ЛИЧНА ДРАМА: Той – в затвора, тя – плаща кръвнина и мизерува

Жената – ще я нарека Таня, като че ли само това беше чакала, за да излее душата си. Каза ми, че има тежък диабет, но то и от този неин скапан живот какво друго можело да се очаква. Омъжила се уж по любов, родила две дечица, с мъжа си работели, богати не станали, но я карали като повечето българи – нормално и спокойно. Докато един ден полицаи не го задържали. Причината за това била направо жестока – съпругът й бил убил младо момиче. Таня не била на себе си – ни жива, ни умряла, питала какво става, откъде са тези обвинения, сигурни ли са в тях, как се е случило, защо. Отговорите идвали един по един. След като го осъдили, в главата й звъннал ужасяващият въпрос: какво ще стане по-нататък, как ще я кара сама с децата, откъде ще събере толкова много пари, че хем да ги гледа, хем да плаща кръвнина. Таня нямала никакви спестявания, а и от никого не можела да поиска пари назаем – нали пак трябва да се връщат, а и нямала очи да моли за помощ. Затворили мъжа й, а тя работела на две смени, само и само да издържа малките и да успява да плаща дължимите вноски. Без душа останала.

Тази борба продължила много време, но около година след като мъжът й влязъл в затвора, веднъж Таня случайно, търсейки някакви документи за къщата, се натъкнала на заключено чекмедже в един от шкафовете. Дори не допускала, че то може да се заключва и изобщо не знаела къде и какъв ключ да търси. Преровила обаче цялата къща и най-накрая намерила този, който бил нужен. Останала без дъх, отворила чекмеджето и ахнала – там били прибрани цяла купчина снимки на нейния хубостник с младото момиче, което затрил. От разследването донякъде й станала ясна историята, но така и не разбрала защо му е трябвало да я убива. Таня както преди ходила при него на свиждане, но всеки път задавала един и същи въпрос – защо е посегнал на живота на младата жена. Накрая той се вбесил, казал й, че всичко ще обясни, но да не забравя, че сама е настоявала за подробностите. И така: той въртял любов с момичето, и то доста време, но не криел, че е женен и не й давал надежди, че това ще се промени. Ясно било, че няма да се развежда и няма да се жени за нея. Тогава тя решила да се откъсне от мъжа на Таня, намерила си свободно момче, с което искала да създаде семейство. Онзи обаче в един хубав ден ги видял заедно и страшно изревнувал. Направо подивял, накарал я да се срещнат, крещял, обиждал я, заплашвал я, накрая казал, че или ще е с него, или с никого. Извадил пистолета, който притежавал законно, и я застрелял. По-добре да е мъртва, казал, щом няма да е негова.

От седемте години затвор излежал по-малко от половината. Пуснали го и като се върнал вкъщи, Таня си взела децата и отишла при родителите – не искала нито да го вижда, нито да го чува. Той не я оставил на мира – все след нея вървял, молел я да се прибере, обещавал какво ли не. В атаката се включили и родителите му, накрая Таня се предала и се върнала в семейното жилище – само заради децата. Оттогава животът й станал ад – дори да се лекува не я пускал сама. По цял ден лежи и спи, каза Таня, а нощем не ме оставя на мира – иска секс, отпочинал и нахален. Бил я обичал! И добави, че не може да го понася, не го иска, отвращава се дори само като я докосва, но той си иска своето и това е. С престъплението си разсипал здравето й, кръвнината, която плащала, забила и нея, и децата в абсолютна мизерия. А сега дори на почивка не я оставя да си отдъхне от него.

Таня не искаше кой знае какво – поне няколко дни да не вижда отвратителната му физиономия, да не слуша мръсния му език, да не усеща гадните му мъжки желания. Затова излизала да плете – поне в градината можела да остане сама с болката, срама и отвращението си.

Неда
Лична Драма

Твоят коментар