Ню Йорк: Глад и бедност в един от най-богатите градове на света

Всеки четвърти жител на Ню Йорк няма достатъчно пари, за да се храни редовно и здравословно. Пандемията от коронавирус допълнително влоши нещата. В един от най-богатите градове в света се ширят глад и бедност, пише Deutsche Welle в свой материал по темата.

 

През 2009 г. по време на финансовата криза Александър Рапапорт открива в Бруклин (Ню Йорк) своята кухня за бедни, където по няколко пъти на ден се раздават хранителни продукти, а понякога и топла храна. „Оттогава-насам винаги е имало различни бедствия, например ураганът „Сенди“ – тогава напливът при нас беше огромен, но ситуация като сегашната никога не е имало“, казва Александър.

 

Консумацията в неговата столова се увеличила с 500% – и то още преди няколко месеца. „В началото на пандемията опашката от хора беше по няколкостотин метра дълга и се извиваше и зад ъгъла“, споделя той. После обаче местни търговци се оплакали и сега столовата на Александър работи по нова система: „Хората ми изпращат СМС-и с думата „храна“ и получават от мен час, в който да се явят, за да я получат. Така опашката е вече само виртуална и на всеки десет минути пристигат по около пет човека“, обяснява Рапапорт.

 

Парите стигат само за наема или храната

 

Сред чакащите за храна е Масума Тахир. Майката на две деца пристигнала от Пакистан в Ню Йорк малко преди началото на пандемията. Мъжът ѝ работи на една бензиностанция, а и тя самата изкарва по нещо, но парите на семейството не стигат, за да си платят наема и да си купуват храна. Затова Масума е много облекчена, че веднъж седмично може да получава основни продукти, като яйца или ориз, от кухнята за бедни. „Това е голяма помощ за нас“, казва тя.

Сходна е и съдбата на Моше Лоу, който живее със семейството си в съседство. „Тук не ни дискриминират, а понякога има дори и топла храна.  

 

Пред глада всички са равни.

 

 

Ортодоксалният евреин Моше чака на опашката за храна редом с мюсюлманката Масума от Пакистан и с християнката Ирма от Латинска Америка. Ирма разказва, че покрай кризата с пандемията загубила работата си. „Офисът, който чистех, бе закрит заради COVID-19. Сега ми казват, че ако дойдат по-добри времена, ще мога пак да започна работа при тях – може би“.

 

Заради пандемията милиони нюйоркчани загубиха работа, а с това и препитанието си. Помощите за безработни не стигат дори за наема, защото в Ню Йорк те са изключително високи.

За мнозина единственият изход е да получават храна от кухните за бедни като тази на Александър Рапапорт. Джули Лароза всеки ден помага в раздаването на храната на доброволни начала и казва: „При нас идват всякакви хора – многодетни майки, самотни старци. Някои хора ги е срам, че стоят на опашката при нас, затова идват само по тъмно, за да не ги види никой. Ние раздаваме храна на всички, или поне се опитваме“.

 

В апогея на кризата през пролетта напливът в кухните за бедни в Ню Йорк беше толкова голям, че на много места храната не стигаше за всички желаещи. Междувременно градът вложи стотици милиони долари в подобни програми – и то независимо от факта, че повечето кухни за бедни се финансират от частни дарения.

 

1,5 милиона разчитат на помощи

„Ню Йорк сити се ангажира по впечатляващ начин“, казва Ник Фройденберг, професор в City University. „Градските власти бързо стартираха различни програми – заделиха пари за кухните за бедни, погрижиха се за това на учениците и техните семейства да се раздава храна – независимо, че училищата бяха затворени“, казва той.

 

Освен това била уредена служба за доставки по домовете за възрастни и болни хора, които не могат, или не искат да напускат домовете си, за да не се заразят.

 

Макар Ню Йорк да е един от най-богатите градове в света, от години насам там има и гладуващи хора. Този проблем не е нов, казва Фройденберг, който е директор на Urban Food Policy Institute и от години насам изследва тъкмо този въпрос: „ Още преди да ни удари пандемията, в Ню Йорк имаше до 1,2 млн. души, чието редовно снабдяване с храна не беше осигурено“, казва той.

 

Кухните са само временно решение Фройденберг предполага, че междувременно в града има поне два милиона души, които не разполагат с достатъчно средства, за да си осигуряват редовно здравословна храна. Това е почти всеки четвърти нюйоркчанин.

 

Затова милион и половина граждани на Ню Йорк са принудени да се редят на опашките за храна пред трапезариите за бедни и да разчитат на останалите помощи от градските власти. Тези помощи несъмнено са ценни, но те са само временни.

 

„Сегашната спешна програма за помощи, създадена в Ню Йорк, е в отговор на кризата. Но дългосрочното решение би било друго: хората да получават достатъчно пари за работата си, така че да могат сами да си купуват храна от магазините“, казва Фройденберг. 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар