Окончателно: Царска Бистрица е на Сакскобургготски

Имението „Царска Бистрица“ е собственост на бившия премиер и наследник на династията Симеон Сакскобургготски.

 

Това следва от окончателното решение на Върховния касационен съд по делото за собствеността на имота, с което се отхвърля като неоснователен иска на държавата срещу Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок да бъде признато, че България е собственик по силата на Закона за горите от 1897 г. на имението.

 

Отхвърля се и искът за признаване за установено, че България е собственик въз основа на изтекла в полза на Интендантството на цивилната листа като държавна институция придобивна давност в периода 1900-1930 г. на имота. Както и за това, че държавата е собственик по силата на Закона за обявяване на държавна собственост върху имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници.

 

Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, трябва да плати на Сакскобургготски 18 897 лв. за разноски по делото, а на сестра му – 62 354.

 

Това е първото дело, от серията заведени от държавата, по което съдът приема окончателно, че някой от спорните имоти е на наследниците на бившите царе.

Досега държавата спечели делата за “Cитняĸoвo”, “Capъгьoл”, както и за бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO ĸpaй Bpaнa.

Делото за „Царска Бистрица“ е първото, по което ВКС реши да пита Конституционния съд (КС) какъв е ефектът от решението му, с което през 1998 г. обяви за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ). А КС прие, че закони като него трябва да се считат за невалидни от приемането на новата Конституция през 1991 г.

Тезата на държавата по делото беше, че тя притежава Царска Бистрица на три основания.

Първо, по силата на Закона за горите от 1897 г., като поддържа, че се ползва от въведената в него презумпция, че горите са държавни.
Второто основание, което изтъкваше Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което води делата е, че Интендантството на цивилната листа на царя ги е придобило по давност от 1900-1930 г. И последният мотив на държавата да настоява, че е собственик беше конфискационният закон от 1947 г., с който са отнети всички царски имоти. Като твърдеше, че решението на КС, с което той беше обявен за противоконституционен през 1998 г., няма нито обратна сила, нито реституционен характер.

ВКС обаче отхвърля всички тези аргументи и отправя доста критики към Софийския апелативен съд, който през 2017 г. призна имота за държавен.

 

Очаквйте подробности


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар