„Независимая газета“: Какво очакват от Пекин на Балканите

Въпреки конфронтацията, която започна между Пекин и евроатлантическия свят, Китай остава един от най-привлекателните и желани инвеститори. И днес китайските инвестиции с особен трепет се възприемат в най-проблемната част на Европа – на Балканите. Пекин е чакан и почитан по техен си начин. чакат. Готови са за отваряне на всички врати, пише руският вестник „Независимая газета“, цитиран от Агенция „Фокус“.

Свободата на маневриране, която Небесната империя може да си позволи на Балканите в сравнение със своите западни партньори и Русия, играе ключова роля. От една страна, сътрудничеството с Пекин не се обуславя от политически изисквания или заробващи условия, специфични за заемите на МВФ и Световната банка. То не досажда с традиционните изисквания на Европейския съюз относно необходимостта от борба с корупцията, ограничаване на миграцията и създаване на граждански институции.

От друга страна, дългосрочните цели на КНР в Югоизточна Европа, за разлика от задачите на Русия, а наскоро и отчасти европейски партньори, изглеждат изключително ясни за балканските политически елити: Балканите са входното антре към ЕС, което свързва китайското пристанище на Пирея в Гърция със сърцето на Европа и е последната връзка на проекта „Един пояс- един път“. През 2012 г. Пекин стартира, наред с други неща, Инициативата „16+1“ със страните от Централна и Югоизточна Европа, в рамките на която беше обявено, че в инфраструктурни проекти в тази част на Европа са инвестирани над 12 милиарда долара.
Според Европейската инвестиционна банка, една трета от тези инвестиции влизат в Сърбия, 21% в Босна и Херцеговина и 7% в Черна гора.

Според оценките на МВФ повече от половината от тези суми са инвестирани в строителството на железници, магистрали и други инфраструктурни и енергийни проекти. В резултат на това, като се вземе предвид дейността на китайските корпорации в ЕС, мащабът на икономическата експанзия на Пекин в Европа е впечатляващ: ако през 2007 г. китайските инвеститори са имали контролни дялове в около пет хиляди европейски компании, то след малко повече от 10 години тази цифра се е увеличила шест пъти. В тази връзка положението на балканските страни пред китайските кредитори изглежда много тревожно.

Най-големият длъжник на Пекин е Черна гора. 39% от външния й дълг е към Китай. На второ място в списъка е Северна Македония с една пета част от общия дълг. След тях са Босна и Херцеговина и Сърбия с 14% и 12% съответно. В същото време, въпреки факта, че изграждането на инфраструктурни проекти на Балканите обективно отговаря на интересите на региона, както и на ЕС и НАТО, за които Балканите са от голямо логистично значение, начинът, по който те се изпълняват, вече дразни местното население. Регионът страда от много висока безработица, като все още има висококвалифициран персонал, който практически не участва в китайските проекти.

Ярък пример е Сърбия. През 2009 г. Белград подписа споразумение за икономическо и техническо сътрудничество с Пекин. Първият значим проект е Сръбско-китайския мост на приятелство (Мостът на Михаил Пупин) в Белград, който беше напълно издигнат от китайците. След това – автомагистралата по Коридор 11, а след нея – проектът за железопътната връзка Белград – Будапеща. Сърбия е необходима на Китай като най-краткия път от пристанището на Пирея към ЕС. Най-големите инвестиции са стоманодобивната фабрика в Смедерево и в медната компания RTB Bor, с покупката на която китайците изпревариха Канада и Русия.

В допълнение, именно чрез Сърбия Huawei влезе в региона с перспективата да пусне 5G. В началото на 2019 г. в рамките на проекта Save City беше обявена перспективата за инсталиране на повече от 1 000 камери за сигурност на 800 места в Белград. Проектът ще бъде изпълнен от Huawei. В обобщение, през последните 10 години Китай се превърна в ключов инвеститор в Сърбия, достигайки обем на финансиране от три милиарда долара. Очевидно е, че Пекин се интересува от стабилна Сърбия и региона като цяло. В противен случай не само инвестициите са застрашени, но и заключителният етап на „Един пояс – един път“. Следователно, Пекин последователно подкрепя официалната позиция на Белград по отношение на Косово.

Други страни в региона също не остават незабелязани от азиатския гигант. Перспективата за реализиране на най-големия в много отношения политически проект в енергийния сектор в Босна и Херцеговина – инвестиции в изграждането на 7-ми блок на ТЕЦ „Тузла“ – Пекин обяви намерението си да се присъедини към енергийната структура на Балканите. В Словения китайските компании управляват летище Марибор и Gorenje, и са един от основните партньори на пристанището в Копер. Срещата на върха „16+1“ през април 2019 г. в Загреб бележи началото на изпълнението на инфраструктурни проекти в Хърватия.

Оказва се, от една страна, че Пекин лесно се справя с противоречията в ЕС, който определя инвестициите си чрез политически изисквания. От друга страна, Общността води контраатака срещу Китай, дирижирайки недоволството на местните заради факта, че Пекин получава едностранни облаги и „поробва“ другите.

Безразлична ли е Москва? Неопределеността на нейните собствени стратегически интереси в Югоизточна Европа при наличието на големи икономически инвестиции (Русия е един от трите най-големи инвеститори на Балканите) и нарастващата активност на други международни играчи, предимно Китай, трябва да накарат Русия да се замисли.

Тя се нуждае от по-ясна визия за ролята си в региона и умелото използване на възможностите. Преди 10 години Русия можеше да стане надежден партньор на КНР в региона.

Може би сега и двете сили трябва да се опитат да обединят силите си? Пекин обаче вече няма такава нужда.

 


Източник: epicenter.bg

Добави коментар какво мислиш по темата!