На този ден: 2 септември – Роден е Асен Йорданов – изобретателят на първия български самолет

Асен Йорданов (1896 – 1967) е български изобретател, инженер и авиатор. Йорданов е смятан за основател на авиоинженерството в България и има принос в развитието на американската авиация. „Йорданов залив“ на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на Асен Йорданов.

Биография

Асен Йорданов е роден в София на 2 септември 1896 г., син на Христо Йорданов, инженер и химик. От малък любимото му занимание е да прави хвърчила. През лятото на 1912 г., придружен от баща си, любознателният младеж посещава технически изложби и музеи в Италия, Швейцария и Франция. После баща му го изпраща да учи в Гренобъл, но той постъпва в училището за пилоти на известния френски летец-конструктор Луи Блерио в парижкото предградие „Етан“.

Балканската война

По време на Балканската война, едва 16-годишен, Асен заминава за фронта доброволец и постъпва като механик в аеропланното отделение край Свиленград. В аеропланното отделение Асен продължава да работи върху конструирането на първия български самолет „Експрес“, който завършва през лятото на 1915 г.

След неговото изпитание специална комисия от Министерството на войната заключава:

Апаратът е сигурен. Няма допуснати грешки. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов – за изобретател. Датата 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене.

В ежедневния вестник „София“ от 21 август 1915 г. четем:

От няколко дни в манежа на цар Фердинанд е изложен за гледане от публиката в естествената му величина, готов за летене, един аероплан, комбиниран и изобретен от седмокласния гимназист Йорданов, син на Христо Йорданов, бивш управител на Централната земеделска банка.

Този български аероплан е една сполучлива комбинация от съществуващите видове аероплани от типа „Биплан“.

Непълнолетният българин, който в гимназията е отличен математик, внесъл едно ново и важно подобрение, което липсваше при съществуващите аероплани, а именно устройство, предпазващо апарата от падане… В самолетостроенето е внесено едно изобретение от българин – нещо, което не може да не погъделичка националното ни чувство и народна гордост.

Първата световна война

През Първата световна война Асен завършва гимназиалното си образование във II мъжка гимназия и е приет в Школата за запасни офицери. Три месеца по-късно постъпва в Авиационното училище в Божурище, което завършва в кратък срок и с чин поручик заминава на фронта.

Във въздушното отделение в с. Удово му се поверява боен самолет, с който взема участие във въздушни боеве с неприятелски самолети. За проявена изключителна храброст е награден с орден за храброст.

След войната Ньойският договор забранява България да има авиация, самолетите ѝ са унищожени, личният състав е уволнен. Това е силно обезкуражаващо за летеца и конструктора Асен Йорданов.

В Америка

През 1921 г. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. За победителите е обявена награда от един милион долара.

Кандидати са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. С парична помощ от българското правителство двамата българи пристигат в САЩ, но конкурсът не се провежда, …защото от други страни не се престрашават да участват.

С разрешение на правителството Асен Йорданов остава в САЩ.

Първоначално върши каквато и да е работа и старателно изучава английски.

След време постъпва чертожник в конструкторското бюро на заводите Curtiss, сетне става летец-изпитател. Продължава да учи и завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство.

През 1941 г. Асен Йорданов основава дружество „Jordanoff Aviation Company“, преименувано по-късно в „Jordanoff Corporation“, придружено от „Jordanoff Electronics“. Ателиетата му заемат четирите етажа на сградата на „Медисън авеню“ в Ню Йорк. Дейността им е в тясна връзка с военната отбрана на САЩ и се намира в строга секретност.

Неговата популярност нараства, когато открива авиационно училище.

Научни трудове

Асен Йорданов е автор на многобройни трудове с практическа стойност, посветени на пилотирането и теоретичната подготовка на пилотите, включително за дневно и нощно пилотиране, наземна поддръжка, радиоекипировка, метеорологични станции, които стават настолни книги за летците и хората от самолетната промишленост.

В САЩ са продадени 750 000 екземпляра от книгите му. Те са преведени в много страни, включително и СССР. Текстът в тях е сбит, точен и е придружен от илюстрации. Това може да се определи като визуално преподаване. Йорданов използва обикновено разговорен стил, сякаш се обръща към читателите като към свои ученици и приятели. Той често добавя към своите технически илюстрации някои комикси, които превръщат сухата материя в приятна и лека за четене.

След войната започва упадък в кариерата на Йорданов. Той престава да работи в сферата на авиацията и се насочва към нови области.

През 1950-е години Йорданов работи върху сигурността при автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница, а също и върху апарата Джордафон – предтеча на днешния телефонен секретар, който освен това дава и възможност няколко души едновременно да разговарят помежду си.

Умира на 19 октомври 1967 г. на 71-годишна възраст. Прахът от урната е разпръснат със самолет в небето над Америка.

Още приживе неговите заслуги са признати. Името му е вписано в „Книгата за почетни граждани на Ню Йорк“, портретът му е изложен в „Залата на славните“ в нюйоркското летище „Ла Гуардия“.

В „National Air and Space Museum“ към Смитсоновия институт са изложени негови вещи и лични архиви.

Събития

  • 31 г. пр.н.е. – Война между Октавиан и Антоний: В Битката при Акциум Октавиан разгромява флотилията на Марк Антоний и Клеопатра.
  • 1666 г. – Избухва Големият пожар в Лондон, който гори три дни и унищожава 10 000 сгради, включително катедралата Свети Павел.
  • 1752 г. – Великобритания и нейните колонии в Америка изоставят Юлианския календар и започва използването на Грегорианския календар, при което датата 2 септември става 14 септември.
  • 1789 г. – Основано е Министерството на финансите на САЩ.
  • 1870 г. – Френско-пруската война: В Битката при Седан прусаци вземат в плен Наполеон III заедно с цялата му армия от 100 000 войници.
  • 1944 г. – Назначено е правителство на Константин Муравиев.
  • 1945 г. – Втората световна война завършва: Япония подписва акт за безусловна капитулация на борда на американския кораб Missouri в Токийския залив.
  • 1945 г. – Виетнам провъзгласява своята независимост от Франция и се преименува във Виетнамска Демократична Република (Северен Виетнам).
  • 1947 г. – Основан е град Димитровград.
  • 1967 г. – Създадена е микродържавата Сийланд.
  • 1987 г. – В Москва започва процес срещу 19-годишния германски пилот Матиас Руст, който необезпокояван каца със своя самолет Чесна на Червения площад през май 1987.
  • 1991 г. – САЩ признава независимостта на балтийските страни – Латвия, Литва и Естония.
  • 1991 г. – БЗНС “Никола Петков” напуска СДС и заявява, че ще участва в изборите самостоятелно.
  • 1994 г. – Министър-председателят Любен Беров подава оставката на правителството си.
  • 1996 г. – Върховният съд на България отхвърля кандидатурата на Георги Пирински за президентските избори, във връзка с американското му гражданство.

Родени

  • 1661 г. – Георг Бьом, германски композитор († 1733 г.)
  • 1685 г. – Кристиана Шарлота фон Насау-Отвайлер, немска аристократка († 1761 г.)
  • 1753 г. – Мария-Жозефина-Луиза Савойска, френска аристократка († 1810 г.)
  • 1840 г. – Джовани Верга, италиански писател († 1922 г.)
  • 1847 г. – Димитър Греков, български юрист и политик († 1901 г.)
  • 1853 г. – Вилхелм Оствалд, немски химик, лауреат на Нобелова награда за химия през 1909 г. († 1932 г.)
  • 1877 г. – Фредерик Соди, английски радиохимик, Нобелов лауреат († 1956)
  • 1878 г. – Вернер фон Бломберг, немски фелдмаршал († 1946 г.)
  • 1894 г. – Йозеф Рот, австрийски писател († 1939 г.)
  • 1896 г. – Асен Йорданов, български авиоинженер († 1967 г.)
  • 1906 г. – Александър Казанцев, руски писател († 2002 г.)
  • 1910 г. – Абрахам Поляк, еврейски историк († ? г.)
  • 1913 г. – Бил Шенкли, английски футболен треньор († 1981 г.)
  • 1921 г. – Таня Масалитинова, българска актриса († 2014 г.)
  • 1927 г. – Спас Джонев, български театрален и филмов актьор († 1966 г.)
  • 1938 г. – Джулиано Джема, италиански киноактьор
  • 1938 г. – Петър Вучков, български актьор
  • 1947 г. – Петко Йотов, български офицер († 2009 г.)
  • 1952 г. – Джими Конърс, американски тенисист
  • 1953 г. – Джон Зорн, американски музикант
  • 1955 г. – Карл-Хайнц Румениге, немски футболист
  • 1961 г. – Карлос Валдерама, колумбийски футболист
  • 1963 г. – Роби Бухл, американски автомобилен пилот
  • 1964 г. – Киану Рийвс, американски киноактьор
  • 1965 г. – Ленъкс Люис, канадско-британски боксьор
  • 1965 г. – Светлана Стайкова, руски инженер
  • 1966 г. – Оливие Панис, пилот във Формула 1
  • 1966 г. – Салма Хайек, мексиканска киноактриса
  • 1967 г. – Андреас Мьолер, германски футболист
  • 1968 г. – Синтия Уотрос, американски актриса
  • 1971 г. – Боян Расате, български националист
  • 1971 г. – Киетил Андре Аамод, норвежки скиор
  • 1971 г. – Сезар Санчес, испански футболист
  • 1973 г. – Ханде Атаизи, турска киноактриса
  • 1977 г. – Елица Тодорова, певица и музикална изпълнителка
  • 1977 г. – Фредерик Кануте, малийски футболист
  • 1982 г. – Джои Бартън, английски футболист
  • 1985 г. – Адам Немец, словашки футболист
  • 1988 г. – Димитрий Овчаров, немски спортист
  • 1988 г. – Хави Мартинес, испански футболист
  • 1989 г. – Алешандре Пато, бразилски футболист
  • 1990 г. – Шарлин Ван Сник, белгийска джудистка


Празници

  • Боливия – Ден на на труда
  • България – Празник на Димитровград – На 2 септември 1947 г. с Постановление на Министерския съвет селата Раковски и Марийно, Хасковска околия, Черноконево, Чирпанска околия, се обединяват в едно селище – Димитровград
  • Виетнам – Ден на независимостта (от Франция, 1945 г., национален празник)
  • Приднестровие – Ден на независимостта (от СССР, 1990 г., Приднестровие не е международно призната независима държава)
Твоят коментар