Петър Чобанов: Загубата на работна сила може да е фаталното последствие от коронакризата за нас

Доц. д-р Петър Чобанов е финансист и университетски преподавател. Министър на финансите в периода 2013-2014 г. Директор на Института по икономика и политики към УНСС. Институтът излезе тези дни с първото задълбочено изследване за отражението на пандемията върху икономиките. Едно от научните звена, с които си сътрудничи доц. Чобанов, е мюнхенският Ifo-Institut.

– Доц. Чобанов, германският институт Ifo съобщи тези дни, че затварянето заради Ковид-19 сега струва на Германия 1,5 милиарда евро на седмица. Имаме ли данни какви са българските загуби от блокадата?

– Все още нямаме тези данни. Те трябва да бъдат сметнати, когато имаме по-ясна информация какво се е случило с БВП и с икономиката като цяло през миналата година.

Това, което можем да кажем към момента и което посочихме и в нашия годишен доклад е, че от гледна точка на публичните финанси и на фиска сметката показва, че нетният дълг се е повишил с над 5,5 млрд. лв. за миналата година, имаме 100 милиона лева намаление на фискалния резерв и 5,4 милиарда лева увеличение на дълга.

– Вашите колеги казват също, че при първата вълна загубите са били 25 милиарда евро на седмица. Въпреки това германските икономисти правят извода, че възстановяването от рецесията ще трае дълго и че икономиката на Германия не се срива, но влиза в застой.
Българската икономика е свързана с тази на Германия. Как ще се отрази застоя върху нашите финанси и икономика?

– Тревожно е, когато най-голямата европейска икономика, двигателят на еврозоната, изпитва и се очаква да изпитва подобни затруднения. Имам удоволствието да комуникирам в Ifo-Institut и знам, че те правят много задълбочени изследвания на базата на сериозни проучвания и беседи с авторитетни професионалисти.

Истината е, че въпреки факта, че няма голям спад на немската икономика, това, което трябва да се случи в следващите години е трансформиране на икономиката. От пандемията трябва да бъдат извлечени уроци и те са в посока на извода, че може да се случи подобно събитие, което рязко да прекъсне веригите на доставки на производство и предлагане. Европейският съюз трябва да се погрижи да изгради собствена база, за да не зависи толкова директно за най-елементарни части, суровини и материали от Китай.

Други ясни цели, които си поставя ЕС, са дигитализацията и Зелената сделка.

По тези три направления ще се действа през следващите години.  
Същият предизвикателства се отнасят и за нас. Германия е един от големите ни търговски партньори и когато нямаме достатъчно търсене на българските стоки и услуги, естествено е да изпитаме затруднения и нашият темп на възстановяване да не е такъв, какъвто ни се иска.

Прави впечатление наистина, че при първоночалния шок загубите са по-големи. Това е нормално, тъй като при втората вълна имаме приспособяване, познание как трябва да се реагира в кризисна ситуация, къде да се насочи подпомагането.

– Очаквате ли и нашите загуби сега да се по-малки в сравнение с тези при първата вълна?

– Би трябвало и нашите загуби през четвъртото тримесечие да се далеч по-малки, отколкото тези през второто тримесечие.

– Друг интересен извод на Ifo – ако сега се отвори икономиката, хората пак няма да ходят на ресторанти, защото се страхуват. Тоест, загуби ще има докато пандемията е факт. Зависи ли възстановяването на икономиката от темповете на ваксинация?

– Да. Зависи от това доколко бързо хората ще се убедят, че непосредствената опасност за техния живот е отминала. Най-ценното е човешкият живот. Докато той е в риск, няма как да разчитаме, че ще се върнем към нормалния си живот такъв, какъвто го познаваме преди пандемията.

Един от факторите за това е ваксинацията. Тя е натоварена с негативни представи какво точно се случва с човешкия организъм след ваксинацията. Всеки има право на собствено мнение, разбира се, но като цяло темповете на ваксинация –  ако е по-добре организирана и по-масова – би могла да помогне за ограничаване на заразата и оттам – да даде сигурност за по-бързо икономическо възстановяване.

Има логика да се бърза. Въпреки че е малко времето за изпитване на ваксините, това е необходима стъпка. Аз самият се ваксинирах по линия на университета, въпреки че едва ли не заедно с всички ваксиниращи се участвам в изпитателната фаза.

– Голямо е недоволството сред ресторантьорите, които през януари заплашваха и с гражданско неподчинение. За българския ресторантьорски бизнес не е ли по-добре да получава компенсации, отколкото заведенията да са отворени, но да нямат клиенти?

– Така изглежда, че е по-добре. Ограниченията, които се налагат в сектора на туризма и ресторантьорството и които са оправдани от защитата на човешкия живот, им причиняват сериозни загуби. Затова трябва да се мисли за компенсиране. Те ще са изправени пред по-ниско търсене дотогава, докогато нямаме абсолютната сигурност, че ситуацията се е нормализирала.

– Това е въпросът – за компенсациите. Достатъчно ли се погрижи правителството, за да компенсира големите губещи от пандемията, каквито са секторите, свързани с пътувания и интензивни социални контакти?

– Трудно е да се отговори с да или не. Информацията кой как е бил подпомогнат и кога не е събрана на едно място. Призовавах от самото начало да се създаде регистър, в който да отразяват паричните потоци, които се отпускат на пострадалите сектори и компании и той да бъде ясен за всички. Така можеше да се види кога и в каква посока са се насочили средствата. И на аналитиците щеше да ни е по-лесно да сметнем колко бизнеси е спасила помощта на държавата, каква част от икономиката е съхранила и други свързани индикатори. Информацията е относително прозрачна по отношение на мярката 60 на 40, затова там е по-лесно да правим анализи.

Но има един косвен индикатор, който до голяма степен отговаря на вашия въпрос и на въпроса дали парите стигнаха навреме до тези, до които трябваше. Този косвен индикатор е концентрацията на бюджетни разходи в последния месец на годината. Ако тя намалява в сравнение с предходната година, това означава, че през годината по-плавно сме харчили бюджетни пари и те са стигали по-бързо до тези, за които са предназначени и на които трябва да помогнат.

Но, за съжаление, това не е така. През последния декември има по-голяма концентрация на разходи, тоест по-голям процент от общите разходи за годината са направени през декември 2020-а, отколкото през декември 2019-а. Това означава, че този неравномерен стил на харчене се е запазил и дори се е задълбочил.

30 на сто от общите годишни разходи са направени само през последния месец на миналата година. Това означава, че те не са харчени плавно през годината и не са достатъчно ефективни.

 

В същото време имаме по-плавно получаване на европейски средства. Тоест, приходите по линия на европейските средства, които можехме да използваме за пандемията, са идвали по-плавно, отколкото през 2019-а, но не са използвани толкова плавно по линия на разходите.
Тук може да видим основният проблем и да си отговорим защо не стигнаха навреме тези пари до бизнеса и до хората.

– Защо?

– Не бяха разпределени равномерно като профил. Стратегията, която явно е възприета от управляващите и която те повтарят всяка година, през 2020 година я задълбочиха. Тя води до неефективност.

– Вашият институт излезе с доклад, който за първи път изследва подробно отражението на пандемията върху икономиките. Един от вашите изводи е, че рецесията в еврозоната ще е значително по-голяма отколкото при световната финансова криза от 2008-2009 г. Това ще има ли отражение върху плановете на България за членство в еврозоната?

– Зависи. Естония влезе в еврозаната по време на световната финансова криза. Зависи какво ще покажем като показатели в средата на 2022 година, когато очакваме първата оценка. Зависи колко бързо ще успеем да овладеем бюджетния дефицит да не се разраства и зависи какво ще се случи с инфлацията.

За съжаление, имаме проинлафиционни фактори с външен характер. Те са по линия на суровини, метали, които разко поскъпват в началото на годината. Ако тази тенденция се задържи, тя ще премине от цените на производител към потребителските цени. Ще повиши инфлацията и при нас, и в еврозоната. Но тъй като ние сме догонваща икономика, ако успеем да постигнем по-високи темпове на икономически растеж, те са донесат и по-висока инфлация. Това ще е може би основният показател, за който не е ясно дали ще успеем да изпълним към средата на 2022 г.

– Кризата не е еднаква за всички страни и за всички браншове. Ние къде се очертава да бъдем, доц. Чобанов?

– Засега се очертава да не бъдем с много голям спад според официалните данни на НСИ. Нашата прогноза е за около 4%. Тя се намира между тази на правителството за около 3% и на БНБ за 4,4%.

От гледна точка на спада няма да бъдем много пострадали, но от гледна точка на перспективите за възстановяване сме изправени пред сериозни рискове.

– Кои са те?

– Основният е да не загубим толкова работна ръка, колкото по време на глобалната криза и непосредствено след нея. Тогава броят на заетите в България рязко намаля с около 300 000 души, от които по-голяма част от тях така и не се върнаха на българския пазар на труда. Ако сега си позволим да загубим заетост от подобен мащаб, това сериозно ще се отрази на перспективите ни за възстановяване и средносрочен растеж.

Демографските процеси са остро негативни и ако си позволим загуба на активна работна сила след тази криза, тъй като не сме създали възможности и перспективи тези хора да останат да работят в България, това вече ще е фатално от гледна точка на средносрочно и дългосрочно развитие.

– Колко важна е ролята на инвестициите в очаквания процес на възстановяване?

– Инвестициите са вторият фактор. Тъй като Европа върви по линия на Зелената сделка и дигитализацията, трябва отсега да мислим при трансформацията на икономиката да хванем тези направления и да намерим своето място в новите вериги на производство и предлагане, които тепърва започват да се изграждат в Европа. Само така ще бъдем достатъчно конкурентноспособни и ще можем да разчитаме на по-висок растеж.

– При какви условия и в какви срокове можем да очакваме възстановяване и приток на инвестиции в България?

– За съжаление, негативните тенденции при преките чуждестранни инвестиции се наблюдаваха и далеч преди пандемията. Казвам и на студентите си, че няма какво да анализираме на тези преки чужди инвестиции, просто защото те са малко. Дали ще са 1,5 или 2 процента от БВП, те не могат да допринесат значително за икономическия растеж. А те са важни, защото са източник на нови технологии, на ноу-хау, на нов процес на организация на бизнеса като цяло. Те липсват в последните години. За да се възстановят, зависи от скоростта, с която ще хванем новата посока за развитие на ЕС и да си оправим бизнес средата.

Без да стане това, ние ще продължим да се смъкваме в класациите, да кажем в изследването на Световната банка Doing Business. Данните показват, че в последните години изоставаме значително от това, което сме постигнали преди това. Вече сме след стотното място. Най-големият проблем при показателите е този за започване на бизнес. Там имаме страхотно отстъпление поради тежки регулации и многото време, което отнема стартирането на нов бизнес. Върху това трябва да наблегнем, за да можем да динамизираме както вътрешните инвестиции, които са малко, така и по-лесно да привличаме чуждестранни.

Но отново подчертавам важността на другите фактори – наличието на работна ръка, която една чуждестранна инвестиция да използва.

Другият голям проблем, който се обсъждаше в последните разговори с големи инвеститори, е цената на енергията в България. Те питат: имам ли сигурност за цената на енергията след три месеца, шест месеца, година. За съжаление, не можем да дадем категоричен отговор. Това пречи на процеса за бизнес планирането и на чуждестранните инвестиции.

– Имаме ли буфери за реакции при трета вълна на Ковид-19, която вече започва?

– Все още – да. Ясно е, че задлъжнялостта се увеличава, не само в България. Ясно е също, че пак най-вероятно ще ни се наложи да емитираме дълг. Въпросът е как използваме тези пари. Трябва да оправим профила на текущите разходи през годината и парите да стигат по-бързо до тези, които се нуждаят от тях. Тогава бихме имали по-голям шанс да се справим по-леко с евентуална трета вълна.

Но все още имаме фискален резерв, имаме възможност да емитираме допълнителен дълг, въпреки че не е желателно да го увеличаваме толкова бързо. Но такава е ситуацията в момента.
Но трябва да се постигне по-висока ефективност на разходите и те да не се пилеят.

– Вашата препоръка към домакинствата каква е – да пестят или да харчат? Има данни, че спестяванията в банките растат.

– Зависи чии спестявания – на тези, които имат малки или на тези, които имат по-големи спестявания. Опасявам се, че малките не растат. Тези, които имат малки спестявания, е добре да имат такива, защото не знаем колко дълго ще продължи кризисният период.

На ниво бюджет разходите трябва да са по-целенасочени и по-ефективни. Нека се опитаме все пак да се откажем от някои разходи за сметка на други.

– Например?

– Повишаването на заплатите в бюджетния сектор, например, можеше да бъде отложено малко във времето и да бъде в по-различен темп. Да се направи тогава, когато икономиката започне да генерира и повече приходи.
Но е ясно, че идват избори и това е нормална стратегия преди вота.

Като цяло можеха да се премислят разходи, които не са свързани с европейски ангажименти и проекти, а да не насочат към тези, които имат нужда.

– Има един любопитен извод по отношение на спестяванията – оказва се, че големите нарастват, защото българският бизнес се въздържа от инвестиции. Колко дълго още?

– За съжаление, въздържането наистина продължава прекалено дълго. Ако погледнем последните 10-11 години, темпът на растеж на вътрешните инвестиции е близо до нула. Реалното нарастване го няма. Като го няма, относителният дял на инвестициите в БВП силно намалява. Ако около кризата са били грубо 32%, после паднаха до 18-19%. Тоест, много по-малка част от БВП са инвестиции, което в средносрочна перспектива означава, че нямаме достатъчен капацитет икономиката да тръгне бързо и да започне да произвежда. По-малките инвестиции означава остаряване на производствените мощности и невъзможност за нормално възпроизводство.

 

С други думи, проблемът не е от сега, но сега се задълбочава. Усилията трябва да бъдат насочени към ефективност, към облекчения на регулациите, към създаване на среда, която дава сигурност и основни параметри за взимане на бизнес решения.

– Европейската комисия очаква БВП на България да нарасне с 2,7% през 2021 г. и с 4,9% догодина. Как оценявате тази прогноза?

– Всички прогнози в момента са с голяма несигурност. Ако се върнем към началото на нашия разговор, не знаем кога ще бъде овладяна пандемията.
Прогнозата на ЕК е възможна, но е трудно да се каже дали ще се изпълни.

 

Нашата прогноза е сходна като краен резултат – стойностите са по-средата и са по-плавно разпределени във времето. За съжаление, има риск да не стигнем до такива високи числа на възстановяване, ако загубим работна ръка и ако не успеем да превключим на по-висока скорост по линия на инвестирането. Тогава 4,9% ще бъде трудно постижимо.


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар