ЛИЧНА ДРАМА: Хванах мъжа си в леглото с първата му братовчедка

Когато хванах мъжа си в леглото не с кого да е, а с първата му братовчедка, мислех, че ще умра. Оказа се, че са любовници от 16-годишни и само невъзможността да узаконят връзката си ги е принудила и двамата да сключат фиктивни бракове – Николай с мен, а Кристалина с Валери. И през всичките изминали години не са пропускали нито миг да се отдават на извратената си страст. Не съм глупачка и много добре знам, че понякога най-лошото, което може да очакваш, като задаваш въпрос, е да получиш отговор. Но не бях на себе си и крещях да чуя истината, заплашвайки ги, че ще кажа всичко на майките им, които бяха сестри.

По-късно, като връщах лентата назад, си дадох сметка, че за нищо на света нямаше да причиня това на свекърва си, която винаги е била добра с мен. Макар че разводът ни, уж по взаимно съгласие, също я съсипа. Тя подозираше, че има намесена жена между мен и сина й, и месеци наред не спираше да ми звъни да разпитва. Аз обаче продължавах да упорствам и да твърдя, че всичко е заради несходството на характерите ни. След раздялата стигнах и до убеждението, че Николай и Кристалина методично са „работели“ по въпроса и ние, и те да нямаме деца. Съпругът ми все увърташе и ме убеждаваше, че било рано, животът бил пред нас и безгрижните ни години никога нямало да се върнат. Предполагам, че на братовчедка му й е било по-лесно, просто си е пиела хапчетата против забременяване и е баламосвала съпруга си глупак.

Месеци наред денонощно мислех за наглата постъпка на неверния си мъж и се питах с какво заслужих този шамар от съдбата. Пред очите ми изплуваше отвратителната гледка – Кристалина яхнала като разгонена кобила Николай, той я повдига нагоре-надолу с бедрата си, двамата стенат от страст и удоволствие… Не успявах нито да надмогна болката, нито да забравя случилото се, нито да простя… На прага на полудяването една сутрин отидох в църква, запалих свещ и със сълзи на очи се молих повече от час на Всевишния да изкорени от сърцето ми любовта. В този миг не съм съзнавала каква цена ще трябва да платя за молбата си, но бях толкова искрена, нещастна и отчаяна, че Господ ме чу.

Няколко години живях като сянка. Изпитвах удоволствие от работата си, от книгите, от самотата. По телевизията гледах само онова, което дават по Discovery, National Geographic и Animal Planet. Видех ли романтичен или любовен филм, превключвах на друг канал. Имах обожатели, но равнодушието ми бързо ги отпъждаше. Само един Иван се оказа невероятно упорит. Ухажваше ме, без да досажда и да се натрапва. Ако трябва да изреждам качествата му, мога да изпиша цяла тетрадка. Умен, работлив, симпатичен, образован, от добро семейство и много търпелив и всеотдаен като любовник. Харесваше ми като присъствие, допадаше ми във всичко, но… не бях влюбена. Веднъж ми каза, че ако не се омъжа за него, ще си остане ерген за цял живот, защото глупавото му сърце ме било залюбило от мига, в който ме видял. Като на шега му отвърнах, че ако сърцето на човек не е глупаво, значи той просто няма сърце… Докато изричах думите, в съзнанието ми изплува сцената със свещта, сълзите и молбите ми в църквата. Разкаях се за прибързаността си, но знаех, че връщане назад няма. Исках и си го получих…

Постепенно се привързах към Иван, от ден на ден го чувствах като близка, сродна душа и с пълното съзнание, че едва ли някога ще срещна толкова достоен мъж, се съгласих да се омъжа за него. Нито веднъж не съм съжалила за решението си. Имам прекрасно семейство, дъщеря ни Дария наскоро навърши три годинки, а Иван ме дарява с любов, за каквато много жени мечтаят. Обичана съм, но не обичам. Просто не мога. Уважавам и ценя безкрайно съпруга си, никога и за нищо не бих го наранила, но не е същото. Знам, че той заслужава много повече и това е болката, която ще нося в душата си, докато съм жива.

Нина
Лична Драма

Твоят коментар