Макгахан за Баташкото клане: Грамада от черепи, смесени с кости, скелети почти цели…

В Батак е страшно и до ден днешен.

Щом прекрачиш прага на църквата „Света Неделя“и видиш купчините детски черепи и оплисканите в кръв стени, в ушите ти започват да звучат писъците на майките и виковете на жестоките башибозуци, а пред очите ти изникват дръвниците, на които са клани баташките мъже.

 

 

Сигурно най-описателната картина как е изглеждало родопското селце след потушаването на Априлското въстание е кореспондента на британския „Дейли Нюз“ Джанюариъс Макгахан, който пръв разказва на света за Баташкото клане.

Ето какво заварва той няколко месеца след масовите убийства:

„..Изведнъж дръпнахме юздите с възклицание на ужас; точно под нас, почти под краката на конете ни, се показваше картина, от която изтръпнахме. Грамада от черепи, смесени с кости от всички части на човешкото тяло, скелети почти цели, скапани дрехи, човешка коса и изгнило месо, събрано на мръсна купчина, около която тревата растеше обилно. Замразяваща миризма, подобна на тази на умрял кон, се разнасяше наоколо. Тук кучетата намираха бързо храна и нашето неочаквано приближаване ги прекъсна…“

 

Първо башибозуците отделят мъжете и младежите от жените, децата и старците. Започват да ги обезглавяват един по един, уморяват се, редуват се на дръвниците, а из сокаците на Батак потичат кървави реки.

След това турците започват да изнасилват зверски жените и девойките, а на бременните разпарят коремите. Пеленачетата си подхвърлят върху сабите като топки. Убийствата са брутални – вадене на очи, отсичане на нос, уши, рамене, преди главите на българите да паднат под дръвника. Къщи, в които се криели по 30-40 жени били изгорени заедно с тях.

В пламъците загиват и други 200 батачани, които потърсили последно убежище в селското училище.

 

В черквата се скрили няколко хиляди майки с децата си, старци и болни. Три дни те удържали опитите на турците да превземат Божия храм. В тясната църква нямало въздух, а майките копаели с голи ръце кладенец в пръстта за да намерят няколко капки вода за дечицата.

За да ги принудят да се предадат, башибозуците започнали да хвърлят през тесните черковни прозорци кошери пълни с пчели и подпалена слама.

На третия ден, когато разбрали, че спасение няма, батачани отворили църковните врати. Хората на Ахмед ага Барутлията започнали безпощадно клане, само тези, които склонили да приемат исляма останали живи.

„Влязохме в черковния двор. Миризмата тук беше толкова лоша, че беше почти невъзможно да се пристъпи. Взехме тютюн в шепите си и, като го държахме до носовете си, продължихме нашето разследване“, пише в очерците си Макгахан.

„Погледнахме вътре в черквата, почерняла от изгарянето на дървените резби, но все още запазена, без особени повреди…Това, което видяхме вътре, е ужасяващо до безумие дори за мигновения поглед. Безброй тела, изгорени и овъглени, почернели тленни останки гниеха и изпълваха до половина самата черква…Върнахме се обратно, отровени и убити, с виене на свят, доволни да излезем отново на улицата и да напуснем страшния дом на чумата. Обходихме селището и видяхме същите зверства стотици и стотици пъти…Навсякъде ужасни след ужаси…“

 

 


Източник: epicenter.bg

Добави коментар какво мислиш по темата!