Недялко Йорданов от болничната стая, борейки се с Ковид: Живей, Живот. Не смей да се предаваш

Поетът Недялко Йорданов сподели някои свои стихове от болничната стая във ВМА, борейки се с КОВИД. Ето едно от стихотворенията:

Нека и това споделя в тази будна нощ…

ПРИЯТЕЛЧЕТА МИЛИ

Живей, Живот… Не смей да се предаваш…
И ти сърце, не спирай своя ритъм.
Достатъчно все още ми остава…
Нали поисках всичко да изпитам.

И нека… Няма страшно… Страшно няма…
Щастлив съм все пак, че не съм самичък.
Комедия ли е? Или е драма?..
А зад прозореца Смъртта наднича.

И нека си наднича… Не ми пука…
И нека цялата от яд се пръска…
Горкичката… Стои и чака тука…

Нетърпелива… Крайната развръзка.
Приятелчета мили… Исках…Знаех…
Трогателни сте в своята подкрепа…
И странно е… Но сякаш го желаех…

На бой със таз действителност свирепа.
Защото аз съм мъничка частица…
А хиляди са жертвите ѝ днешни.
Живей, Живот… Здравей ранена птица…

Летим все пак… Невинни… Или грешни…
Във въздуха… Летим… С крилата стари…
Прощавайте… Каква банална теза…
И нека стреля който както свари…

Но няма да се крием във кафеза.
Ще си летим… На чисто… На широко…
Там горе… И до сетните си сили..
Е, няма как… Не толкова високо…
Но все пак с вас, приятелчета мили.

 

Твоят коментар