Пат Бюканън: Америка може и да няма изход от последната си близкоизточна криза

Патрик Дж. Бюканън,
The American Conservative

През октомври 1950 година, когато силите на САЩ се огъваха под натиска на китайските войници, които се намесиха масово в Корейската война, пристигна 5-хилядна турска бригада, за да спре офанзивата на шест китайски дивизии. Както каза върховният главнокомандващ генерал Дългас Маккартър: „Турците са герои на героите. Няма нищо невъзможно за турската бригада“.

Президентът Хари Труман удостои бригадата с Президентска награда за чест. През 1951 г. Турция прекрати неутралитета си от края на Първата световна война и се присъедини към НАТО. През седемте десетилетия оттогава в отношенията между САЩ и Турция не е имало по-сериозна криза от тази, която избухна тази седмица, пише изтъкнатият американски публицист Патрик Дж. Бюканън в материал за списание The American Conservative, представен от Агенция „Фокус“ без редакторска намеса.

Турция току-що получи първите компоненти на руската система за въздушна и противоракетна отбрана С-400, въпреки предупрежденията на САЩ, че това ще предизвика отмяна на закупуването от Турция на 100 изтребителя F-35 Joint Strike Fighters.

„F-35 не може да съществува заедно с руска платформа за събиране на разузнавателни данни, която ще бъде използвана, за да се запознаят с неговите съвременни способности”, заявиха от Белия дом.

Продажбата е отменена. Турските пилоти и инструктори, които се обучаваха в САЩ, се изпращат у дома. Развалят се договорите с турски фирми, произвеждащи части за F-35. Съгласно американския закон администрацията е задължена също да наложи санкции срещу Турция за закупуване на руско оръжие.

В сряда Пентагонът предупреди Турция да не предприема военни действия в сирийските райони, където са разположени американски войски. Изглежда, че турците се концентрират, за да нанесат удар по подкрепяните от САЩ сирийски кюрдски сили, които Анкара смята за издънка на „Кюрдската работническа партия“.

 

Трудно е да се види как Америка и Турция ще избегнат сблъсък, който би могъл да разруши НАТО, а турците имат втората по големина армия в Алианса.

Американските ястреби вече призовават за експулсиране на Турция от НАТО. И оттеглянето на американските сили и ядрените оръжия от военновъздушната база „Инджирлик“ в Турция като отмъщение не е изключено.

Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган звучи предизвикателно: „Започнахме да получаваме нашите С-400… С Божията помощ, те ще бъдат разгърнати на техните места до април 2020 година… С-400 са най-силната отбранителна система срещи тези, които искат да нападнат нашата страна. Сега целта е съвместното им производство с Русия. Ще го направим“.

Обединените арабски емирства изтеглят силите си от Йемен, докато Конгресът се стреми да ограничи подкрепата на САЩ за саудитските сили, които се борят с бунтовниците хуси и да наложи санкции на Рияд за убийството на журналиста от „Вашингтон пост“ Джамал Хашоги.

Ако ОАЕ се оттегли и САЩ прекъснат военната си помощ, саудитците не могат да надделеят в една война, която не са успели да спечелят с нашата помощ след четири години борба. И ако хусите спечелят, саудитските и сунитските араби губят, а Иран печели.

Тази седмица, за да засили присъствието на САЩ за евентуална конфронтация с Иран, президентът Доналд Тръмп изпраща 500 допълнителни американски войници в Саудитска Арабия.

Независимо, че САЩ и Иран досега избягват военен или военноморски сблъсък, който би могъл да предизвика голяма война, санкциите за „максимален натиск“, които Тръмп наложи, задушават иранската икономика. Трудно е да се разбере как това завършва с преговори, а не със стрелба.

В Доха, Катар, САЩ преговаря с талибаните за условията за изтегляне на 14 хиляди американски войници, които все още са в Афганистан. А с талибаните, контролиращи повече селски райони, отколкото преди да бъдат изгонени от властта през 2001 г. и провеждащи редовни самоубийствени атентати в афганистански села и градове, е трудно да се види как този кабулски режим и армията му надделяват в гражданска война, когато не можеха дори, докато бяхме там.

В този нов век лидерите на двете партии вкараха страната ни в поне пет войни в Близкия и Средния Изток.

През 2001 г., след изтласкването на талибаните и изгонването на „Ал Кайда“, решихме да използваме нашата сила и идеи за изграждане на нов демократичен Афганистан. През 2003 г. нахлуваме и окупираме Ирак, за да създадем прозападен бастион в сърцето на Близкия изток.

През 2011 г. Барак Обама нареди на американските самолети да атакуват силите на полковник Кадафи в Либия. Ние го свалихме. Тогава Обама подкрепи сирийските бунтовници, за да свали диктатора Башар Асад. През 2015 г. американските сили подкрепиха саудитската война за изтласкване на победилите в гражданската война в Йемен хуси.

Нито един от тези конфликти не доведе до победа или успех за нас.

Но взети заедно, те произведоха мулти-трилионна стратегическа и човешка катастрофа. Междувременно Китай спечели много от това, че големият му съперник, последната супер сила на света, се въвлече неефективно във вечните войни на Близкия Изток.

„Великите държави не водят безкрайни войни“, заяви Тръмп.

Да, така е. Както показаха през последния век британците, французите, германците, японците и руснаците, именно така те спират да бъдат велики държави.

 

*****

Патрик Дж. Бюканън е известен американски консервативен политик и коментатор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участва в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата „Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?“.

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар