ЛИЧНА ДРАМА: Цял живот ще се разкайвам, че изоставих новородената си дъщеря

Днес, поглеждайки към любимата си дъщеря, в ума ми нахлуват мрачни спомени. Толкова много ми се иска да върна времето назад и никога да не върша онази грозна постъпка, която не ми дава нито миг спокойствие. Аз, майката, изоставих дъщеря си докато беше бебе пред една къща. Това се случи преди три години.

А всичко започна така красиво. Винаги съм вярвала, че с Евгени сме родени един за друг. Влюбена като някоя хлапачка, когато разбрах, че съм бременна, реших да свържем съдбите си, въпреки лошата му слава. Хората приказваха за него, че е несериозен мъж и обича да се подиграва с женските сърца. Но не напразно са казали, че любовта е сляпа… Не обърнах внимание на предупрежденията, затворих си очите и ушите, а няколко месеца по-късно горчиво се разкайвах. Оставаха ми броени дни до раждането, когато разбрах, че Евгени има любовница. Двамата се скарахме жестоко и той ме изгони с думите, че не е баща на детето, което очаквам. Дълго се скитах по улиците. Заради връзката ми с Евгени родителите ми бяха прекъснали всякакви отношения с мен, затова нямаше къде да се подслоня. Внезапно ми прилоша и последното, което си спомням, е мракът, който настъпи около мен. Дойдох на себе си в болницата, а няколко часа по-късно преждевременно родих красиво момиченце.

Докато бях в родилния дом, знаех, че съм на сигурно място, но когато ни изписаха, осъзнах, че няма къде да се приютим. Стоях с дъщеря си в ръце пред входа на болницата и не знаех накъде да поема. Почуках отново на вратата на родителите си, но щом ме видяха, баща ми ме изгони с думите, че не иска копеле в дома си. И тогава в отчаянието си реших да оставя дъщеря си пред една къща. Написах бележка, в която обяснявах, че съм в трудно положение и я сложих в количката на бебето, позвъних на звънеца и се скрих зад едно дърво. След малко от къщата излезе млада жена и щом видя дъщеря ми, буквално замръзна на място. Оттук насетне нещата се развиха много бързо. Жената извика съпруга си, а той се обади на 112. Лекарите и полицията, които се озоваха на сигнала, отведоха дъщеря ми в болницата.

Това беше най-ужасната ми постъпка в живота. Издържах 4 дни, а после сама се предадох на правосъдието. Бях подложена на безкрайни разпити и оценки от психиатри, но в крайна сметка ми върнаха детето. Историята ми се разчу и благодарение на добрите сърца на някои хора, днес аз и дъщеря ми имаме покрив над главата. Не живеем лесно, но съм щастлива, че имах уникалната възможност да поправя злото, което стороих и да отгледам едно здраво и прекрасно същество.

Източник: Лична Драма

Твоят коментар