ЛИЧНА ДРАМА: Той ме съсипа с презрителното си отношение

Когато се влюбих в Иво повярвах, че съм срещнала голямата любов в живота си. В началото той беше мил към мен и дъщеря ми. Купуваше на Яна скъпи подаръци, грижеше се за нея, и аз помислих, че наистина му пука за нас. Двамата се запознахме на партито, което направи съседът в района, където живеех. Иво помагаше на скарата и раздаваше наденички и сладолед на децата. Палавата Яна изтърва своя и той бързо й подари нов. Жестът му ме трогна и любезно благодарих. Заговорихме се, и от дума на дума Иво ми разказа, че има собствена фирма близо до здравния център, където работех. От своя страна аз му споделих, че съм разведена и че бащата на дъщеря ми живее в чужбина и не иска да има нищо общо нито с мен, нито с детето.

На раздяла той ме попита може ли някой път да ме покани на вечеря. Усмихнато кимнах с глава. Няколко месеца по-късно вече бяхме двойка със сериозни намерения. Иво ме посещаваше всеки ден. Показваше ми снимки от пътуванията си, разказваше ми интересни неща за местата, на които е бил. Гледах го и си мислех, че никога не съм била по-влюбена. Той беше мъжът на мечтите ми. С времето ставах все по-зависима от неговата компания, възхищавах му се, копнеейки да се съберем завинаги. И ето че след две години най-накрая заживяхме заедно като едно семейство. В началото връзката ни беше прекрасна, но постепенно започна да ми прави впечатление малките промени в отношението му.

Все по-често Иво ме укоряваше, че не готвя и домакинствам правилно. Ако нещо не бях сложила на същото място, той побесняваше и вдигаше страшни скандали. Принуждаваше ме да изгасям светлината, когато излизам дори за минута от стаята, не позволяваше да се къпя повече от веднъж седмично, забрани ми да купувам лакомства за Яна. Каквото и да правех, винаги беше грешно. Най-добрата ми приятелка спря да идва у дома. Лора смяташе, че вкъщи витае неприятна атмосфера и е унизително да изпълнявам нарежданията на Иво. Дъщеря ми не можеше да кани приятели, защото според него много разхвърляли. Ставахме все по-изолирани. В офиса колегите се чудеха защо не водя партньора си на служебните партита.

Лъжех ги, че Иво има мигрена. Истината беше, че се срамувах, когато ме мъмреше пред другите, което той не се колебаеше да направи. Не исках да ме мислят за глупачка. С времето загубих правото да бъда себе си и да взимам решения за собствения си живот. Не можах да се защитя или да кажа „не“, защото тогава положението се влошаваше. Иво ми бе втълпил, че съм толкова грозна, че никой няма да се обвърже сериозно с мен. Вече не бях онова щастливо момиче и тихо трупах гняв. Една сутрин се събудих с ясната мисъл, че ако не го напусна, с дъщеря ми се обричаме да живеем в ад. За щастие в този тежък момент до нас застана най-добрата ми приятелка.

Благодарение на Лора си намерих прилична квартира и добре платена работа. Тръгнах си от дома на Иво, без да се обръщам назад. Днес знам, че това беше най-доброто решение, което някога съм взимала. Отне ми много време, за да възстановя самочувствието си. Години наред имах кошмари. Ужасявах се, че случайно мога да срещна бившия си приятел в магазина или на друго място. В крайна сметка се преместих в малко селце с уникална природа. Дългите разходки с нашето сладко куче, което осиновихме, лекуват тялото и душата ми. Животът ни се промени. Можем да се смеем и да ядем сладко, колкото искаме. Правим неща, без някой да ни се сърди и крещи. Днес се гледам в огледалото и знам, че съм красива и умна.

Твоят коментар