Недялко Йорданов е жив и здрав: Пътечка винаги ще има и в най-бездънните гори…

Недялко Йорданов е жив и здрав.

Преди няколко часа брутална фалшива новина се появи в интернет.
„Големият поет Недялко Йорданов е починал тази нощ, съобщиха негови близки“, гласи фалшивата информация, която беше категорично опровергана от неговия син – журналистът Недялко Недялков.

„Ей, кретените не се посвениха, „умориха“ и баща ми. Това е престъпление, бе, да си измисляте, че жив човек е мъртъв. Все едно кой – известен, неизвестен… Знаете ли какъв шок е за близките? Тая идиотия се споделя масово в момента. Безкритично. Без никаква проверка в нормална медия. Първоизточник е някоя си Виктория Джендова от Бургас. Сега се извинява. Била се „предоверила“ на „друг известен поет“. Кажи кой е тоя „известен поет“, бе, парцал? Чиста провокация, неслучайна според мен. Дотам ще ни докара фейсбук лудостта, лековерието, предоверяването на социалните мрежи, липсата на здрав разум. Тепърва ще берем ядове“, възмущава се синът на поета.

 

Истината е, че Нeдялкo Йoрдaнoв e приeт във ВМA c кoрoнaвируc. Зaeднo c нeгo e и съпругата му Вaня Джeджeвa. Нoвинaтa пoeтът caм пoтвърди c публикaция във фeйcбук прoфилa cи: „Нe cъм caм вeчe в бoлницaтa, уви… A мoжe би дa ce cпaзи трaдициятa 52 гoдини винaги зaeднo нa Нoвa гoдинa“.

 

Тази вечер поетът публикува поредното си стихотворение…

 

Всичко ще е наред, ако има вяра и кураж…
АПОСТРОФ

 

Недялко  Йорданов

Ти, моя тъжна и проклета… Най-черногледа на света…
Ти… С твоя вечен страх от всичко… И от живота… От смъртта…
От най-нищожната опасност… Ти… Треперящия ти глас…
Но не за себе си… За мене… За близките… За всички нас…
Вземи се във ръце… Опитай… Усмихвай се… Не трепери…
Пътечка винаги ще има и в най-бездънните гори…
Надеждицата ще блещука – светулка в непрогледен мрак…
Нали сме тука… Още тука… Не бива… Дръж се… Няма как…
Какво със теб не преживяхме… Какво ли не ни сполетя…
Е, поигра си с нас съдбата… Но беше благосклонна тя.
Напуснахме и дом… И сцена… За никъде… И посред път…
Но пак започнахме отново… Във битка на живот и смърт…
И оцеляхме… Победихме… И двамата сме пак… Макар,
че ти си още млада… Млада… А аз съм… Ех… Надеждно стар…
И ме обгръща непрестанно болезнената ти любов…
Ти моя скъпа и досадна… Мой постоянен апостроф.
Ще гълтам всичките лекарства… Ще пиша само весел стих…
Е, хайде де, засмей се вече… Това е само малък щрих
от Другото… Прекрасна моя… Най-черногледа на света.
Спокойно! Дълго ще те чакам… Не бързай… Там… Във вечността.


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар