Неврохирургът д-р Мария Енева разсекрети сценарий X за България: 500 починали дневно!

Всички се подиграваха с професор Мутафчийски и избиваха комплекси на негов гръб. Сега никой няма доблест да каже – прав беше! Това написа неврохирургът от София д-р Мария Енева в емоционално писмо до колегите от „ПИК“ за ситуацията в България около пандемията с коронавируса. Тя разказва в сърцераздирателна изповед за своето ежедневие – лишенията и загубите на близки хора заради COVID-19.

„Нямало нужда от по-строги мерки?! Хубаво. Спомнете си това, когато достигнете до 500 починали дневно. И в болниците няма лекар, дори за да ви премери кръвното. Защото това ще стане. Скоро. С тези “ мерки“ и с тази “ дисциплина“, пише още д-р Енева.

„Нямало нужда от по-строги мерки?! Хубаво. Спомнете си това, когато достигнете до 500 починали дневно. И в болниците няма лекар, дори за да ви премери кръвното. Защото това ще стане. Скоро. С тези “ мерки“ и с тази “ дисциплина“, пише още д-р Енева.

Ето и текста на писмото й:

„Здравейте,

Нямам представа дали някой ще прочете това. Вероятно не. Сигурно получавате стотици писма дневно. Признавам си – реших и аз да ви пиша по-скоро защото си давам сметка, че НАИСТИНА никой няма да ме чуе.

И така, аз съм един “ ПРОСТ“ български неврохирург. Така ме нарече преди дни една фризьорка. „Проста докторка“. Здрава да е. И дано попадне на достатъчно „умен“ лекар, когато има нужда. Защото ще има. Все някога.

Няма да говоря за ада, в който живея от месеци. И който все още не е достигнал до най-лошото. Най-лошото все още е пред нас. И идва. Няма да ни подмине. Няма да говоря за това, че вече не мога да си спомня кога за последно съм виждала близките си. Извън телефонния екран. За всички важни и близки хора, които загубих, защото „това е просто грипче и няма нищо страшно“. Не.

Днес разбрах, че било „дискриминация“ да се ограничи излизането на възрастни граждани от домовете им. За да останат живи. Да оцелеят. Но за сметка на това се оказа, че не е дискриминация да ограничат мен. Защото съм под 65. Да, предполагам, че има много работещи хора над 65. Сигурно. Вероятно е доста глупаво да излизат между 8 и 10 в този хладен и мъглив сезон.

Добре. Но може ли някой да ми обясни как точно се предполага да се справя с елементарни неща, след като излизам от болницата веднъж на всеки 15 дни за по двайсетина часа? Защото лекари няма. Физически. Обективно. Лекари няма. Но има травми, раждания, инфаркти, тумори. И ковид. Значи аз трябва да изгубя ценни часове, в които бих могла да си почина.

Твоят коментар