виктор Шарапов бе последният съветски посланик в България и първият на нова Русия

Посланик Шарапов държи твърда позиция, че оставката трябва да бъде подадена на предстоящия пленум. На 6 ноември при нова среща с Тодор Живков съветският посланик му предава, че ръководството на СССР препоръчва на предстоящия пленум за генерален секретар на ЦК на БКП да бъде предложен, и то от самия Тодор Живков, Петър Младенов.

Тодор Живков предлага да си подаде оставката като генерален секретар и да остане председател на Държавния съвет. Посланик Шарапов не прави отстъпка. На 7 ноември отново на среща между двамата в съветското посолство по случай националния празник на СССР, Живков настоява да остане председател на Държавния съвет. Отговорът от страна на Шарапов е, че по принцип не е прието двата поста да се заемат от различни хора и че проблемът е на българските другари.

Източник: ЛУПА

 

Твоят коментар