Мирела Костадинова: Оперната прима Катя Попова покорява европейските сцени, но не минава под венчило

Наскоро след като създава първата си опера „Бранденбургците в Чехия“ през 1863 г., композиторът Бедржих Сметана започва работа върху друга опера – „Продадена невеста“. Автор на текста е Карел Сабина. Сметана работи върху шедьовъра си повече от две години. Премиерата е на 30 май 1866 г. във Временния театър в Прага, където дирижира самият той. Представлението преминава с голям успех.

 

Но едва ли чешкият композитор е подозирал, че много години след неговия успех, в България, публиката ще чуе едно от от най-блестящите изпълнения на Марженка в „Продадена невеста – това на Катя Попова. С произведението на Сметана, момичето от Плевен прави своя незабравим дебют. Изпълнението на Катя Попова обаче не е първото на известната опера в у нас. Пред българските зрители за първи път„Продадена невеста“ е представена в „Оперната дружба“през 1914 г., под диригентството на Тодор Хаджиев. В постановката изпълнителка на главната роля е друга неповторима певица – Христина Морфова.

След блестящия дебют на Катя Попова следват други нейни роли – Йоланта от едноименната опера на Чайковски, Настяся от „Семейството на Тарас“ на Кабалевски, Мими от „Бохеми“ на Пучини, Маргарита от „Фауст“ на Гуно, Манон от едноименната опера на Масне, Наташа от „Война и мир“.

 

Нежното и талантливо момиче създава незабравими образи и от българския оперен репертоар – Милкана от „Майстори“, Зорница от „Луд гидия“ на Парашкев Хаджиев, Кремена от „Ивайло“ на Марин Големинов.Талантът ùсе разкрива в още и още роли. Нейното очарование и присъствие на сцената омагьосват и покоряват публиката с цялата си сила.

 

В историята на операта ни тя е една от най-ярките личности, надарена с ангелски глас. Още в началото на творческия ù път ѝпредсказват завидно бъдеще и кариера. Скоро създава палитра от образи, които са незабравими за почитателите и зрителите намузикално-сценичното изкуство. Творчеството ùне само оставя следа в историята на българския оперен театър, но е и част от възхода му у нас. Дарбата ù е оценена и от музикалната критика. Бог е надарил тази жена с неземен глас, широка душа и физическа красота.Тя е олицитворение на красивото, благородното, изящното. Съвременниците ù разказват, че имала благ характер и притежавала завидна щедрост.

 

 Когато през 1957 г. Жорж Кирш, който е генералния директор на Парижките оперни театри, гледа певицата на софийска сцена в ролята на Маргарита във „Фауст“ на Гуно, обевява, че тя е рядък талант. Ангажира я  за ролята на Манон в „Манон Леско“. Катя Попова не е учила френски език, но само за 20 дни успява да научи партията си. Произношението ù е толкова добро, че всички са поразени, че не знае езика. За нея вестник „Фигаро“ пише: „Това бе Манон, истинската Манон! Претворена от една чудесна българска певица, която ù даде втори живот!“

 

Момиченцето се появява на белия свят в Плевен през 1924 година , на 21 януари. Родителите ù Асен Попов и Мария Попова са учители, но и страстни почитатели на оперното пеене.Още в първите си години, детето си играес куклите, когато се качвало на въображаеми сцени и пеело вместо тях. Прави си театър в двора на фамилната къща, която се намирала в центъра на Плевен. Спуска одеяло вместо сценична завеса върху въжетата за пране. Съвсем не се досещало, че само след няколко годинини ще се качи на истинска сцена, а публиката пламенно ще я аплодира. В детския си театър играе Снежанка и Пепеляшка, както и други свои любими приказни герои. Детето само прави костюмите.Като по-голяма дори пише сюжети върху тетрадките си.

 

Скоро пръстите ù весело танцуват по пианото. Преподава ùМара Гайтанджиева, педагог, който внимателно открива на момиченцето необятните светове на музиката, за да може то да я заобича завинаги. Катя Попова участва за първи път в училищно тържество, после пее в оперетки и в различни детски програми.Малко по-късно участва и като солистка на плевенския симфоничен оркестър.Истинският талант на певица откриват Вергиния и Светослав Четрикови, учители по пеене.

Девойката завършва девическата гимназия. Абитуриентката вече се превъплащава в принцеса Минехаха в операта „Хиавата“ от Лонгфелоу. Дарбата ù е очевидна за всички, но родителите настояват тя да учи медицина, професия, която би ù дала много повече практически възможности. Никойне може да избяга от съдбата си и една невидима ръка подрежда нещата, както е предначертано.

 

Тя завършва с отличие плевнската гимназия. Кандидатства в Медицинската академия, но и в Държавната консерватория. Приемат я и на двете места. Надделява музиката, която за нея е единствена истина и ù дава криле за творчески устрем. Постъпва в класа на проф. Мара Маринова – Цибулка. За изпълнителското и сценично майсторствона талантливото момиче оказват влияние Катя Спиридонова и Асен Димитров.

 

Завършва Консерваторията при Цибулка със златна значка. По това време Софийската народна опера провежда конкурс за солист сопрано. На него се явяват 70 кандидати, които се състезават за едно място. Сред тях е и Катя Попова, която се откроява с особени гласови способности от останалите. Приета е и става член на Софийската народна опера. Тогава е и знаменитият ù дебют в „Продадена невеста“ на Сметана.

Бързо създава сериозен творчески репертоар. Само на 24 години печели златен медал на Международен певчески конкурс в Букурещ. Оперната музика ù поднася във времето още много признания и награди, но и една възхитителна кариера в лиричните сопранови партии.

 

Специализира в Болшой театър в Москва, където има шанс да работи с големи композитори и диригенти. Изпълнява централни роли в опери от Пучини, Гуно, Масне, Чайковски и други известни композитори.

Канят я на гастроли в театри из Европа и тя покорява големите сцени на „Гранд опера“,  и „Опера комик“ в Париж, пее на сцената на Виенската опера. Превъплащава се в роли на сцените в Брюксел, Белград, Нови Сад, Скопие, Прага, Атина. Европейската публика вече познава името ù и бурно я аплодира.Има широк репертоар. Прави записи на музикални носители в „Балкантон“ и „Етерна“. Това са основно арии от „Манон“. Както наши, така и чужди музиколози сочат името ù като на една от най-добрите белкантови изпълнителки. Позната и призната в Европа я канят и на сцените в Америка и Азия.

 

Три седмици преди да се случи непоправимото, което погубва живота ù, тя изнася концерт с Плевенския симфоничен оркестър. В публиката са много от нейните съграждани и близки, за да се насладят отново на таланта ù. В публиката е инякогашната ù класна ръководителка, която е вече дама на солидна възраст. Катя Попова е облечена в светлосиня копринена рокля. Тя изглежда като древна богиня. Публиката бурно я аплодира и я канят на бис. Накрая тя грациозно се връща на сцената и казва колко обича родния си град, от където тръгва нейният творчески път.

 

Певицата е в разцвета на своята оперна слава. Гради уверено и целеустремено своите роли. Канят я на младежки световни фестивали. Участва в музикални конкурси и оперни изяви. Казват, че музиката е изкуството, което е най-близо до сълзите и голямата печал. Случва се невъзвратимото. Оперната прима внезапно си отива от живота само на 42 години.

 

Датата е 24 ноември 1966 г. По българското радио съобщават печалната новина, че при самолетна катастрофа е загинала голямата оперна певица Катя Попова. Самолетът е Ил-18 на българската държавна авиокомпания ТАБСО по линия София-Берлин. Полет  LZ101 излита с междинно кацане в Будапеща. Следващата междинна аерогара е Прага. Заради лошото време в Чешката столица, се налага машината да се приземи в Братислава. Самолетът излита от там след три часа и половина престой. Но само след няколко минути, на 8 км от летището, той се забива във връх Сакра. Загиват всичките 82 души на борда, пътници и екипаж. Между тях е и голямата българска оперна певица. Какви са причините за самолетната катастрофа, в която загива Катя Попова историята мълчи. Из България се понасят различни слухове, но и до днес не се знае със сигурност какво се е случило в онзи зловещ ден. Тя вече е изиграла коронната си  роля във „Фауст“ и никога повече няма да бъде на сцената…

 

Оставя след себе си над 20 роли, участия в над 600 представления, гастроли в повече от 20 страни и много награди. Вероятно, ако съдбата е имала милост, тя щеше да покори още световни театри и сцени, а през този януарски месец да навърши 97 години.

 

След нещастния ù край баща ù Асен Попов подарява рояла „Блютнер“, на който е свирила дъщеря му, на гражданството в Плевен. Това се случва през 1966 г. Той се намирара в постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в кът посветен специално на певицата. Роялът постъпва там през 2002 г., реставриран е и се използва по време на лауреатските дни посветени на Катя Попова.

 

 Иванка Делийска, която е диригент на детския хор „Звъника“ в Плевен, когато следва оперно пеене в Консерваторията, получава стипендия на името на оперната певица. Асен Попов ù подарява една от концертните рокли на своята дъщеря. А Делийска я дарява на Регионалния исторически музей в Плевен.Там са съхранени още петнадесет нейни рокли – както концертни, така и ежедневни. Особенна ценност за музея е кремава детска рокличка изработена от коприна, с която за първи път малката певица се представя на плевенската сцена в оперетката „Деца и птички“ през 1931 г. Дрешката не е в добро състояние, но носи спомена за онзи вълнуващ ден. Момиченцето еоблечено с нежната рокличка и е запечатана на снимка с други участници.

 

В Регионалния исторически музей в Плевен е и роклята ù на Манон, с която Катя Попова покорява Париж. Сред вещите ù е  колан от оригинално кимоно, купено лично от певицата за ролята ù в Мадам Бътерфлай. Съхраняват се и няколко колана, които преди самолетната катастрофа, певицата забравя в Чехия, а по-късно те са предадени в музея. Самите кимона, с които играе на сцената, са в багажа ù и изгарят при самолетната катастрофа. Любопитено е, че парче от рокля е открито след катастрофата от брат ù, което е запазено сред ценните вещи.

 

В музея има повече от 2000 снимки на Катя Попова, предадени от сестра ù Диана Попова. Нейна е заслугата да бъде предадено и съхранено всичко отстанало от талантливата ù сестра. Снимките са от личния и професионален живот на оперната певица. Сред тях е и ценна снимка от първата ù продукция с учителката Мара Гайтанджиева на 3 май 1936 г. Както и като участничка в самарянски курсове в Плевенската болница през лятото на 1942 г., където получава значка „Самарянка“. Тя  може да се види в експозицията наред с ордена ù „Кирил и Методий“ I степен.

 

За съжаление сред запазените снимки на Катя Попова няма портрет от сватбения ù ден. За нея той никога не идва…Успява само за кратко да се докосне до любовта.Сърцето ù завладява летецът Димитър Сотиров. Той е инструктор в Изтребителната школа в гр. Долна Митрополия. През пролетта на 1944 г. двамата се сгодяват в Плевен. Сигурно с нетърпение са очаквали да минат под венчило и да имат свой дом. След 9 септември 1944 г. нейният любимучаства във военните действия срещу хитлеристките войски в Югославия. По време на разузнавателен полет около Прищина, самолетът му е улучен от немски зенитен снаряд. Взривява се във въздуха. Катя Попова остава вярна на мъжа, когото обича и не се омъжва. Вероятно цялата си болка по него изплаква в ролите си.

 

Тя и до днес остава една от големите оперни прими от средата на ХХ век, която за по-малко от две десетилетия дарява на публиката вълнуващи образи на силни и чувствени жени – Марженка, Милкана, Йоланта, Татяна, Наташа, Мими, Дездемона, Манон, Чо Чо Сан, Кремена, Зорница. Нейната кариера е кратка, но блестяща. Създава множество роли с неповторима артистичност и индивидуалност. Италианските вестници я наричат „Българската Тебалди“, на името на Рената Тебалди, сопрано, популярна в следвоенния период, една от звездите на Ла Скала.

 

Днес на името на Катя Попова в родния ù Плевен се провежда фестивал за млади оперни дарования. Съществуват концертна зала и улица, където е била родната ù къща. В нейна памет е измайсторена и бронзова скулптура от Владимир Гиновски. Авторът я представя в ролята на Татяна от „Евгений Онегин“ на Чайковски.


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар