Любо Огнянов: Искаме ли козируващи по партийните централи прокурори?

Любо Огнянов, Канал 3

В деня, в който премиерът Бойко Борисов се завърна от срещата си с американския президент Доналд Тръмп в Белия дом, Румен Радев подписа дълго отлагания указ за назначаването на нов главен прокурор. Там той обяви, че стартира дебат за промяна в Конституцията. Без да посочва конкретно собственото си мнение, той повтори тезите на коленичилите пред Президентството либерални протестъри за модела на прокуратурата, устройството и функциите, както и мястото на обвинението в съдебната система.

От Демократична България още преди месец призоваха Румен Радев да стартира процедура за промяна в Конституцията именно за реформиране на прокуратурата и Висшия съдебен съвет. Всъщност твърдението на Румен Радев, че това е непокътната тема от 30 години не отговаря на истината.
Това е дебат, който не е спирал. Лаици и откровени аматьори се изреждат с кое от кое по-екзотични предложения като например главния прокурор да се избира пряко или прокуратурата да бъде извадена от съдебната власт и да премине към изпълнителната. Какви ще са последиците от изваждането на обвинението от съдебната власт? Пълното ѝ подчинение на политическата воля на управляващата партия или коалиция.

Точно в подобна ситуация може да се окажат прави онези, които не спират да предупреждават за опасността за българската демокрация. Само си представете – политици да разпореждат на прокурори да ударят техни опоненти. Това е генномодифициран посткомунистически Франкенщайн, пред който онзи пернишки герой с тефтерчето ще ни се стори като първокласник на пясъчника. Може ли да се гарантира независимостта на прокуратурата в подобен случай? От БСП виждат гаранция в съдебния контрол на актовете на прокуратурата.

А кой ще контролира контролиращите, когато зад черната тога се крият грантовозависими съдии, които пускат убийци срещу хварчащи извинителни бележки от обръчите от НПО-та, които бленуват да заместват официалните власти? Що за съдебна система ще имаме? Къде обаче ще е застраховката, че няма да се развихри политическа чистка в прокуратурата и ще има назначения без ясни критерии на послушковци, които ще крият партийните си книжки под червените тоги?

Според мен има реална опасност да осъмнем с козируващи по партийните централи прокурори, които да изпълняват поръчки. Такава прокуратура ли искаме? Да не забравяме, че БСП и олевялата площадна десница призоваваха премиерът да наложи на министъра на правосъдието да номинира главен прокурор, за да се съревновава срещу единодушния избор на прокурорската квота във ВСС. Политическа кандидатура, срещу номинация на професионалната квота.

Сигурно това е моделът, към който се стремят неочакваните идейни партньори от социалистите и преклонените розово-зелени либерали. Другото инфантилно предложение – обвинител номер едно да се явява на преки избори, както предлагат от една все още нерегистрирана партия.

Представяте ли си пародията кандидатите за главни прокурори да ходят на митинги. Искам да видя едно подобно събрание в следствените арести например – защото и там има избиратели. Какви ли ще са обещанията там? Да се намалят присъдите, да се сключат споразумения срещу дарения?

Представете си абсурда кандидат за главен прокурор да обикаля бизнесмени и корпорации, за да иска пари за предизборната си кампания. Но когато пишеш чалга текстове, трудно ти се отдава да видиш малко по далеч от носа си или в най-добрия случай до силикона на балерините си. Всъщност трябва да стане ясно едно. Реформи за мястото на прокуратурата в Конституцията не могат да бъдат приети от обикновено Народно събрание. Задължително е да се проведат избори за Велико народно събрание.

400 депутати, които обаче забележете: не са обвързани с край на своя мандат, а само с окончателното решаване на въпросите, за които са избранr. Разбирайте, ако няма решение по някой от текстовете, Великото Народно събрание заседава дотогава, докато се постигне консенсус. А в същото време то може да действа и като обикновен парламент. И да гласува и други закони.

Решението за подобен избор е на депутатите, които трябва да го приемат с мнозинство от 2/3. Инициативата за избор на Велико Народно събрание е на половината от депутатите и на президента.

Всъщност готова ли е политическата класа да отвори кутията на Пандора, за да играе по свирката на 200-300 коленичили наведени либерали.

 

Отговор, който трябва да има и президентът.

Защото отговорността накрая ще бъде негова.

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар