ЛИЧНА ДРАМА: Това бе последният ми коз

Аз съм една от вас – млада жена на 29 г. Не съм откраднала и лев, не съм отнела хляба на гладен човек, не съм разнасяла клюки и говорила зад гърба на някого. Просто се борих за любовта на мъжа, когото обичам. За съжаление разбрах го късно – тогава, когато той вече беше с друга. И реших, че с цената на всичко ще трябва да е мой, защото бях сигурна, че само с мен ще е щастлив.

Цяла година Румен ме сваляше с непривична стеснителност за мъж на 30 години. Приятно ми беше, но не го допусках до себе си, защото още лекувах раните от връзката си с предишния агресивен тип. Синините по тялото ми отдавна бяха изчезнали, но страхът, че отново ще бъда жертва на насилие, не ме напускаше.

Тъй като онзи не понасяше да му се противоречи и постигаше с юмруците си моето „да“ или „добре“, деликатността на Румен ме шокираше и притесняваше. Не можех да повярвам, че в тази атлетична фигура може да се крие толкова доброта.

В един момент изглежда той се умори от безрезултатните напъни да се бори за чувствата ми и се отдръпна. По-точно – попадна в обятията на своя колежка, самотна майка, която е търсела начин да осигури живота на 3-годишното си момченце. А Румен бе точно такава партия – дете на разведени родители, и двамата заможни, надпреварващи се с имоти и екстри да спечелят сина си на своя страна. Живееше в просторен апартамент, имаше вила, луксозна кола, магазин и гараж, които даваше под наем, освен този, който ползваше. И въпреки че беше толкова богат, бе учудващо скромен и възпитан.

Едва когато отново се сближихме, разбрах, че парите и материалната страна на живота изобщо не го интересуват, защото родителите му са го лишили от нормално детство. И двамата се оженили повторно, създали по едно дете, а той бил отглеждан от баби и дядовци. Състезавали се кой ще му изпрати по-скъп подарък, без да си дават сметка, че синът им има нужда от майчина и бащина обич.

Месеци след като Румен престана да се интересува от мен, разбрах какво съм загубила. Липсваше ми стеснителната му усмивка, елегантното му ухажване, без натрапване, малките красиви жестове – цвете или книга, билетите за концерт или театър, които често неоснователно отказвах. Бях повече от сигурна, че Николета няма никакви чувства към него, затова проявих любопитство и я проучих. Разбрах, че

детето е от женен любовник, отказал да го признае. Тя се опитала да му развали семейството, свързвайки се със съпругата. Госпожата обаче се оказала печена, ударила й два шамара и я изритала по стълбите, викайки след нея, че не се поддава на шантаж.

Познавах доста добре Румен и бях сигурна, че се е поддал на ухажването на Николета заради сина й. Самият той години наред е чувствал потребност от родителска обич и прибирайки ги в дома си, е искал да компенсира липсата на бащина любов на детето.

Няколко дни и нощи размишлявах и анализирах ситуацията. Имах чувства към Румен и го исках не само като приятел, но и като мъж. С него бяхме сродни души, с еднакви вкусове и интереси по отношение на книгите, музиката и моралните стойности. Усещах, че не Николета, а аз държах в ръцете си ключа към сърцето на този добър и интелигентен мъж и можех наистина да го направя щастлив.

Убедена, че имам шанс, започнах да ухажвам деликатно Румен с онези негови жестове, които които преди това не оценявах. Канех го преди работа на кафе, подхващах теми за разговор, към които знаех, че проявява интерес, купувах билети за представления и макар че ми отказваше, аз не се сърдех, а се усмихвах, изразявайки надежда, че следващия път ще отидем. Когато се убедих, че не е безразличен към мен, един ден направо го притиснах до стената и го попитах дали ме обича, тъй като аз съм луда по него. Той пребледня, погледна ме изпитателно – истина ли говоря, или се шегувам, видя копнежа в очите ми, усмихна се, прегърна ме и ме дари с дълга и нежна целувка. В следващия миг се отдръпна ужасен и изпъшка: „Ами Николета и детето? Срамота е да ги изхвърля, след като им дадох подслон?!“

Тогава му казах онова, което бях измислила в дългите безсънни нощи. „Предложи й пари, но много. Обещай й, че ще продадеш магазина и ще й дадеш сумата. Ако тя се съгласи и приеме, значи не те е обичала, а е търсела материален интерес. Ако пък откаже, аз ще се отдръпна от живота ти!“ Вътрешно треперех, знаех, че залагам на карта бъдещето си, но интуицията ми подсказваше, че Николета ще се полакоми и ще избере парите. Оказах се права. Румен ми повярва и успя да подреди живота ни, без да нарани някого несправедливо.

Елеонора

„Лична драма“

Твоят коментар