Отказва ли се Борисов от АЕЦ „Белене“?

Една изненадваща новина за българската енергетика дойде снощи. Министър Теменужка Петкова изрази съмнение, че проектът за изграждане на АЕЦ Белене ще бъде изпълнен, предава TACC, цитирана от Агенция „Фокус“.

„Новата (енергийна) стратегия предвижда изграждането на нови ядрени реактори с мощност 2000 мегавата след 2030 г., но никъде не е писано, че това ще се случи в Белене. Както знаете, проектът привлече интереса на международни компании, но поради пандемията от коронавирусa изборът на стратегически инвеститор не само се забави, но на практика беше спрян“, е казала министърката, цитирана от Българската национална телевизия, по време на представянето на програмата за енергийно развитие на страната на синдикален форум в четвъртък.

Според министъра е необходимо още веднъж да се изясни колко печеливш е проектът Белене. Ако не се вписва в предварително договорените параметри, АЕЦ няма да бъде изградена. Вместо това ще бъде поставен въпросът за изграждането на два нови енергоблока в АЕЦ Козлодуй.

През юли министърът заяви, че няма проблеми с изпълнението на проекта за атомна електроцентрала Белене. Тя аргументира, че строителният проект на АЕЦ Белене продължава да се развива. Реакторите на атомната централа и площадката, където се планира изграждането на централата, принадлежат на България. Изпълнението на проекта и търсенето на инвеститор се извършват в съответствие с решението на парламента на страната.

През юни „Росатом“, Framatome SAS и GE Steam Power подписаха меморандуми за разбирателство по проекта за изграждане на АЕЦ Белене, които включват обединяване на усилията за участие в избора на стратегически инвеститор за изграждането на централата.

Премиерът Борисов отчете това като външнополитически успех на кабинета.

„За един проект, за който България е дала 3 млрд. и се очакваше да отидат реакторите в музея, освен държавната китайска компания, освен държавната корейска компания, освен това четири от най-големите фирми в света, и вижте, от САЩ, Русия, Франция и Германия, се обединиха в консорциум за строежа на АЕЦ-„Белене“, каза тогава Борисов, цитиран от БНТ.

От БСП съзряха проблем в липсата на държавни гаранции.

„Това, че трите консорциума се обединяват, не означава, че ние имаме 100% ядрена централа, защото първо не знаем тези консорциуми при какви условия искат да строят. И второ, аз съм убеден, че в рамките, в които сме определили в парламента, аз и тогава го казах, е трудно да се построи ядрена централа. Още повече, че светът не познава практика централа да се строи без участието на държавата като гаранции“, заяви Таско Ерменков.

А от ДПС попитаха какво ще се случи с отработеното ядрено гориво, след като последните евродирективи забраняват на държавите от общността да транспортират извън границите си радиокативния отпадък.

За нас възстановяването на АЕЦ „Белене“ най-голяма грешка на енергетиката и на това управление. Французи, американци и руснаци да строят АЕЦ-„Белене“ и впоследствие да си оставят всички отпадъци в България, с това нещо ДПС не сме съгласни“, обяви Рамадан Аталай, член на Парламентарната комисия по енергетика.

Управляващите обясниха, че няма проблем с отработеното ядрено гориво и предложиха решение – изграждането на хранилище, каквото се строи в момента в АЕЦ „Козлодуй“.

Според процедурата, предстои кандидатите да се запознаят с техническата документация на проекта, която се съхранява в НЕК и да подадат обвързващи оферти.

Цената на проекта

По изчисления на енергийното министерство, досега в проекта са вложени 3 млрд. лева, включително обезщетението от над 601 млн. евро, платени на „Росатом“. В замяна на това вече имаме два реактора, които стоят на съхранение на площадката на централата.

През юни енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че стойността на проекта е приблизително 10 милиарда евро. Днес тази цена е поставена под съмнение.

За протокола ще припомним, че през март 2011 г. тогавашният генерален директор на „Росатом“ Сергей Кириенко обяви, че окончателната цена за изграждането на двата енергоблока до 2017 г. е 6,3 млрд. евро.

ИСТОРИЯ НА ПРОЕКТА АЕЦ „БЕЛЕНЕ“

– През 1981 г. Министерският съвет утвърждава площадка за изграждане на втора атомна електроцентрала в България на р. Дунав, източно от гр. Белене. През същата година започва подготовка и инженерно усвояване на площадката за строителството на АЕЦ „Белене“.

– През 1990 г. Бюрото на Министерски съвет разпорежда ограничаване строителството на централата и през 1991 г. се спира изграждането на АЕЦ „Белене“. Следва да се отбележи, че оборудването за АЕЦ „Белене“ е било поръчано, платено, произведено и доставено в България от руската страна.

– През 2004 г. Министерският съвет взема принципно решение за изграждане на ядрена централа АЕЦ „Белене“, а през 2005 г. определя проекта за обект с национално значение и взема решение за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“ с максимална инсталирана електрическа мощност от 2000 МВт.

– На 29.11.2006 г. НЕК подписва споразумение с избрания в резултат на проведена обществена поръчка изпълнител „Атомстройекспорт“ АД („АСЕ“) , с което страните се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ „Белене“. Срокът за сключване на договора многократно е удължаван, но договор не е подписан.

– На 5.11.2008 г., въпреки че между НЕК и АСЕ не е налице Договор за ИДС, се подписва Допълнение 5 към Споразумението от 29.11.2006 г. за поръчка и производство на оборудването с дълъг цикъл на производство (ОДЦП) за блокове 1 и 2. В това допълнение е включено основното оборудване за централата (реакторна инсталация, парогенератори, системи за пасивна защита, презареждаща машина, полярен кран, портален кран, турбинна инсталация и др.).

– На 29.03.2012 г. Министерският съвет приема решение № 250/29.03.2012 г., с което:

(i) Отменя решение №259 на МС от 2005 г. за определяне на енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене“ като обект с национално значение;

(ii) Отменя решение №260 на МС за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“;

(iii) Отменя точка 2 от решението по т.57 от протокол №17 от заседанието на Министерския съвет от 2004 г.

(iv) С решението се възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да организира провеждането на преговори за уреждане на отношенията между НЕК и АСЕ във връзка с предходните решения и да внесе в Министерски съвет предложение за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Решението е взето поради невъзможността да се намери стратегически инвеститор и да се структурира проектът по начин, който да защити националните интереси в условията на световната финансова и икономическа криза.

Със свое решение от 29.03.2012 г. Народното събрание на Република България:

(i) подкрепя действията на Министерски съвет за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“.

(ii) за рационално използване на изградената материална и производствена база на площадка АЕЦ „Белене“ препоръчва на правителството да проучи технико-икономическите условия за изграждане в следващите години на парогазова централа на площадката на АЕЦ „Белене“, която да функционира на пазарен принцип.

(iii) възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да извърши необходимото за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, като се използва платеното от Република България оборудване.

(iv) Задължава министъра на икономиката, енергетиката и туризма периодично да информира Народното събрание за действията по т. 2 и 3, както и за преодоляване на последиците от прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“.

– На 27.02.2013 г. Народното събрание взема решение във връзка с проведения на 27.01.2013 г. референдум, с което:

(i) подкрепя решението на правителството за спиране на проекта за строителство на нова ядрена електроцентрала на площадка „Белене“ и настоява за окончателното му прекратяване.

(ii) настоява за ускоряване на процедурите по удължаване срока на експлоатация на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“.

(iii) препоръчва на правителството да обяви открит международен търг за строителство на нова ядрена мощност от поколение 3+ на площадка „Козлодуй“.

– В периода юли 2011 г. – юни 2016 г. пред Международният арбитражен съд („МАС“) при Международната търговска камара в Париж (“MTK”) се води арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM между АСЕ и НЕК във връзка с изграждането на АЕЦ „Белене“ („Арбитражното дело“). Арбитражното дело се гледа от Арбитражен трибунал в състав от трима арбитри, с мястото на арбитража в Женева (Швейцария) по Арбитражните правила на МТК от 1998 г.

– На 14.06.2016 г. МАС при МТК постанови решение по Арбитражното дело („Арбитражното решение“), с което задължи НЕК да заплати на АСЕ цената на произведеното оборудване съгласно Допълнение 5 от 05.11.2008 г., срещу което НЕК ще придобие собствеността върху произведеното оборудване.

– На 28.09.2016 г. Българският парламент прие Закон за предоставяне на помощ за изплащане на задълженията на НЕК съгласно решението по горепосоченото арбитражно дело.

– На 26.10.2016 г. между НЕК и АСЕ е подписано споразумение за окончателно уреждане на отношенията по арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM в изпълнение на изискванията на чл.2 от Закона за предоставяне на помощ за изплащане на задълженията на НЕК ЕАД.

В резултат на проведените преговори, НЕК и АСЕ постигнаха съгласие, че ако НЕК извърши пълно плащане на сумата от 601,617,133 евро с левова равностойност 1 176 660 837 лв. към АСЕ на или преди 15.12.2016 г., АСЕ ще се откаже от натрупаните след постановяване на арбитражното решение лихви (общо в размер на 90 млн. лв.). При пълно плащане НЕК придобива собствеността върху произведеното оборудване с дълъг цикъл на производство.

С Постановление № 328 от 30 ноември 2016 г. Министерският съвет одобри промени по бюджета на Министерство на енергетиката в размер на 1 176 660 837 лв., представляващи левовата равностойност на 601 617 133 евро за предоставяне на възмездна финансова помощ на НЕК за изплащане на присъдените суми по арбитражното дело.

Условията за предоставяне и възстановяване на помощта са определени с Решение № 1024 от 30 ноември 2016 г. на Министерски съвет. Същите предвиждат НЕК да възстанови получената възмездна финансова помощ в срок от 7 години, като в случай че преди изтичане на този срок, НЕК реализира приходи от продажба или друг вид сделка с оборудването с дълъг цикъл на производство, следва да преведе по бюджета на Министерство на енергетиката получените суми за възстановяване на възмездната финансова помощ, до размера на непогасената част.

– На 06.12.2016 г. Министерството на енергетиката извърши валутен превод по сметка на НЕК в размер на 601 617 133 евро.

С два превода от 26.10.2016 г. и от 08.12.2016 г. НЕК преведе по сметка на АСЕ дължимата сума в размер на 601 617 133 евро, съгласно Арбитражното решение и Споразумението за окончателно уреждане на отношенията по арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM, като по този начин бяха уредени отношенията между НЕК и АСЕ по арбитражното дело, в резултат на което НЕК придоби собствеността върху произведеното оборудване с дълъг цикъл на производство.

– На 16.01.2017 г. НЕК и АСЕ подписаха Споразумение за доставка на завършеното оборудване с дълъг цикъл на изпълнение, а от месец март 2017 г. започна поетапната доставката на това оборудване. Към настоящият момент оборудването е в България и се съхранява на площадката на АЕЦ „Белене“.

– На 16.05.2018 г. – Министерски съвет предлага на Народното събрание рестарт на проекта, но задължително на пазарен принцип. Правителството одобри доклад на министъра на енергетиката, в който са разгледани конкретни предложения, свързани с възможностите за реализация на активите по проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“, в това число и отделяне на активите и пасивите за проекта в отделно юридическо лице”.

– На 20.08.2019 г. – Общо 13 компании са заявиха желание да участват в конкурса за строежа на АЕЦ „Белене”. Седем от тях кандидатстват като стратегически инвеститор за изграждането на централата. Заявления за стратегически инвеститор са подали руската държавна корпорация „Росатом“, корейската хидро и ядрена корпорация Korea Hydro & Nuclear Power Co, Китайската национална ядрена корпорация, „Бектрон риас техническо инженерство“, „Електроцентрала Белене 2019“ и „АЕЦ Белене“, „ИПК и УП ЕООД“. За доставка на оборудване кандидатстваха „Фраматом“, „Дженерал Електрик“, За миноритарен дял и изкупуване на ток кандидати бяха „Юропиан трейд оф енерджи“, „Гранд Енерджи Дистрибюшън“,“Атоменергоремонт“ и Република Северна Македония.

– 18.06.2020 – „Росатом“, Framatome SAS и GE Steam Power подписаха меморандуми за разбирателство по проекта за изграждане на АЕЦ Белене, които включват обединяване на усилията за участие в избора на стратегически инвеститор за изграждането на централата

(Хронологията е на изданието 3e-news.net)

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар