Някой смята ли изобщо още БХК за правозащитници?

„Правен свят“

През лятото на 1992г. в София e основана неправителствената организация Български хелзински комитет (БХК), която за своите 28 години съществуване се превърна в една от най-коментираните и същевременно най-често критикувана неправителствена организация. Причина за честото ѝ споменаване в медиите станаха поредица от крайно провокативни и деструктивни идеи и предложения, определени от членовете й като „правозащитни“. Същите са причината на няколко пъти да се настоява за преустановяване дейността на комитета у нас, макар и без резултат засега.

Първоначално определените цели на БХК са насочени към наблюдението на състоянието и защитата на правата на човека в България, изготвяне на доклади, предоставяне на експертни становища по темата на различни институции и организиране на събития и обучения. Както от БХК сами посочват, акцент във функционирането им е отстояването на правата на най-уязвимите според тях групи, а именно – деца, жени, хора в неравностойно положение, малцинствени групи и лишени от свобода. Но в нито едно от техните представяния не се споменава, че дейността по така зададени цели, ще се осъществява в полза на българското общество. И в действителност, често действията на организацията са в разрез с установените в чл. 38, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) норми.

Едва ли би могло да се определи като развитие и утвърждаване на гражданското общество и здравеопазването в България, например, писмото, изпратено от група неправителствени организации, в т.ч. и БХК, до европейските институции, в което те се обявяват против преместването на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) в София, като с това си действие причиняват косвени имуществени финансови щети на страната ни.

През настоящата година БХК стартира и нова кампания, която трябва да „освети домашното насилие като проява на слабост, ще постави насилниците в ролята на слабите, податливите, жертвите, и ще насочи фокуса на дебата там, където той може да предотврати насилието, а не само да лекува нанесените рани.“ Следователно тази кампания е насочена към т.нар. „мъже-насилници“ и с тях ще се „работи“ чрез провеждането на разговори по гореща телефонна линия. Любопитен е и фактът, че според БХК повтарянето, че жените са „слабия пол“ оправдава и стимулира поведението на агресорите.

Всъщност това ще бъде един интересен експеримент, който ще покаже колко от мъжете, упражняващи домашно и/или сексуално насилие, ще посмеят да се обърнат към горещата линия, както и последващото им поведение. А какви мерки биха предприели специализираните психолози, които ще получат последващо обаждане от лице, което неведнъж се свързва с тях в качеството си на насилник и споделя, че за пореден път е посегнал?

Широк обществен отзвук получи и наскоро издадената от БХК образователна книжка „В като вагина“. Замислена уж като детска книжка „В като вагина“ породи редица въпроси и у осъзнатите възрастни, а какво остава за децата между 8 и 10 години, към които е насочена. Всъщност сексуално ограмотяване или дезориентиране е целта на издадената книга? Със сигурност не е развитие и утвърждаване на духовни ценности, образование, наука и култура, а потъпкване на всички достижения в изброените категории.

Често придружени със скандал са и ежегодно организираните от БХК награди „Човек на годината“. Критериите, на които следва да отговаря номинираният човек или организация са някои от следните:

– Да е прецедент в правозащитната сфера;

– Да има значителен потенциал за обединяване и развитие на обществото;

– Да вдъхновява към действие;

– Да се отличава с гражданска доблест;

– Да е новаторска и оригинална.

И тук възниква въпросът на кой от зададените от БХК критерии отговаря номинираният през 2015г. Джок Полфрийман, признат за виновен и осъден на 20 години лишаване от свобода на основание чл. 116, ал. 1, т.4, пр. 3, т.11, във вр. чл. 115, във вр. чл. 18, ал.1, във вр. чл. 54 Наказателния кодекс (НК) за това, че по хулигански подбуди умишлено е умъртвил Андрей Монов и е направил опит умишлено да умъртви Антоан Захариев. Миналата година състав на Софийския апелативен съд (САС) с председател Калин Калпакчиев и членове Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева пуснаха убиеца на студента над шест години предсрочно.

Позорният акт на състава на Калпакчиев предизвика вълна от негативни реакции и протести, а по-късно и бившият главен прокурор Сотир Цацаров поиска от ВКС възобновяване на делото за предсрочното му освобождаване заради сериозни съмнения в безпристрастността на председателя на състава и на колежката му Иванова. Двамата съдии са добре известни с близките си отношения с Българския хелзинкски комитет (БХК), който през времето на престоя на Полфрийман в затвора го покровителства и работи за неговото оневиняване.

Въпреки това Калпакчиев и Иванова не се отведоха от делото за свободата на австралиеца, а срещу тях стартира и проверка от Инспектората на Висшия съдебен съвет по този повод. Нещо повече, за да освободи предсрочно Полфрийман, съдебният състав приема мнението на председателя на БХК Красимир Кънев, който дори не е юрист, а философ по образование, че лицето се е поправило и игнорират настояването на прокурора по делото извършителят на тежкото престъпление да не бъде пускан предсрочно. Решението на състава на Калпакчиев се явява прецедент в правозащитната сфера, защото същият съдебен състав проявява изключителна строгост, когато се произнася по искания на затворници за условно предсрочно освобождаване, които обаче не са ползвали услугите на БХК.

Очакванията бяха, че ако делото за смъртта на Андрей Монов бъде възобновено, Полфрийман ще потърси солидно обезщетение в компрометирания Европейски съд по правата на човека, не без любезното съдействие и на определяния от някои граждани като „антибългарски“ БХК. Полфрийман също искаше делото срещу него да бъде възобновено, за да докаже, че той е извършил убийството при неизбежна отбрана. Това му искане бе само прелюдия към бъдещата жалба в съда в Страсбург, който през последните години придоби прозвището „съдът на Сорос“. Българският съд все пак не възобнови делото срещу Полфрийман за убийството на Андрей Монов. Това обаче не пречи на австралиеца да опита да пренесе атаката си на полето на ЕСПЧ, където, случайно или не, български съдия е един от основателите на БХК у нас – Йонко Грозев.

Всичко описано дотук се случваше и в контекста на публично огласената информация, че Калин Калпакчиев на два пъти е номиниран в конкурса на БХК – „Човек на годината“, а друг от членовете на състава, пуснал Полфрийман – съдия Весислава Иванова, е била включена в авторския колектив на годишния доклад на БХК за 2016 г. Въпреки това Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) не припозна като нарушение на Закона за съдебната власт (ЗСВ) преките връзки и зависимости от БХК на двамата съдии от САС.

Между другото, решения като това на ИВСС дават възможност на БХК единствено да продължава да атакуват националните институции. „Българският хелзинкски комитет като най-голямата и най-стара гражданска организация за защита на правата на човека в България изразява силна тревога относно започналата процедура по избор на нов главен прокурор на Република България“. Това пишеше и в отворено писмо до президента Румен Радев председателят на БХК Красимир Кънев преди около година. Напълно очаквано, становището на БХК е отрицателно и относно процедурата, и относно конкретната кандидатура. Мотивите бяха вече добре познати от неуспелите улични протести, организирани неколкократно от близки до подсъдими лица субекти, като т.нар. „гражданско сдружение“ БОЕЦ, чийто лидер Георги Б. Георгиев е добре известен с близостта си до банкера-беглец Цветан Василев, както и от провалилия се като правосъден министър Христо Иванов.

Любопитен момент е, че в конкурса „Човек на годината“ за 2019г. лицето Георги Георгиев от „БОЕЦ „, обвинен по-рано през същата година за извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, както и причиняване на леки телесни повреди на телевизионен екип на „Канал 3″ по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, печели специален приз „Доблест на годината“.

Наградите за човек на годината през 2019г. са белязани и с още едно скандално награждаване, а именно специалният приз „Храброст на годината“, който отива при група ромски активисти и техни съюзници за застъпничеството им пред премиера Бойко Борисов и вицепремиера Томислав Дончев за отхвърляне на „Концепцията за промени в политиката за интеграция на циганския (ромския) етнос в Република България и мерките за реализацията им“ – вероятно най-храбрата постъпка през изминалата година.

Неправителствената организация обаче получи най-жесток удар върху своята репутация преди две години. През 2018 година БХК бе острието на кампанията за ратифицирането от българския парламент на Истанбулската конвенция. В тази връзка БХК заведе дело през 2018г. срещу България пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), в което представлява близките на убитата през 2017 година Елена Василева, която бе разстреляна с пет куршума в столично кафене от съпруга си Венцислав Василев. Според организацията държавата е била длъжна да предотврати случилото се, а близките й не са имали на разположение ефективна правна среда, за да се защитят от бездействието на българските органи.

Още по-интересни са и постъпките на организацията в защита на известни бизнесмени. През 2017 година БХК остро осъди действията на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с които тя наложи обезпечителни мерки върху имущество на бизнесмена Иво Прокопиев. Подобни действия БХК не е предприемал за нито един от другите по-популярни случаи от изминалите години, в които има намесени известни бизнесмени, докато държавата им търси сметка за незаконно придобито имущество.

Всичко изброено дотук е малка извадка от „правозащитната дейност“ на БХК от последните години. Дейност, поради която често пъти БХК бива спрягана за опасна за обществото организация. Дейност, която води до накърняване доброто име на България пред международните институции.

Не такава е била ситуацията през не толкова далечното минало в България, когато истинските радетели за справедливост и благополучие в страната ни са решавали проблемите вътре в нея, а не оплаквайки се навън. Но за съжаление, в наши дни едва ли би се повторил подвигът на Петко Каравелов, който след заемането на поста министър-председател от Стефан Стамболов, става жертва на репресии, като е жестоко инквизиран в центъра на София, но когато бива попитан за случилото се от чужди журналисти, Каравелов отговаря: „Господа, в България такива неща не се случват“ и отминава.

Та, нека си отговорим преди всичко друго на въпроса: Някой смята ли изобщо още БХК за правозащитници.

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар