Любен Гоцев, дипломат, разузнавач, политик – с пиетет пред държавността, на която служи честно

На 8 октомври, шест месеца след като навърши 90 години, почина ген. Любен Гоцев – дипломат и разузнавач, човекът, около който се носеха митове и който бе търсен събеседник от българските медии, защото бе с остър ум и много знания.
Предлагаме ви  последният текст за ген. Любен Гоцев, който му посвети Димитър Иванов по повод 90-годишния юбилей.

Материалът бе публикуван във в. „Земя“ и Епицентър. бг.

Навръх националния празник 3 март своя 90-годишен юбилей отбелязва генерал Любен Гоцев – разузнавач, дипломат, политик, отдал целия си съзнателен живот на защитата на социалната идея и на националния ни суверенитет и сигурност. Той изпитва пиетет пред държавността, на която служи честно в течение на десетилетия.

Той е живият доайен на всяка от тези три професионални области, в неговите съвети и мнения се вслушват политици, за медиите всяка негова изява е събитие. Анализите за политико-икономическите процеси, които той дава с присъщата му задълбоченост, но и с чувството си за хумор, са точни диагнози на нашето актуално обществено битие.

 

За него определението „знакова личност” важи както за периода преди промените от 1989 година, така и за времето на така наречения преход, за чийто „сив кардинал” го спрягат някои десни анализатори и жадната за сензации преса. И преди, и след промените Любен Гоцев е личност, която не може да остане незабележима или на заден план. Причината е неговата ярка индивидуалност, интелигентността и енциклопедичната му обща култура, колосалният житейски и професионален опит, вроденият аристократизъм на духа и поведението.
 
Едва ли има обществена фигура, която да може да го конкурира по обема информация, който има за процесите, протичащи у нас и по света. Класата си в различните професии, които е упражнявал, Любен Гоцев е демонстрирал уверено и винаги в името на националния ни интерес. Не е случайно, че в спомените си от пребиваването в София през 70-те години на ХХ век американският посланик от времето на президента Джими Картър Реймънт Гартхоф определя тогавашния шеф на „американския” отдел на Външно министерство Любен Гоцев като отличен дипломат и човек със западни маниери, отличаващ се от типичните за времето си представители на българския елит, определя го и като добър домакин и приятел.

 

Признанието за класата, която притежава Гоцев, не е дипломатична любезност. Времето е на Студената война, България и САЩ са част от противостоящи си глобални полюси и обществени системи, Гартхоф и Гоцев са на двете страни на политическата и разузнавателната барикада. Именно затова произнесеното на глас уважение е ценно и автентично свидетелство. Гартхоф не е безличен щатски чиновник, а възпитаник на Йейл и Принстън, дългогодишен шеф-анализатор на ЦРУ и на свързаната с разузнаването на САЩ „РАНД корпорейшън“, съветник в Държавния департамент. А за Любен Гоцев високите професионални оценки и уважението от страна на съидейници и на опоненти и у нас, и в чужбина е повсеместно.
 
И това е така, защото юбилярят е човек, който е уплътнил с труд и вяра всеки етап от своята дълга и пълна с превратности биография. Любен Стоянов Гоцев е роден на 3 март 1930 година в София в бедно работническо семейство. От ранната си младост чак до наши дни – в цели три Българии – царска, социалистическа и преходна, той е верен на социалистическите идеи. Член е на Работническия младежки съюз през 1944 г., а години по-късно и на БКП и БСП. Цифром и словом Любен Гоцев отдава на идеала близо 75 години. Избиран е в ръководните органи на своята партия многократно: на Дванадесетия конгрес през 1981 г. е кандидат-член, а на следващия Тринадесети конгрес (1986 г.) е член на ЦК на БКП. След 1989 година неколкократно е избиран за член на Висшия съвет на БСП, един от основателите на Движението за единство и развитие на БСП и Левицата, придобило известност като „Генералско движение” в БСП, което допринесе за европеизирането и мобилизацията в партията в трудните времена в края на 90-те години.
 
И днес ген. Гоцев е един от най-тънките познавачи на процесите в родната политика, макар да ги наблюдава от позицията на ветеран и редови член на БСП.

Дипломат по американско направление

Завършил Строителния техникум „Христо Ботев”, започнал трудовия си път като чертожник в Дирекцията по трамваите и осветлението към Столична община, той винаги е бил призван да бъде личност с обществена ангажираност – ремсистки организатор, инструктор в районен комитет на партията, офицер във Вътрешни войски, отново инструктор в районен комитет. През 1950 г. е изпратен да учи в световно признатия Московски държавен институт за международни отношения. Образова се с отличие и предсрочно (за пет вместо за предвидените шест години), придобива езикови и професионални умения в най-сложната за времето си сфера на дипломацията – отношенията със западните страни. Когато завършва Московския държавен институт за международни отношения, е изпратен на работа в Министерството на външните работи. В Университета, който подготвя източноевропейски дипломати, той е част от едно забележимо поколение – сред състудентите му са бъдещият външен министър и президент Петър Младенов, бъдещият премиер Луканов, първият дипломат непосредствено след 10 ноември Бойко Димитров, редица посланици и учени – теоретици и практици в международните отношения. В същото време Любен Гоцев е и служител на българското Външно разузнаване, на което отдава три десетилетия, включително в тежките условия в чужбина като разузнавач под дипломатическо прикритие.
 
Като служител на Външно работи в отделите за международните организации, Западна Европа, САЩ и Канада, дипломат е в Постоянното представителство в Организацията на обединените нации, Ню Йорк, в периодите 1963-1968 и 1971-1974 г. Всеизвестно е, че дипломатът, който изпълнява задължения и към външното разузнаване на своята страна, трябва да бъде активен и изряден към двата си ангажимента – да изпълнява в пълен обем целите на дипломацията, но и поставените му от разузнаването задачи.

 

Любен Гоцев се доказва като професионалист, който поема тези предизвикателства и издържа на високото темпо на отговорностите, проявява прецизност, но и творчески подход в работата.
Като дипломат той е и един от учениците и последователите на колоса на българската, пък и на европейската дипломация Иван Башев. А като разузнавач той се нарежда до големите авторитети в тази област като ген. Васил Коцев, ген. Владо Тодоров и други негови колеги.
В средата на 70-те се активизира кариерата му на ръководен дипломат – назначен е за началник на отдела за САЩ и Канада в Министерството и за член на неговия колегиум. И тук има един интересен детайл: Любен Гоцев е избран за кандидат-член на ЦК на БКП в качеството му на шеф на отдел във Външно, а общата практика е във висшето партийно ръководство да влизат хора с много по-висок ранг. Това е съвсем директно признание за професионалния принос и качества на Любен Гоцев, знак за това, че му предстои блестяща публична кариера, както и се случва. В началото на 80-те е вече заместник-министър на външните работи, този пост заема от 1982 до преломната 1989 година. В периода, в който нашата страна е непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН (1985-1987 г.) Любен Гоцев ни представлява в този най-висш форум на глобалната организация и става един от дипломатите, които се появяват в световните новини.
 
Няма съмнение, че във времето на Студената война и на острото противопоставяне на САЩ и Съветския съюз „американското” направление е най-трудното. Факт е, че отношенията на малка България със САЩ в този период са ограничени, водещ е СССР, но пък са най-сложни, деликатни и наситени с противопоставяне и идеологически битки. Факт, който показва, че това направление е поверявано на най-способните дипломати, които в себе си съчетават перфектното познаване на материята със способността да водят дебат по западен маниер. В периода 1974-1982 г. е заместник-началник на Първо главно управление на ДС – „Външно разузнаване”. В службите се връща с чин генерал през декември 1989 година, когато става първи заместник вътрешен министър, координиращ специалните служби. На този пост той замества легендарния в професионалните среди генерал Григор Шопов. Тази длъжност Гоцев заема за кратко – до началото на април 1990 година, когато започва подготовката за избори за Седмо велико народно събрание. Но следва да се отбележи, че Любен Гоцев бе от висшите ръководители на МВР, които не бяха съгласни с разразилия се в края на 1989 година курс на реваншизъм срещу кадрите от спецслужбите, на опитите те да бъдат остракирани, демонизирани и обвинени за неудачите на предишното управление, поемайки чужда вина…

Единственият в Източна Европа

Гоцев ръководи предизборния щаб на БСП от април до юни 1990 година. На пръв поглед това е незначителен щрих в биографията на един политик в демократични условия – щабове много, понякога печелиш, друг път губиш. Но това, което прави ген. Гоцев като мотор на предизборната кампания на левицата през пролетта и лятото на 1990 г. е наистина постижение – БСП е единствената партия сред бившите комунистически партии в Източна Европа, която се явява и печели свободни парламентарни избори, постигайки не просто задоволителен резултат, а пълноценна изборна победа с абсолютно мнозинство – 211 от общо 400 депутати. В държавите със сходна историческа съдба бившите комунистически партии се разцепват, губят унизително избори, членска маса и обществено влияние, а някои от тях и не се съвземат от изборния нокаут на промените от 1989-1990 година. Но не и БСП – през 1990 г. тя стана победител, по-късно бе гарант на мирния преход, а днес е единствената бивша комунистическа партия, която е водещ фактор в своята страна – партиите в Полша, Унгария, Румъния, Чехия, Словакия са или в политическия миманс, или в забрава… И постигането на тази историческа стъпка е заложена през далечната вече 1990-а, а принос за това имат политици от ранга на тогавашния лидер проф. Александър Лилов и на шефа на Щаба Любен Гоцев.
 
И тогава те се борят не само срещу набиращата сили и арогантност дяснореваншистка опозиция, не само срещу мощната подкрепа от чужди посолства за десните сили, не само срещу пропагандната машина на антикомунизма, но и срещу бурния вятър на историческото време на разпада на СССР и Източния блок. Срещу БСП тогава работи и политическото изхабяване след 45 години във властта, и надеждата на милиони българи, че промяната ще донесе нов и по-добър живот. Днес ние знаем, че промяната донесе всичко друго, но не и това. Но преди 30 години логиката на събитията и процесите правеше задачата на БСП почти невъзможна. И въпреки това БСП спечели! Освен стратегията на лявото единство сработва и идеалната предизборна организация, привнасянето на модерни европейски и американски форми на изборна технология, които дипломатът по западно направление Любен Гоцев познава отлично. Разбира се, БСП стъпва и на историческите постижения на периода на социализма. У нас той е донесъл индустриализация, модернизация на земеделието, урбанизация, всеобща заетост и спокойствие. Стъпвайки на пътя на съгласието и разума, БСП доказва, че е градивната сила, докато нововъзникналата десница вещае дестабилизация, демонстрира некомпетентност и идейна нищета. За разлика от СДС, които ползват чужди консултанти, които преподават като на аборигени американски и европейски учебници по изборен мениджмънт, но не познават българския характер и душевност, спецификите на страната ни. За разлика даже от парижкия корифей на политическия пиар Сегела, Любен Гоцев познава не само западната технология на правене на избори, но и българските условия, и структурите на своята партия, в която е изминал пътя от районен инструктор до член на висшето ръководство.
 
След победата на 7 юни 1990 г. Любен Гоцев е избран за депутат в 7-ото велико народно събрание и за председател на парламентарната Комисия по националната сигурност. През есента на 1990 година за кратко е министър на външните работи във второто правителство на Андрей Луканов. Като такъв той съдейства да се осъществят първите стъпки към дългия процес на европейска интеграция, използва активно контактите си в САЩ, но и защитава постиженията на българската външна политика преди 1989 година като база за надграждане и промяна. Уви, в по-късни години българската дипломация изгуби от отсъствието на професионалисти като Любен Гоцев, които бяха ярки привърженици на балансираната външна политика, базирана върху националния ни интерес. Със сигурност професионалист от неговия ранг нямаше да допусне нито залитането към дипломатическо подчинение на нов и пореден „Голям брат”, нито кадровите погроми над честни и достойни външнополитически експерти. Човек с неговата аналитичност винаги е знаел, че еднополюсният свят е краткотрайно явление, че предстои връщането към многополюсния световен ред, че приоритети във външната ни политика, освен САЩ, винаги трябва да са връзките с ЕС, с Русия, с Китай. И нещо много важно – на базата на знанията, опита и природния си аристократизъм той щеше да говори със световните дипломати и политици като с равни, а не от позицията на провинциалния комплекс или байганьовската самоувереност, както се случваше и се случва с външните министри от много години… Но уви, такива хора ръководиха българската дипломация в години на изпитания и турбуленции…

От февруари до декември 1991 г. е посланик в Холандия, което е последното му назначение в публичната сфера. Напуснал държавната служба в разцвета на силите си, което е загуба не за него, а за българската дипломация.

През 1992 година Любен Гоцев се оттегля от политическия живот, занимава се известно време (1993-1999) с частен консултантски бизнес. В този период започват и опитите генералът да бъде очернен и обвинен за провала на прехода, да бъде създадена цяла митология около сбирките в столичния ресторант „Монтерей”. Наред с Андрей Луканов, ген. Гоцев е дежурният „обвиняем” за всички проблеми на родната побългарена демокрация – за това самозвани „експерти” и „свидетели” написаха статии и даже книги, но демонизацията му като демиург на прехода не успя, защото професионалните среди, но и широките обществени кръгове познават ген. Любен Гоцев преди всичко като мъж на честта и човек с изразено чувство за държавност и патриотизъм. С присъщите на разузнавача търпение и стоицизъм Гоцев приема тези жълти писания и с чувство за хумор, и с мъничко тъга, че България не тръгна по пътя на разумна и градивна промяна, а към разрухата и разделението.

Днес в годините на своята политическа и житейска есен генерал Гоцев остава един от най-опитните наблюдатели на процесите у нас и е човек, от когото винаги може да се научи много. Преди 5 години, в навечерието на своята 85-а годишнина, наред с други външнополитически специалисти, стана редактор и автор на „Българска дипломатическа енциклопедия”, продължаваше да дава интервюта за медиите, изпълнени с прецизна аналитичност, поставяща неговите мнения над злободневието.
 
Въпреки всички превратности на времето Любен Гоцев остава не просто забележима фигура, а и крупен експерт в професионалната триада на неговия живот – дипломат, разузнавач, политик. Във всяка една от тези сфери и в трите, взети заедно, в техните сложни преплитания, зависимости и взаимовръзки, той завоюва висок обществен авторитет, който остава траен във времето.


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар