ЛИЧНА ДРАМА: Съдбата на самотния баща

Със съпругата ми бяхме женени седем години, когато се случи нещастието: пиян шофьор я уби близо до дома ни. След като лекарят установи смъртта й, си спомням, че изпаднах в шок. И единственото нещо, за което си мислих в онзи момент е, как ще обясня на шестгодишната ни дъщеря Рали, че вече няма майка. Болката от загубата дойде по-късно. Дъщеря ми се разплака, търсеше майка си, а аз не знаех как да я успокоя. Оттогава животът ми се промени коренно, защото сега се налагаше да бъда и майка, и баща. Добре, че родителите ни бяха насреща. В началото се бях отчаял, но щом погледнех към дъщеря си, си казвах, че не бива да се отчайвам, иначе нямаше да оцелеем. Тъстът и тъщата пожелаха да приберат Рали да живее с тях, само че им отказах, тъй като не исках да се разделяме.

Трябваше да се науча да готвя, чистя и пера – тоест да правя всички домакински работи. Едва тогава разбрах колко трудно й е било на съпругата ми. Но най-трудното нещо беше да се науча да общувам с Рали. При дядо си и баба си беше свикнала да изпълняват всичките й капризи и на мен се падна сложната задача да я превъзпитам, да се скарам понякога и да забранявам някои неща. Когато дъщеря ми започна да ходи на училище, тя осъзна колко различно живеят другите деца и особено остро почувства липсата на майка си. Трябваше някак да й обясня, че мама не ни е напуснала, просто се случи нещастие. Казах й също, че сега ни гледа от небето, радва ни се и все още ни обича.

Всъщност какво друго можеш да кажеш на малко дете? Не и за онзи пиян шофьор, който за една секунда отне любимия човек от нас. За смъртта не се говори на деца. За щастие близки и колеги ми помагаха, проявявайки разбиране към нелеката ситуация. С течение на времето болката от загубата на жена ми стихна и вече можехме да живеем малко по-спокойно. Докато се борих с драматичната обстановка, не се съм се замислял за бъдещето и най-вече за личния си живот. Честно казано, от тревоги и притеснения нямах достатъчно време и енергия.

Изминаха шест години. Трябва да ви призная, че понякога завързах някоя мимолетна връзка, без задължения и планове и от двете страни. Дъщеря ми не знаеше за тях, защото си позволявах да водя жени у дома, само когато тя гостуваше на бабите и дядовците си. Но животът продължава, дъщеря ми порасна и на мен ми остана повече време да помисля и за собствените си интереси. Освен това родителите ми ме убедиха, че Рали има нужда от женска ръка и подкрепа. Дори родителите на покойната ми съпруга казваха, че дъщеря им няма да се върне от онзи свят, а на детето му трябва майка.

И така започнах да търся жена, която може да бъде съпруга за мен и майка на дъщеря ми. На 35 години съм, материално обезпечен, имам работа и отлична заплата, изглеждам доста прилично – добър външен вид и спортна фигура. Не ми е липсвало женско внимание – навъртаха се доста кандидатки. За съжаление всички бяха по-подходящи за леглото и с нищо не можаха да ме привлекат. Впрочем те искаха да се омъжат за мен, но когато научеха, че имам дъщеря…

Ето ви един пример. Галя беше симпатична и умна жена, с която имахме прекрасни отношения. Това, което не ми допадаше в нея беше, че всеки път ме умоляваше да водя Ралица при баба й. Не искаше да се срещат. Веднъж, уж на шега й намекнах, че не съм само ерген, а и самотен баща. Галя ме погледна и най-сериозно отговори, че момичето ще се оправи при бабите си, а тя ще ми роди собствени деца. Вицове – шеги, но аз спрях да се срещам с нея.

Втората кандидатка за съпруга веднага се запозна с дъщеря ми, питайки дали я възпитавам правилно. Въпреки че се интересуваше пред мен от Ралица, зад гърба ми й се караше, правеше забележки, изнасяше лекции, дори посягаше да я удря. Не споря, може би сме разглезили момичето, но заради поведението й Ралица я намрази. На раздяла кандидатката каза, че била страшно невъзпитана и непоносима. Сега се срещам с много хубаво момиче. Харесвам я, връзката ни е просто страхотна, но се страхувам да я запозная с дъщеря си.

Не само защото се опасявам как детето ми ще я възприеме, а и след първите две запознанства дъщеря ми започна да се отнася враждебно към всяка жена, която по един или друг начин се появява в живота ни. Един ден ми каза, че ако се оженя повторно, ще избяга от дома ни. Аз обаче също искам любов и грижи, женско внимание, дори и още деца. Приятелката ми казва, че ще намерят общ език, но се страхувам. Ако изведнъж дъщеря ми я приеме враждебно, ще бъде трудно да продължим отношенията си. Може би просто трябва да изчакам, докато момичето ми порасне и осъзнае, че и баща й има нужди? За съжаление животът не чака…

Източник: Лична Драма

Твоят коментар