Любомир Стефанов: Политическата ни система има нужда от сериозно раздрусване

Изминаващата 2020-та се оказа трудна и непредсказуема година, година на пандемия и политически трусове в България и света. Какви са изводите – Novini.bg потърси за коментар политолога Любомир Стефанов.

Какво научихме и какво не научихме през тази година?

Годината наистина беше по-скоро изненадваща относно това, че респираторен вирус успя да постави цялата планета на нокти, заради изключително голямото количество хора, които се разболяха, много хора си отидоха преждевременно. Това ни показа, че сме уязвими и сме преди всичко хора, а не потребители или политици, или лидери. Трябва да бъдем преди всичко хора, да имаме преди всичко развита емоционална интелигентност и емпатия. Годината ни показа, че обществото е силно тогава, когато е интегрирано и консолидирано, иначе се разпада.

Това, което не научихме, е, че трябва да взимаме насеризно учените и науката. Науката е фактор, който в ХХI век е все по-решаващ, той ще ни помогне да станем и повече хора. Трябва да слушаме учените навреме, а не, когато стане късно. Научихме, че научният прогрес през ХХI век може да произвежда и бързо резултати на база натрупани знания и умения. Това по повод всички конспиративни теории относно ваксините и всичко, което вирее в интернет пространството.

Не си научихме урока да не вярваме на социалните мрежи, а да вярваме на проверени източници. Не си научихме урока, че сме зависи едни от други и трябва да гледаме на хората с други очи, а не само с враждебност. Може би основното значение на 2020 г. е да бъдем по-смирени, да внимаваме какво си пожелаваме, тъй като повече глобализация води до такива рискове. Не научихме, че трябва да бъдем по-конструктивно настроени, да чуваме различните мнения и да сме готови да търсим пресечни точки, а не конфликт на всяка цена.

Какви проблеми се оголиха през тази година?

В България и в света фундаменталният проблем е недоверието в науката – като че ли имаме нужда от ново Просвещение, тъй като патриотизмът и популизмът достигнаха връх, но този връх доведе до съмнения в науката – съмняваме се в неща, доказани отпреди повече от 200 години. Такъв е случаят с ваксините. Тези неща за мен са притеснителни, защото рационалното отстъпва на емоционалното, на постистинното говорене. Говори се за самото говорене, за да се предизвикат емоции и свалянето на гарда на разума и емоционалното взима връх над рационалното. Това води и да много проблематични последици в политически и икономически аспект. В България виждаме, че наративът се превърна в много гротестно ситуация на полиитческо ниво, където се мерят личности и лични мнения и качества, а не политики, камо ли визии. От там и последиците.

За съжаление, ни заливат драматични прояви на ниска институционална политическа култура, те се превръщат в норма и биват повтаряни от всички, които искат да станат играчи. Това доведе до протеста, до криворазбрирането му и после затихването му. Това доведе до гротеската с т. нар. промяна в Конституцията, до проблемите в здравната система, до счупената комуникация да не се чуваме и разбираме, до парцелирането на обществото, до загубата на връзка с реалността – всеки претендира, че говори от името на гражданите, но като че ли пропуска това, че гражданите нямат това усещане.

Какво очаквате от новата 2021-ва година на избори в България?

Избори ще има не само тук, а и в Германия – канцлерът Меркел ще отстъпи поста на свой наследник. За България ще бъде най-малкото интересна година.

Надявам се българското общество да си е научило урока от протестите от последната година и да има все по-голяма нетърпимост както като общество, така и като партиен електорат и интереси към този нетърпим повече модел на взаимодействие и управление на държавата. Искаме повече прозрачност, повече отчетност, повече услуги в полза на гражданите.

Възможно е да влезем и в спирала от избори, но това не трябва да ни притеснява. Българската политическа система е достигнала етап в своето развитие, в който има нужда от сериозно раздрусване от страна на българските граждани, от суверена. Това усещане за незаменимост е много притеснително и вредно за демокрацията. Демокрацията се основава на реално представяне на реални граждански интереси.

 

Когато партиите не срещат разбиране с електората, гражданите дават доверието си на нови партии. В този смисъл няма нищо лошо партиите да бъдат малко раздрусани, за да усетят, че са загубили връзката с електората.

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар