ЛИЧНА ДРАМА: Съдбата на мама ме преследва

Когато се оженихме със съпруга ми, той надигаше само по чашка след работа – за дезинфекция, както казваше. Не след дълго обаче бутилката замени чашката и аз последвах съдбата на мама – скандали, бой и обиди. 20 г. дъх не можех да си поема. Затова срам не срам признавам, че си отдъхнах, когато мъжът ми почина.

Синът ни порасна и създаде свое семейство. Той беше кротко и мекушаво момче. Все гледаше да отстъпва пред снахата, само и само мир да има. Тя обаче се оказа властна и вечно недоволна. Предизвикваше караници за щяло и нещяло. Аз все гледах да им помагам – грижех се за детето, чистех и пазарувах, но тя ме ненавиждаше. За да не им се пречкам, ме прати да живея в една от пристройките в двора, в която преди години мъжът ми си държеше инструментите. Колко пъти съм си лягала гладна и премръзнала, само аз си знам, но търпях заради сина си и внучето.

Той обаче не можа дълго да издържи този живот под чехъл и започна да търси утеха в алкохола. Понякога спеше при мен, защото жена му не го допускаше в собствената му къща, ако усетеше, че е пийнал. Случвало се е със съседите да го прибираме от улицата, паднал край някоя ограда, кален и мръсен. Надмина по пиене и баща си. Веднъж го докараха пребит и ограбен и след седмица почина в болницата.

На 65 г. съм, а нямам ден спокоен и щастлив. Снахата и внукът живеят в къщата ми, а аз продължавам да се свирам в малката пристройка. За мен адът е тук, на земята. Живях с пияни баща, съпруг и син, а самата аз никога не съм близвала и капка алкохол. Нямам вече вяра да продължа напред, а по ирония на съдбата се казвам Вяра.

Вяра

Лична Драма

Твоят коментар