ЛИЧНА ДРАМА: Съзнаваш ли, че ограби детството ми

Пиша, защото не мога да ти го кажа, гледайки те в очите. Не че ми липсва смелост, просто няма да ме разбереш. Ще ме обвиниш в неблагодарност за грижите си да отгледаш дъщеря, която буди възхищение с възпитанието и интелигентността си.
Всъщност ти копнееше да обираш овациите като превъзходна майка, за сметка на моето ограбено детство. Ако си забравила, нека ти припомня.

От 7-годишна ме водеше на опера, балет, театър. Не само че не допускаше да пропуснем премиера, но трябваше да гледаме едни и същи постановки по няколко пъти, заради гастролиращите певци и артисти в града ни. Ти виждаше, че нямам никакво отношение към изкуствата, но си бе втълпила, че с постоянството си ще ми го създадеш. Купуваше всеки нашумял автор и ме измъчваше да чета дебели книги, докато връстниците ми играеха навън. На море и планина ходехме само в компанията на интелектуалци, сноби като теб – простолюдието не беше за нас. По-късно виждах как оглеждаш младежите с потекло и възможности за блестяща кариера. Търсеше по своите критерии най-доброто за мен, без да си даваш сметка, че остарях преждевременно, за да бъда твоята блестяща витрина.
Знам, че много те разочаровах, когато ти сервирах, че съм се омъжила за Зарко – обикновено момче, според теб дори посредствено. Да, вместо томовете на класиците, той чете спортните страници на вестниците, а по телевизията гледа екшъни и мачове, докато си пие ракията. Това е неговият свят, но на мен ми харесва и му правя компания. А и как не, когато е красив мъж, работлив и без комплекси. Изобщо не го интересува какво и колко знам. За него съм жената, която обича. Бях толкова уморена от детството си, че сега с него си почивам. Водя семпъл, но спокоен и щастлив живот..

Винаги съм ти се възхищавала, но при теб много неща са ти даденост по рождение. Дъщеря съм ти, но явно от друго тесто. Затова просто се примири и обикни и него.
Магдалена

„Лична драма“

Твоят коментар