ЛИЧНА ДРАМА: ​Никога повече няма да съм с някой, който не би ми дал целият си свят

Бях на 21 години и лесно се влюбвах. Той изглеждаше като мъжът, който би бил идеалният съпруг един ден. Пред него всички момчета ми изглеждаха деца. Петър беше мъж. В началото ми харесваше, че контролира всичко. Поръчвах в ресторанта, а той винаги плащаше сметката. След три месеца нещата се промениха. Той ми казваше, че е уморен и не може да ме види, а аз си казвах, че това е нормално. Толкова много исках връзката ни да успее, че се съгласявах с всичко.

Най-добрият ми приятел, често ме предупреждаваше, че Петър е насилник и трябва да се пазя, но аз не исках да повярвам.

Петър ме искаше само за себе си. Мислех, че това е любов. Той ме удряше по дупето, а аз вярвах, че това е нормално, въпреки че започна да го практикува като наказание. Ако някъде сгрешах, получавах удари по бедрата, а същото правеше и когато ми се радваше. Наричаше ме „малкото ми момиче!“ Сега знам, че това не е нормално.

Искаше да го наричам „татко“, а след това започна да говори за себе си в трето лице. Но аз се убеждавах, че това е просто приумица от характера му. Веднъж ме унижи в хотела пред сервитьорката. Въпреки че съм образована жена, не можах да разпозная скритото лице на насилието. А след това ме преби. Пет месеца го молих за ключ от апартамента и веднъж, когато си дойдох преуморена от стаж, се скарахме заради това. Той скочи върху мен. Удряше ме, докато аз крещях и молих за милост. След побоя получих кръвоизлив. Накрая ми стана ясно, че ако някой иска да ме използва – ще успее.

Част от мен умря тази вечер. Никога повече не пожелах секс с него, съпротивлявах се, но той ме насилваше.

Получавах кръвоизлив всеки път. Една вечер се напих и плачейки, признах всичко на моят най-добър приятел. Той откачи и искаше да го убие. Успях да избягам от Петър след година и половина. Тайно и на части си взимах нещата от апартамента, за да не разбере какво съм решила. Страхувах се, че той може да унищожи всички мои вещи. Реших лично да му съобщя. Той плачеше, аз плачех. И плаках … Плаках за пропилените 17 месеца, в които се чувствах като боклук. Срамувам се, че толкова дълго имах връзка с психопат. В крайна сметка, този опит ми даде сила да намеря своето умение като писател и да използвам времето си пълноценно. Никога повече няма да съм с някой, който не би ми дал целият си свят.

Лична Драма
Твоят коментар