ЛИЧНА ДРАМА: ​Страхувам се да остана сама, затова търпя побоищата и униженията

На 33 години съм, ръководител отдел продажби в голяма фирма. Бях омъжена, но със съпруга ми не потръгна и се разведохме. След раздялата ни дълго анализирах обстоятелствата и грешките, които съсипаха брака ни. Тогава си мислех: ще срещна нова любов, нищо не е загубено.

Родена съм в семейство на трудолюбиви хора, които с честен труд изкарваха прехраната си. Моите родители цял живот работиха неуморно, увеличаваха доходите си и се стараеха нищо да не ми липсва. Баща ми е искал син, но така се е получило, че съм останала единствено дете, затова татко се постара да направи от мен силна и независима жена. За съжаление освен грижите им, почти никога не почувствах любовта на родителите си.

Срещнах бъдещият си съпруг едва 17 – годишна. Стефан ме обгради с толкова грижи и любов, че щом навърших пълнолетие побързах да се омъжа за него. Щастието ми не продължи дълго, ту се събирахме, ту се разделяхме, а след 5 години станах и майка. Стефан не искаше това дете, но нали аз бях силна и независима жена, взех самостоятелно решение да забременея. Със съпруга ми бяхме много различни по характер и трудно съжителствахме заедно. Ето защо, когато сина ми стана на два месеца, аз подадох молба за развод. Тайно плачех, скрила главата си във възглавницата, за да не види някой, че страдам заради развода ни. Аз съм силна жена и никога не бих показала болката си пред други хора. Годините се изтъркулиха бързо и освен работата и сина ми, нямах други занимания. Исках да докажа на всички, че мога и сама да се справя, затова никога не потърсих чужда помощ. Понякога срещах мъже, които открито показваха, че ме харесват, но никой от тях не ми се понрави. Въпреки това, дълбоко в душата си жадувах да намеря човек, който да ми дари спокойствие и надеждно рамо, на което да отпусна уморената си глава.

Преди две години се наложи да си потърся заместник. На едно от интервютата дойде красив мъж, който ми допадна още от пръв поглед. Миро успя да разтопи леда в сърцето ми и да срине всички бариери между нас. Беше ми неприятно, че той е мой подчинен, затова използвах някои връзки и го уредих на ново работно място. Връзката ни се развиваше бързо, но и се сблъскахме с някои трудности. Майката на любимия ми не ме хареса, защото съм по-възрастна от него и имам дете. Често ми звънеше по телефона, умолявайки ме да оставя сина й на мира. След известно време с нея се сприятелихме и тя бе във възторг, че ще стана нейна снаха.

Половин година след запознанството ни, с Миро се оженихме. Много бих искала да продължа: И всички заживели щастливо чак до смъртта си. Но не се получи така….

В навечерието на Нова година, когато камбаните удариха 24.00 часа, живота ми започна да се разпада тухла по тухла. В началото всеки месец, после всяка неделя, а след това ден след ден, падаха кирпичите на моята крепост и моето семейно огнище. Точно в 24.00, да го поздрави за Новата година, звънна бившата на Миро. Цял ден се стараех да направя празника ни незабравим, надявайки се той да забележи и оцени старанията ми. Миро не беше в настроение, проблеми в работата, неразбирателство с някои колеги и т.н. Мъчех се да го развеселя, шегувах се, танцувах, но всичките ми опити останаха напразни. И какво бе удивлението ми, когато след нейното обаждане, той изведнъж разцъфтя и видимо се развесели. Останалата част от нощта прекарах хлипайки тайно в банята.

Миро се отнасяше зле към сина ми и цялото им общуване се свеждаше до заповеди, изречени с повишен тон: „Изключи лампите. Ела тук. Махни се, пречиш ми!“, а понякога ядосано казваше: “ Ти не ме подкрепяш, затова и сина ти не ме уважава!“

Една вечер Миро стигна дотам, че ме изхвърли от собствената ми къща. Крещеше, че всичките ми пари отиват единствено за сина ми, и под въздействието на алкохола отвори входната врата и ме изхвърли на студа. На сутринта с желязна логика се оправда: „Щом нищо не помня, значи нищо не е било.“ Карахме се по различни поводи, например, защо съм пуснала климатика, много бензин съм сипала в колата, сина ми отново бил неуважителен… Закривах ушите си с ръце, надявайки се, че съпруга ми ще се опомни, но това така и не се случи.

В моят личен живот постоянни спътници са скандалите и алкохола. Вече цяла година обиди, унижения, побоища и обилно наливане с алкохол. Наложи се да заведа детето при майка ми, за да не става свидетел на ежедневните скандали. Не мога да споделя мъката и проблемите си с близките си. Нали съм силна, никой не трябва да вижда сълзите ми. Затова пиша на вас. Имам нужда от помощ, и повече от всичко друго, се страхувам да остана сама.

Източник и снимка: lady.tut.by

Твоят коментар