Най-оспорваните избори в САЩ! Битката Тръмп-Байдън в сянката на Хилъри

Само след два дни един срещу друг ще се изправят настоящият държавен глава Доналд Тръмп и опонентът му от Демократическата партия Джо Байдън в 59-ите президентски избори в историята на САЩ. 

 

Американският лидер Доналд Тръмп трябва да мобилизира бързо подкрепата на малцината все още колебаещи се за кого да гласуват американци, за да спечели изборите, твърди Морис Фиорина, професор по политически науки в Станфордския университет.

 

Той смята, че социолозите са научили урока си от предизборната кампания през 2016 г., когато повечето изследователи предвиждаха победа на бившия държавен секретар Хилари Клинтън.Ще бъда доста изненадан, ако Тръмп спечели изборите. Анкетиращите бяха изключително внимателни в светлината на резултатите от 2016 г. и е трудно да се намери причина, поради която те отново да сбъркат„, каза експертът. 

 

Според него на този етап „има толкова малко колебаещи се избиратели, че Тръмп ще трябва да спечели подкрепата на почти всеки от тях, за да спечели“, категоричен е Фиорина.

 

Според последните данни на социологическата мрежа Real Clear Politics, Байдън изпреварва републиканеца и настоящ президент Тръмп по популярност сред избирателите със средно 7,9 процентни пункта. Напоследък този показател, който се основава на различни социологически изследвания, проведени в страната от различни организации се запазва твърдо около 8 процентни пункта в полза на Байдън. 

 

Това вероятно ще са най-оспорваните американски избори, заради факта, че Тръмп повтаря от месеци как няма да признае резултата от вота на 3 ноември, ако не е по вкуса му.

Иначе според социологическите проучвания бившият вицепрезидент, демократът Джо Байдън, изглежда сигурен победител.

 

Но пък така изглеждаше и Хилъри Клинтън преди четири години. А с  очертаваща се най-висока избирателна активност от повече от век насам нищо чудно тези избори да доведат до най-изненадващия обрат с победа на Тръмп въпреки комфортната преднина на Байдън. Или пък до най-опасния политически хаос, ако Тръмп загуби, но откаже да приеме поражението си.

Дни преди вота Тръмп изостава след Байдън във всичко – в набирането на средства за кампанията, в националните социологически проучвания, в допитванията в повечето от т.нар. колебаещи се щати (swing states), които на практика определят изхода от изборите (виж графиките).

 

Според модела за прогнозиране на сп. Economist вероятността Байдън да бъде следващият американски президент е 92%.

 

Сайтът FiveThirtyEight на популярния политически оракул Нейт Силвър дава на Тръмп едва 11% шанс за победа. Но пък през 2016 г. Хилъри Клинтън също имаше солидна преднина. Силвър тогава предричаше вероятност 1 към 10 Тръмп да изгуби националния вот и все пак да спечели изборите. Точно това се и случи – Клинтън събра близо 3 млн. гласа повече в национален мащаб, но не успя да влезе в Белия дом.

 

Макар малкото оставащо време, все още има ключови щати, които не са решили кого да подкрепят в изборния ден – toss up states.

Това са Флорида, Пенсилвания, Охайо, Мичиган, Северна Каролина, Аризона, Уисконсин и Айова. Именно техният глас може да стопи преднината на Джо Байдън в президентската надпревара и да осигури 2 мандат на Тръмп.

Това е и основна причина в последната седмица претендентите да обикалят страната и да концентрират кампаниите си в нерешилите щати.

Шест от тези щати обърнаха резултата на президентските избори през 2016 г. Тогава Тръмп разби „синята стена“ и спечели с малка преднина доверието на Флорида, Пенсилвания, Охайо, Мичиган, Уисконсин и Айова.

 

Тази травма преследва демократите и социолозите и до днес и мнозина се чудят дали и сега не пропускат нещо. „Истината е, че тази надпревара е много по-оспорвана, отколкото предполагат някои от анализите, които виждаме в Twitter и по телевизията.

 

В ключовите щати, където ще се решат изборите, оставаме с почти изравнени сили с Тръмп“, написа преди дни ръководителят на кампанията на Байдън Джен О’Мали Дилън в съобщение до поддръжниците.

И зад думите ѝ вероятно стои нещо повече от лошите спомени отпреди четири години. Макар всичко да сочи към победа на Байдън, както предупреждава пред Politico Том Бониер от работещата за демократите компания за анализ на данни ThinkSmart, „проблемът е, че всичките ни инструменти за измерване на нагласите, за правене на анкети, моделите ни за прогнозиране са направени за „нормални избори“. А тези избори са всичко друго, но не и нормални.“

Те се случват по време на нестихващи протести срещу расизма, надигане на т. нар. бели супремасисти и за капак – нов пик на пандемията от COVID-19, която вече сериозно променя начина, по който американците гласуват. Всичко това добавя към „известните неизвестни“ (по фразата на някогашния военен министър Доналд Ръмсфелд), които биха могли да лишат Байдън от наглед сигурната победа.

Една от тези неизвестни е какво значение ще има превесът на републиканците в регистрирането на нови гласоподаватели в „колебаещи се“ щати като Пенсилвания и Флорида.

 

Заради епидемията демократите за разлика от републиканците не агитират по традиционния начин „от врата на врата“ и резултатът е, че и в двата щата партията на Тръмп има с над 100 000 новорегистрирани гласоподаватели повече от март насам.

 

Почти всички модели за възможна победа на Тръмп показват, че пътят му към нея минава през взимане на Пенсилвания, което обяснява защо в понеделник президентът имаше не един, а три митинга в щата. Макар данните да не показват безспорна взаимовръзка между партийните регистрации и гласуването, факт е, че преди четири години прогнозите подцениха шансовете на Тръмп в „колебаещите се“ щати, а в момента преднината на Байдън в някои от тях е крехка и в рамките на статистическата грешка.

 

В редица щати, които вече отчитат резултати, демократите водят, но политолозите са предпазливи с прогнозите дали тази ранна преднина ще е достатъчна на фона на очакваната вълна от гласуващи лично в секциите в деня на изборите републиканци.

Друга въпросителна е какво ще се случва на 3 ноември.

Призивът на Тръмп към поддръжниците му „да отидат да гласуват и да наблюдават“ бе изтълкуван от критиците му като подканване за сплашване около изборните секции.

По време на първия дебат с Байдън президентът не само отказа да заклейми белите супремасисти и да се разграничи от тях, но и призова „Гордите момчета“, провокираща насилие крайнодясна група, „да стои настрана и нащрек“.

 

Девън Бъркхарт от Institute for Research and Education on Human Rights посочва, че въоръжени групи в ключови щати като Джорджия, Пенсилвания, Мичиган и Уисконсин обсъждат на 3 ноември да бъдат пред изборните секции. „Те се появяват облечени със защитни облекла и с пушки AR-15 в ръце. Те се чувстват окуражени от думите на Тръмп и със сигурност ще бъдат там“, казва Бъркхарт пред сп. Economist.

 

Надпреварата между кандидатите за президентския пост е невероятно ожесточена и резултатите във всеки един щат се следят с огромен интерес. Любопитна подробност е, че в американската история има само двама президенти, спечелили изборите в 49 от общо 50-те щата на страната. Това са републиканците Ричард Никсън през 1972 г. и Роналд Рейгън през 1984г. 

На състоялите се през 2016 г. избори Хилъри Клинтън беше избрана за кандидат на Демократическата партия и се изправи срещу републиканеца Доналд Тръмп. Противно на общоприетото схващане, тя далеч не е първата жена, номинирана за президент на САЩ. Тази титла принадлежи на Виктория Удхъл, която оглавявала американското движение на суфражетките. Тя се кандидатирала за поста през 1872 г. – близо половин век преди на жените да бъде разрешено да гласуват. Освен това, неин партньор бил Фредерик Дъглас – първият чернокож кандидат за вицепрезидент на САЩ. 

Доналд Тръмп е 45-ият президент на САЩ, но в историята на страната всъщност има само 44 държавни глави. На какво се дължи тази разлика? Отговорът е…Гроувър Кливланд. Той е единственият президент на САЩ, оглавявал страната в два непоследователни мандата. Кливланд е държавен глава от 1885 до 1889 г. и от 1893 до 1897 г. По тази причина той остава в историята едновременно като 22-ия и 24-ия президент на САЩ.

 

Първите президентски избори в САЩ се състояли през 1789 г. Право на глас имали единствено мъжете с бял цвят на кожата, които притежавали имоти – или едва около шест процента от населението на страната.

По време на предизборната кампания през 1800 г. Томас Джеферсън тайно наел писателя Джеймс Календер и му възложил задачата да злепостави неговия опонент за президентския пост Джон Адамс. В резултат, Календер нарекъл Адамс „хермафродит“, който няма нито „силата на мъж“, нито „нежността на жена“. В крайна сметка Джеферсън успял да спечели вота, а Календер влязъл в затвора, след като бил обвинен, че се опитал да организира бунт срещу властта.

Символът на Демократическата партия е магаре. Причината за това е, че когато представителят на формацията Андрю Джаксън се кандидатирал за изборите през 1828 г., неговият опонент го нарекъл „магаре“. По тази причина той решил да използва образа на въпросното животно в своите агитационни материали. Известният карикатурист Томас Наст на свой ред също започнал да асоциира демократите с магарета в творбите си. Именно Наст популяризирал и слона като символ на Републиканската партия.

От тогава до днес много неща са се променили, но оплюването на опонента си остана и доби невероятни размери. Именно заради това днес огромното неизвестно за вота е, дали ще бъдат признати резултатите му. Колкото повече се забавят изборните резултати, толкова повече пространство се отваря за пропаганда, че вотът е фалшифициран. „Много е възможно в деня на изборите да не знаем кой е спечелил. В зависимост от това какво се случва в „колебаещите се щати“, може да минат дни или дори седмици, преди да бъде обявен победител. Ще е нужно търпение, особено предвид вероятността злонамерени сили да разпространяват конспиративни теории, че забавянето е в резултат на измами“, предупреждава Лоурънс Дъглас. 

Колкото и да е немислимо, сред тези „злонамерени сили“ се причислява и самият Тръмп, който от месеци повтаря как гласуването по пощата ще доведе до „най-измамните избори в историята“. Факт е, че при пуснатите по пощата бюлетини има по-голяма вероятност да бъдат обявени за невалидни в сравнение с тези, подадени на място в изборните секции. Причината са куп изисквания (като например да бъдат сложени в два непрозрачни пощенски плика, поставени един в друг), които могат да бъдат пропуснати от избирателите. Всъщност, тъй като се очаква повече демократи да гласуват по пощата, дисквалифицирането на бюлетини по-скоро може да облагодетелства Тръмп.

Що се отнася до броенето на гласовете, в щати като Флорида то може да се прави още преди 3 ноември и резултатът да е ясен в деня на изборите. Но в други като Пенсилвания и Уисконсин по закон обработката на бюлетините започва едва в деня на вота. И тъй като според съдебно решение в Пенсилвания комисиите ще броят бюлетини, пристигнали по пощата до три дни след 3 ноември, резултатът най-вероятно ще се забави.

Което при малка разлика в гласовете може да доведе до друго немислимо – Тръмп да не приеме загубата си и Америка да се озове с двама кандидати, претендиращи, че са спечелили изборите. „Ако резултатът показва ясна победа за един от двамата, не мисля, че отказът на другия да признае поражението ще бъде особено дестабилизиращ. Но ако изборите увиснат на броенето на гласовете по пощата и това броене се проточи и затъне в неразбории, ще имаме рецепта за политически хаос“, прогнозира Лоурънс Дъглас.

Така на 3 ноември и в дните след това може да се случи всичко – Байдън да спечели, Тръмп да получи втори мандат или Америка да затъне в конституционна криза.

Само преди седмици заплашващата изборна катастрофа в САЩ бе обявена на сух канцеларски език. “Бюлетините, получени малко преди изтичане на законовия срок, може да не бъдат върнати и преброени навреме“, пише Томас Дж. Маршал, главен юридически консултант на USPS, до почти всеки щат и САЩ през юли и на столицата Вашингтон. На обикновен език това означава: Милиони бюлетини не могат да бъдат доставени навреме и по този начин ще бъдат невалидни, пише Investor.bg.  Писмото бе публично оповестено едва преди няколко дни, като част от много от съдебните производства, които се водят покрай логистиката на президентските избори в САЩ. Това писмо подчертава непредвидимите обстоятелства, при които ще се проведат американските избори на 3 ноември.

 

Професирът от Станфордския университет Морис Фиорина коментира и вероятността резултатите от гласуването да станат известни не в нощта след изборите, а много по-късно. „Колко време ще отнеме обявяването на победителя и колко хаотичен ще бъде процесът, зависи от хода на самото гласуване. Ако [кандидатът за президент на Демократическата партия Джоузеф] Байдън води уверено, тогава всичко ще приключи бързо. Ако кандидатите са с близки резултати,“ тогава този процес може да отнеме много време“, заключи професорът. 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар