Ноев: Борисов носи лично отговорност, дали ще продадем интересите си на елитите на С. Македония

Бойко Ноев, военен министър в две правителства и посланик на България в НАТО, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Една информация повиши градусите в и без това насложеното между България и Македония напрежение.

Според нея постоянните представители на страните-членки в сряда са постигнали споразумение за начало на преговорите със Северна Македония, след направен компромис от България.

 

А компромисът е: страната ни признава македонския език и македонската идентичност, в замяна Северна Македония ще трябва да признае историческата истина, дефинирана от София, че има българска основа в македонската идентичност и създадения по-късно македонски език. И въпреки че дипломатически източник опроверга информацията с липса на подобна практика, остават въпросите по българската позиция за започването на преговори за членство на Македония в Европейския съюз и поведението на Македония при изпълнението на ангажиментите си по Договора за приятелство с България. Трябва да отбележим, че от лятото насам в Македония ескалира бясна антибългарска кампания, която обезсмисли работата на многострадалната двустранна експертна комисия по историческите и образователни въпроси. Кампания, за която многократно сме ви информирали и слабата ефективност на която надлежно сме ви представяли.

 

Договорът за приятелство, който беше подписан през 2017-а година, вместо да доближи двете държави и двата народа, реално ги раздалечи и от политически е на път да се превърне в исторически парадокс. Дори в медийното съобщение част от фактите да се окажат изопачени, то съдържанието на компромиса поставя въпросите: така ли трябва да звучи решението? И ако не е така, то как?

 

Поканих за анализ Бойко Ноев, военен министър в две правителства и посланик на България в НАТО. Посланик Ноев, трябва ли отношенията между България и Македония да се движат от медийни съобщения за хипотетични компромисни формули?

Бойко Ноев: Отношенията между две държави не могат да се движат от медийни съобщения, както и не могат да се движат само от междуличностните контакти. А отношенията между две държави се базират на техните интереси и се реализират по начин, по който би трябвало да отговаря на техните интереси. Ние сами се поставихме в неблагоприятно положение в навечерието на очаквано решение за започване на преговори с две нови държави – Република Северна Македония и Албания, така че да бъдем в условно казано цайтнот и да трябва да търсим компромиси под натиск.

 

А се поставихме в това положение поради импровизациите на министър-председателя Борисов. Защото той не разбра, повтарям, че междудържавните отношения не са междуличностни отношения, с наивността, с която се подходи към решаването на въпроса и към обещанието от страна на представителите на Република Северна Македония поради честолюбието някой да стане герой в решаването на въпрос, който поколения не са могли да решат по съвсем обясними и ясни причини. А в резултат на тези импровизации на Борисов и поредни импровизации не само по други, но и по този въпрос, ние получихме един лош договор с Република Македония през 2017 година.

 

Крайно време е да се признае, че договорът, който беше подписан, не реши проблемите и не даде перспектива за изчистването на останалите спорни въпроси между двете страни. Нашият договор, за разлика от договора с Гърция, няма измерими параметри, няма измерими искания и задължения, които да могат да бъдат контролирани, как се спазват. Ето, например, ако погледнете договора, защото нашите представители в момента казват: „Ами македонците не изпълняват договора“. Какво точно не изпълняват македонците. Гърците казаха: „Искаме името да се промени, искаме да се свали това знаме, искаме да не пипат Античността“. И македонците се съгласиха, тоест, Северна Македония. Така, ние такива конкретни неща не сме поискали. Ние създадохме една историческа комисия, на която се възложиха по същество политически задачи. Проблемите между България и Република Северна Македония са политически, а не исторически. Прехвърлянето им в историческата област, което правят нашите управляващи, е грешка, и тя ни доведе дотук.

 

Защото няма как да измерим чий е Гоце Делчев – то е ясно, че е българин. Няма как да измерим другите исторически факти, защото те съществуват такива, каквито са и те не подлежат на преговорите. При цялото ми уважение към участниците от наша страна в комисията – аз познавам голяма част от тях, това са безспорни експерти в своята област, но на тях беше възложена непосилна задача – през историята да решат политическите проблеми, които съществуват между България и Република Македония. Това беше грешен път.

 

България трябва да постави ясни и проверими искания, които македонската страна да приеме като задължение, за да бъде сигурно, че нашите интереси ще бъдат защитени. Както разбира се, България не може да има подигравателно отношение към македонската страна, и носталгията към миналото не винаги е полезна. Ние не може да отричаме на македонците или на гражданите на Република Македония техния идентитет – да се чувстват те такива, каквито се чувстват, и да наричат езика си такъв, какъвто е. А той може да има дълбоки корени в българския, може и други неща да са свързани с нашето минало, но ние не можем да им отричаме това право. В същото време те не могат да отричат историческите факти. Но историята е важна.

 

За мен е важно следното: ние трябва да поставим ясни искания на македонската страна.

 

Най-напред преди всичко останало трябва да се закрие историческата комисия. Тя изчерпа своя капацитет, тя повече нищо не може да постигне и там на нас ни се подиграват. Конкретните искания са, първо за Конституцията. България трябва да поиска ясно гаранции за правата на българите в Република Северна Македония.

 

Погледнете Конституцията на Република Северна Македония. В нейния преамбюл сред държавотворните народи, както ги наричат нашите съседи, са: сърби, турци, роми, власи, бошняци и други. Няма ги българите. В същото време над 120 хиляди македонски граждани са носители на български паспорти, те са български граждани. Те са станали български граждани на базата на ясно заявена принадлежност към българската народност, и други изисквания, които те е трябвало да приемат и да признаят в своите искания за българско гражданство.

 

Десетки хиляди македонски граждани чакат да получат българския си паспорт. Ако вземете неалбанското население на Република Македония и погледнете, колко души вече имат български паспорт, ще се окаже, че това е един огромен процент, който може би надхвърля 15%. Не може тези факти да бъдат премълчавани. И се учудвам как българското правителство и българският парламент все още не са поставили категорично този въпрос сред условията за подкрепа на членството на Република Северна Македония в Европейския съюз.

 

Значи, българите трябва да бъдат включени сред народите, споменати в преамбюла на Конституцията на Република Северна Македония. Това не е претенция, това не е глезотия, това е гаранция, че техните права, че има юридически основания техните права да бъдат защитени.

 

На второ място, ние трябва да поискаме при предстоящото преброяване на населението в Република Северна Македония, което, както разбирам, ще бъде през април, българите да бъдат включени официално сред етническите групи или народности, които ще бъдат преброявани. Досега това никога не е ставало.

 

На трето място, трябва да бъде интензифицираната работа на съвместната междуправителствена комисия, създадена по чл. 12 от договора. Тази комисия не работи. Вместо правителствата на двете страни да предприемат реални практически стъпки за укрепване на отношенията, ние прехвърляме нашите проблеми при Самуил и Гоце Делчев. Съвместната междуправителствена комисия би могла да има работни групи и подкомисии по ключови въпроси на отношенията, които в момента не се развиват, и се твърди, че умишлено се спъват български инвестиции, умишлено се спъват културни мероприятия. Трябва да има подкомисии по въпросите на икономиката, включително и енергетиката, на бизнеса, на транспорта и комуникациите с акцент върху Коридор 8, образование, наука и спорт, юридически въпроси, отбрана и сигурност ако искате – двете наши държави са членки на НАТО вече. Ето това са конкретните неща, които България и Македония трябва да правят. И чак след като ние видим резултатите от тази работа, тогава трябва да дадем зелена светлина за започване на преговори на Македония за Европейския съюз. Иначе, ще се върнем към миналото. Не е тайна, че нашите македонски приятели твърдят, че както винаги те ще ни излъжат, те ще използват нашата наивност, наивността на нашите управляващи, за да извлекат ползи за своята страна, да направят поредна стъпка в отвоюването на позиции, които те смятат за важни в двустранните отношения. На това трябва да се сложи край. И тук няма никакъв национализъм, никакъв излишен патриотизъм.

 

Да, ние трябва да признаем това, което е явно, ние трябва да им признаем правото на свой език и на своя идентичност, но те трябва да признаят това, което е нашият изконен интерес: защита на правата на българските граждани там и защитата на останалите наши интереси. Иначе няма да стане.

 

Водещ: Посланик Ноев, какъв технологичен път трябва да измине осъществяването на решението, което вие предлагате? Как ще реагират в Македония на такава компромисна формула?

Бойко Ноев: Вижте, не България има нужда от Република Македония в момента, Република Македония има нужда от България. И това трябва да бъде съвършено ясно на елита на Република Северна Македония.

 

Ние можем без тях, ние имаме свой път. Ако те искат да се присъединят към нещо, те да бъдат така добри да си направят сметката, да не се крият зад измислени причини и да хитруват. Просто трябва да се намери този компромис, който е честен и за двете страни. Това обаче не може да се случи в днешния български парламент и от днешната българска власт.

 

Затова България не трябва да дава зелена светлина, освен това има и решение на сегашния парламент, което не прави възможно постигането на компромиса, който цитирахте в началото на разговора. Следващият парламент трябва да приеме добре обмислена позиция, с практически предложения и изисквания към македонската страна, и новото правителство, което ще дойде след март вероятно следващата година, ако няма предсрочни избори, да постави нещата на нова основа. И не трябва да има никакво съмнение, че този път България няма да повтори горчивия опит от следвоенния период, когато под натиск от Русия, от Москва, от Съветския съюз ние сме започнали денационализация на нашия Пирински край. Ние сме се отказали от българските корени на Пиринския край, насилствено сме македонизирали населението там. Това нещо не може да се повтаря. То не може да се повтори в онзи му вид, но никакви отстъпки повече не трябва да се правят, защото ние имаме отговорност пред идните поколения. А и не може в името на една прегръдка и на една целувка и от силното желание някой да се представи като миротворец и като човек, който ще остане в историята с решаването на този проблем, ние да направим тази глупост.

Водещ: А какво да се прави с Договора за приятелство и добросъседство, който очевидно не се спазва, особено в Македония, за България той сякаш вече няма особена стойност?

Бойко Ноев: Ами новият парламент, който ще се свика след изборите в България, да погледне още веднъж този договор, и ако трябва този договор да се преразгледа, или ако трябва да се анексира. Но това може да стане само със съгласието на двете страни. Този договор е достатъчно общ и безсмислен, отново казвам, той може да е добър пропаганден инструмент, но той не е решение на проблема, и това ние вече го виждаме година-година и половина, даже две. Този договор не е инструментът, който решава нашия проблем. Този договор служи за пропагандните цели, за пъчене по международни форуми, но той очевидно не е инструментът, и ето, македонската страна го показва.

Водещ: А решение, каквото вие предлагате, как ще се приеме в европейските институции? Как там трябва да се артикулира то така, че да не превърне Македония в жертва?

Бойко Ноев: Ние просто трябва да обясним на европейските институции, ако не сме го направили. Защото ако ние сме обяснявали на европейските институции кой е Гоце Делчев, те не разбират как две държави могат да се карат за една историческа фигура, или за 2 или 5. Как могат да се карат за език, как могат да се карат за въстания и такива неща. Но когато ние кажем, че българите са дискриминирани в Република Северна Македония и дадем пример с преамбюла в Конституцията, когато ние покажем как българите са изключвани от списъците за преброяване – няма графа „българи“, когато ние покажем други факти от всекидневието, от днешния живот, то тогава аз мисля, че европейските институции и европейските политици не могат да имат никакво съмнение за правотата на нашите аргументи.

 

Но не можем ние да обясняваме историята на европейските политици – това са хора прагматици, и това са хора, които разбират от конкретни неща и интереси, не от история. Никъде историята не е водила отношенията между държавите.

 

Водещ: Какво би се случило, какви биха били последиците за България, ако все пак страната ни и управляващите са склонни да подкрепят някаква компромисна формула, за да дадат зелена светлина на Скопие?

Бойко Ноев: Намирането на компромис е много хубаво нещо, стига той да бъде принципен и той да не отслабва по-нататък нашите позиции. Ако това нещо се случи, аз бих го подкрепил с две ръце. Само че не виждам, как това ще стане. Не виждам как това ще стане, защото македонската страна продължава да се надява, че в условията на цайтнот броени дни преди датата за потвърждаване на началото на преговорите, България е страната под натиск, а не те, и видите ли европейските институции ще ни натиснат нас да направим поредните отстъпки.

Аз се страхувам искрено, че Борисов може да направи такава грешна стъпка.

Водещ: Какви биха били последиците след такива отстъпки?

 

Бойко Ноев: Последиците ще бъдат опозоряване на страната. Просто на мен не ми се вярва, че Борисов може да тръгне против интересите на своята страна по този въпрос. Той може да го прави с газови коридори, с друго, но по този въпрос той ще бръкне много дълбоко в душата на народа. Няма как, и то не защото стои въпрос за Гоце Делчев, Самуил или друга историческа личност, или въстания, а защото България ще бъде унижена. България не трябва повече да бъде унижавана.

 

България трябва да бъде достоен член, и когато има интереси за защитаване, трябва да ги защитава. Сега, проблемът, разбира се, е и в това, че Борисов се е опозорил в Европа. Вие виждате плакането на рамото на Туск, виждате неотговорените въпроси за къщата в Барселона, за шкафчета, за кюлчета, за пари и т.н. Това много отслабва имиджа на Борисов и възможността му, условно казано, да тропа по масата и да отстоява българските интереси. Но тези негови лични грешки, както ги нарича Туск, влияят пряко върху потенциала и възможностите на България да отстоява своите интереси, защото той все още е този министър-председател. И затова той трябва час по-скоро да подаде оставка, защото неговата уязвимост означава уязвимост за държавата България.

 

И ние не можем да защитаваме своите интереси не само в отношенията с Македония, а и в отношенията по разпределянето на европейските фондове и по други важни въпроси в Европа. България в момента е безгласна буква, защото има един компрометиран и опозорен министър-председател.

 

Водещ: Може би Македония ще бъде шанс за него да върне поне част от достойнството си, както казвате?

 

Бойко Ноев: Той достойнството не знам как може да си го върне, защото вече при него не е въпрос на достойнство, а на може би разследване на това, което той е правил. И това са вече юридически неща и нарушение на законите. Но да, част от достойнството вероятно той може да го съхрани като просто каже, даде указания, защото той носи отговорността, не Захариева, не комисията по външни отношения на парламента, Борисов носи лично отговорността за това, дали България ще продаде своите интереси и ще отстъпи на интересите на елитите на Република Северна Македония по въпроса за членството й в Европейския съюз.

 

България ще загуби последния си сериозен преговорен инструмент в отношенията си с Република Северна Македония. И пак бих посъветвал Борисов – нека да види какво направиха гръцките му колеги. 30 години чакаха те, бяха постоянни, не мръднаха от своите позиции, и накрая Северна Македония прие техните искания и сега са първи приятели, разбира се. Нямат никакви проблеми, нали? Така че България не трябва да се страхува да защитава своите позиции, нищо лошо няма да се случи. Не трябва да се бърза. Но трябва тези неща да се сложат на принципна нова основа. Няма историческа комисия, не трябва да се чака историческата комисия от няколко професори да реши политическите въпроси в отношенията между България и Република Македония.

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар